Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 310
Здравейте, мами!
Не знам дали темата ми е за тук, но ще се пръсна вече и споделям...
        Бременна съм въпреки моето желание. Още от сега съм настроена негативно към бебето и към баща му. Имаме вече едно дете на годинка и 8 месеца. Поради трудната бременност не мога да му обръщам внимание, а си давам сметка, че и занапред ще е още по трудно. Единственото което си мечтая е най-сетне да приключи тази бременност, за да мога да се изправя на крака и да се грижа за сина си. Ужасявам се, че след това пак няма да ми се отдаде тази възможност.
Някак си имам чувството, че никога няма да обичам бебето, най-малкото никога няма да обичам двете си деца еднакво.  Знам че звучи ужасно Sad 
         Кажете ми че съм луда,  критикувайте ме, ако някой може да ми помогне как да измъкна тези мисли от главата си.. Останалите - дайте ми малко позитивизъм от вашия, за да мога да се пренастроя, ако това въобще е възможно...
         Благодаря  Tired

# 1
  • София
  • Мнения: 11 219
Милата  Hug
Не знам какво да ти кажа, освен, че сама знаеш, че през бременността хормоните ни откачат, а после нещата си идват по местата. Искрено вярвам, че ще си обичаш бебето  Hug

# 2
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 303
да

# 3
  • Мнения: 22 402
съвсем еднакво ще ги обичаш, не се притеснявай  Wink

# 4
  • Несебър
  • Мнения: 195
Ще го заобичаш,спокойно.Както е казала и Бърди знаеш,че хормоните те побъркват през бремеността.Когато си го гушнеш за пръв път друго ще мислиш сигурна съм Hug.

# 5
  • Мнения: 3 574
Не вярвам някоя тук да си признае, че обича едното си дете повече от другото. Не съм сигурна и дали е възможно. Едва ли ще си изключение от правилото и скоро всичко ще се нареди.

# 6
  • Мнения: 1 188
Факта, че тази мисъл те тревожи поне е обнадеждаваща, че все пак мислиш за бебчето и какво би станало ако се роди.Предполагам, че при не малко се случват подобен род мисли как биха се справили с много малко дете и второ на път и финансово, и физически, и психически.
Избора е изцяло ваш - искате ли бебето или не и защо го искате или не?
Аз не се съмнявам, че ще бъде обичано детето, в момента страха и неизвостността са много по-силни и плашещи.
Желая късмет каквото и да бъде решението!

# 7
  • Мнения: 1 434
В коя седмица си?
По-трудно е когато децата са с малка разлика, но за самите тях е по-добре че си имат компанийка на техния акъл. Моите деца са с малка разлика и когато са заедно въобще не се сещат за нас, освен това са голяма кобина в игрите и в белите и се защитават един друг пред нас.
Като родиш съм сигурна че ще се чудиш на сегашните си разсъждения, освен това смятам че не е беда за голямото дете да получава грижи и от други освен от теб (предполагам е възможно някоя баба да помогне в момента).
Говоря от собствен опит - като забременях с второто голямото беше на година и нещо, и на мен ми трябваше време да свикна с мисълта, но щастието и пълнотата след появата на новото човече са големи. Трудно е в началото с тази малка разлика, но времето минава, децата порастват, мисли за хубавите неща които предстоят... Hug

# 8
  • Мнения: 1 092
С риск да предизвикам аз критика ще ти кажа следното - след като бременността вече е факт се вземи в ръце и престани да си търсиш виновни. Не била искала, настройвала се негативно към мъжа и бебето, ами много хубаво няма що. Най-лесно е да обвиняваш и да се цупиш, може да легнеш и да роптаеш следващите месеци или да приемеш решението си да запазиш бебет и да се опиташ поне да се зарадваш.
Независимо бременността по чие желание се е получила - ти също си била там, спа ли, а и ако толкова не си искала, имала си време да го махнеш. Каквито и да са твоите чувства в момента, работата ти на майка е да се пребориш с тях и да приемеш живота, който расте в теб. Милинкото още не родено бебебнце с нищо не ти е виновно.

# 9
  • Мнения: 2 460
В кой месец си... за аборт мислила ли си, или вече е твърде късно..?

# 10
  • София
  • Мнения: 673
Ще го заобичаш. Не се бой. Щом обичаш първото си дете, значи не си от онези *@§:%@, лишени от майчински инстинкт, на които не им дреме за децата им. Така че и малкото ще обикнеш.

# 11
  • София
  • Мнения: 2 179
Няма страшно. Аз бях в същото психическо състояние, но с третото ни дете....
Бях сигурна, че няма да обичам толкова изтърсака - ела да ме видиш сега.....Всички ме обвиняват, че ме бил обсебил с чара си Laughing
Що рев съм изревала, що мъчения си причиних.....
В началото ще ти е трудно и ще имаш мигове на пълен кризис -спомни си за мен тогава и ми пиши. Ще се справиш и ще си щастлива, вярвай ми.....
Всъщност, колко си бременна?

# 12
  • Мнения: 64
Ще го заобичаш. Не се бой. Щом обичаш първото си дете, значи не си от онези *@§:%@, лишени от майчински инстинкт, на които не им дреме за децата им. Така че и малкото ще обикнеш.

Я го обикне, я не.
Познавам жени, които си признават, че едно от децата си обичат повече и на него повече му помагат когато порастне.
Надявам се, че случая на авторката няма да е такъв, но недоумявам, защо не си направила аборт като не искаш бебето. Simple Smile

# 13
  • Мнения: 2 381
Hari75, моля те потърси специализирана помощ. Това е форум и всеки ще те посъветва различно, предвид собствената си ситуация.
Случайно попаднах на твой друг пост и горе- долу знам историята ти. Ти имаш нужда да вярваш на себе си, преди всичко  Hug

# 14
  • Несебър
  • Мнения: 195
Не мога да повярвам на очите си,какви са тея ''я го обикне,я не'',или пък ''ти за аборт мислила ли си''.С какво е виновно това все още неродено детенце,че майката е объркана?

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт