Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

  • 301 851
  • 728
  •   1
Отговори
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 8 660


1-ва тема



Заповядайте   bouquet

# 1
  • Мнения: 10
Когато в огъня на страстта гориш,
когато се обричаш,
гориш като жарава,
когато ме обичаш, мразиш, страдаш
аз не те докосвам без любов.
И ти недей тогава...

----------

Хубаво е всичко да свършва навреме –
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано –
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши…
Не ме докосвай никога без обич.

Станка Пенчева

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 1 484
................
Недейте казва лоши думи на раздяла.
Съберете цялото си мъжество
и всичката си нежност,
и бъдете внимателни като в началото.

                              Стефан Цанев

Последна редакция: нд, 30 май 2010, 16:27 от noshtna_ptica

# 3
  • Мнения: 4 569
"Вярвай и се надявай!"
края на Граф Монте Кристо

# 4
  • Мнения: 10
Не ме боли.
Боли, когато се опитваш да изтръгнеш чувство от сърцето си насила.
Не ми е тъжно.
Тъжно е само в края на краищата.
Или когато си тръгнеш без да искаш.
Не се сбогувам.
Сбогуваш се само когато наистина си тръгваш. И няма нищо за казване повече.
Не е несправедливо.

- Ина Герджикова

# 5
  • Мнения: 750
Не се опитвай да станеш успяващ, а по-скоро ценен човек. Всичко трябва да се прави по възможно най-простия начин, но никога по-просто от него.

# 6
  • Ямбол
  • Мнения: 1 452
  bouquet
да не ви изпусна  Peace

# 7
  • Мнения: 776
Изхаби се тази любов. Като стара стена се изрони.
Изцапа се цялата, напука се цялата, милата.
Не издържат вече нейните стари подпори.
Вратите – затваряни кротко – ронят парчета мазилка.

Духа в тази любов. Застоиш ли се, ще измръзнеш в нея.
Пукат ставите. Ревматично е. Как се издържа
без светлината на слънцето, което навънка беснее,
щом то не стига до нея, щом вътре в нея е тъмно.

Тъй се радвах на тази любов, че е станала с мене.
Тръгвах към нея на пръсти. Ей така, да не я разтревожа,
да не би да усети още по стълбите, клетата,
че изглежда, всеки за всеки е само една невъзможност.

Изхаби се тази любов. А пък, Бога ми – хубава беше.
Съвсем се напука, изрони се – ех, защо тъй небрежно живеем!
Засега да не бутаме нищо. Засега да не палим и свещи.
Ако се срути, който е вътре, ще остане завинаги в нея.

***

Вчера все още имах думи за тебе, все още,
вчера ти казвах за утре: “Чуй, ще е хубаво…”
Вчера все още си мислех, че дори небето да падне,
нещо все ще измислим, та поне над него да литнем.
И цигарата беше хубава вчера все още,
и луната светеше меко като твоето тяло,
и си свирках по пътя с уморена от любене кожа.
…Вчера, когато имах какво да ти кажа.

***

Вървим, вървим и все по-трудно става.
На куп неща убягва същността.
Спокойно, бавно ни уеднаквява
на ежедневието монотонността.

Очите ни като карфици драскат
по слоя равен на покоя сив.
Не сме щастливи, нито пък нещастни –
все варианти на един мотив.

Все чудещи се, откъде да почнем,
как своя смешен бит да променим,
как не случайно, но и непорочно –
съвсем нарочно – как да издържим.

И търсейки и смисъл, и начало,
си спомняме изминатия път.
Най-първо беше дух. А после тяло.
А после то унищожи духа.

Б. Гуляшки

# 8
  • Мнения: 2
Изхаби се тази любов. Като стара стена се изрони.
Изцапа се цялата, напука се цялата, милата.
Не издържат вече нейните стари подпори.
Вратите – затваряни кротко – ронят парчета мазилка.

Духа в тази любов. Застоиш ли се, ще измръзнеш в нея.
Пукат ставите. Ревматично е. Как се издържа
без светлината на слънцето, което навънка беснее,
щом то не стига до нея, щом вътре в нея е тъмно.

Тъй се радвах на тази любов, че е станала с мене.
Тръгвах към нея на пръсти. Ей така, да не я разтревожа,
да не би да усети още по стълбите, клетата,
че изглежда, всеки за всеки е само една невъзможност.

Изхаби се тази любов. А пък, Бога ми – хубава беше.
Съвсем се напука, изрони се – ех, защо тъй небрежно живеем!
Засега да не бутаме нищо. Засега да не палим и свещи.
Ако се срути, който е вътре, ще остане завинаги в нея.





Доковса...нажежава до бяло това стихотворение....
Прекрасно.... Hug

# 9
  • София
  • Мнения: 3 876
"Телевизията е нещо съвършено. Натискаш копчето, излягаш се на канапето и изпразваш ума си от всякакви мисли. Започваш да гледаш мехурчетата на първичната кал. Не е нужно да се концентрираш. Не се налага и да реагираш. Нито пък да помниш. Умът ти не ти липсва, защото не ти е нужен. Сърцето, черният дроб и белите дробове продължават да функционират нормално. Намираш се в състояние на покой, нещо като дълбока нирвана. И ако в този момент в стаята ти влезе някой досадник и ти каже, че приличаш на муха, залепена за празна консервена кутия, не му обръщай внимание. Той вероятно няма пари да си купи телевизор."


Реймънд Чандлър


 Grinning Grinning Grinning

# 10
  • Мнения: 4 322
записвам се и ви следя с интерес.
благодарско на всички! Hug  bouquet

# 11
  • Мнения: 775
"Въпреки живота - всичко е любов"
В. Пасков

# 12
  • благоевград
  • Мнения: 164
записвам се с един мой стих Simple Smile

На сина ми


Сине, седя и гледам как съня удобно се е настанил на клепачите ти.
По устните ти играе усмивка, какво ли сънуваш?
Прекрасен си, толкова идеални са чертите на лицето ти.
Чувам как бие сърцето ти, толкова е мъничко а вече може да обича.

Сине, аз не съм идеална и правя грешки понякога.
Прости ми, за сълзите които по моя вина ще пролееш.
Прости ми, когато се карам за глупости.
Прости ми, аз съм просто човек.

Сине, знам че със забрани не се кове характер.
Ще те възпитам да познаваш доброто .
Ще ти покажа как се обича.
Ще те науча да се учиш от грешките си.

Сине, докато галя косата ти и бдя над съня ти.
Обещавам да бъда до теб когато любовта те обземе.
Обещавам да споделям твоите успехи.
Обещавам да бърша сълзите ти .

Сине, ще се опитам да те направя човек .
Обичам те,така както само майка обича,
с тревога и свито сърце.

# 13
  • Мнения: 1 226

***

Вчера все още имах думи за тебе, все още,
вчера ти казвах за утре: “Чуй, ще е хубаво…”
Вчера все още си мислех, че дори небето да падне,
нещо все ще измислим, та поне над него да литнем.
И цигарата беше хубава вчера все още,
и луната светеше меко като твоето тяло,
и си свирках по пътя с уморена от любене кожа.
…Вчера, когато имах какво да ти кажа.

***


право в целта   bouquet

# 14
  • Мнения: 2 241
  bouquet   bouquet   bouquet

Страхливият ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, безсилният ще плаче от тъга, а истинският сам ще те намери...

Общи условия

Активация на акаунт