Наркотиците, децата и дезинформацията

  • 5 342
  • 35
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 480
"Как да разпознаем опасността навреме?

Все повече и повече нещастия се свързавт с наркоманиите, все повече млади животи се прекъсват от наркотиците. За тях се носят различни слухове, разпространяват се много лъжи и неверни данни. Тази информация е предназначена за родителите – да им помогне да се почувстват защитени и да не се укоряват за цял живот, че нещо не са забелязали, догледали или не са обърнали навреме внимание.

Какво трябва да знаят родителите
Материалното благополучие и родителската любов не са достатъчни, за да обезпечат безоблачното детство. Ние трябва да знаем, че срещу нас се противопоставя жестокият и строго регулиран наркобизнес. А също и изобретателността на хората, които изкарват парите си с пласирането на дрога.  Какво е нужно да знаем на първо време? Наблюдавайте поведението на детето си! Наркоманията не възниква за няколко часа, не и от първата изпушена цигара с марихуана или с употребата на някакви таблетки. Тя се развива в течение на месеци, докато се стигне до редовната употреба на наркотици. И в това време вие можете да забележите промените в поведението на своето дете. В този момент то още не е болно и често пълноценната беседа, в която ще му разкажете за това, що е наркотик и какво може да направи с живота на човека, е напълно достатъчна, за да загуби детето интереса си или поне да бъде по-внимателно. Ако вие пропуснете този момент, рискувате да се стигне до продължителната употреба на наркотици (така нареченият експериментален период много бързо свършва, превръщайки се в болест, за лечението на която са нужни много месеци или години).

На какво да обърнем внимание
На първо време вашето внимание трябва да бъде привлечено от три главни симптома или признаци, които безпогрешно могат да бъдат определени от вас:

Внезапни промени в настроението, които не са свързани с реалната действителност, заобикаляща детето ви. Те могат да бъдат някакви вълни, чията амплитуда достига крайни точки: безпричинна веселост, неудържима енергичност, която бързо и неочаквано се заменя от апатия, безразличие и бездействие. И тези цикли не са свързани с успехите или неуспехите в училище, с приятелите или нещо ново, те са изолирани сами по себе си.
 
Изменение на ритъма на съня: през деня детето може да бъде сънливо, вяло, бавно, а вечер, връщайки се от разходка, да прояви енергичност, желание да прави нещо. То не заспива навреме, през нощта седи на компютъра, свири на китара, слуша музика, а на следващия ден отново е сънливо и мудно.
 
Промяна в апетита и начина на употреба на храната: смяна на ритъма на хранене – то може да не яде по цял ден, без да страда от глад и изведнъж, (обърнете внимание!) при връщане от разходка, може да изяде огромни количества храна. Самият начин на хранене също може да привлече вниманието ви:  детето яде лакомо, поривисто или както лекарите наричат това състояние – вълчи глад. Запомнете, че такова състояние се наблюдава преди всичко след пушене на марихуана, в края на опиянението.
 
Особено в началото на наркотичната си кариера детето рядко се прибира у дома с откровени признаци на наркотично опиянение. Тях то ги изживява в приятелския си кръг. Вкъщи се прибира вече отпаднало, вяло, а в същото време се нахвърля на яденето и започва да го поглъща в безмерни количества.

Това са физиологичните промени в организма на детето, които вие лесно бихте могли да откриете.

Познаването на признаците при употреба на наркотици съществено ще облекчи разговора с вашето дете и ще изясни обстоятелствата. Тук трябва да се отбележи, че всеки един от признаците, взет поотделно може и нищо да не означава и може да се забележи при всяко дете по силата на някакви обстоятелства. Но трябва да се подчертае, че ако в тези обстоятелства няма нищо, което би могло да измени поведението или самочувствието на детето ви, и ако тези признаци са 2-3-4-5, то тук явно е дошъл моментът, в който трябва да биете тревога.

Какво се случва след това
Най-важното е, ако забележите, че с детето ви се случва нещо лошо, да потърсите помощ, макар и под формата на консултация, с компетентен лекар, който знае как да подходи към решаването на въпроса.

Ако забележите, че през миналата учебна година детето ви се е интересувало от училището и оценките, радвало се е на успехите си, а изведнъж като че са го подменили: учебниците са захвърлени, интересът към рисуването или спорта е угаснал, няма желание да обсъжда това, което се случва в училище, като че то за него е престанало да съществува. По същия начин детето ви показва, че не го вълнува това, което се случва вкъщи (това е особено забележимо при малолетните деца, които доскоро са рисували картички и изработвали подаръци за рождения ден на мама и татко, а сега даже не се сещат да ги поздравят). Абсолютна безучастност и отсъствие на интерес към това, което се случва вкъщи. Рязка промяна на отношението към живота, а в същото време засилен интерес към музиката и то такава, която трудно може да се нарече така – насеченият ритъм на перкусиите, който му позволява да се отвлече от неприятните преживявания (а по това време то си има такива предостатъчно) и го задържа в някакво състояние на транс.

Други признаци са раздразнителност, нетърпимост, понякога плачливост, много често агресивност. Това са признаци, които са напълно достатъчни, за да предизвикат разговор с детето за това, което се случва с него.

Как да проведем разговора
Този момент е много важен, за да проверите дали не се безпокоите напразно. В разговора си с детето споменете думата „наркотик” и ако видите бдителноста му, изразяваща се в това, че то започва да ви гледа в очите, като на моменти замижва, на моменти отклонява поглед и се опитва да скрие интереса си: „А дали знае нещо? Защо говори точно за това?”, значи то крие нещо и е много важно да продължите разговора с него.

Още един много важен признак, на който трябва да обърнете внимание, е начинът, по който разговаря детето, а не толкова неговата емоционална реакция. Обърнете внимание на времето между въпросите, които задавате и отговорите, които ви дава детето. Това е така наречената задръжка в общуването, забавяне на отговора. Между въпросите и отговорите има прекалено голяма пауза, въпреки че би могла да бъде запълнена с много думи. Осмисляйки думите на детето, вие откривате, че всъщност не сте получили отговор на въпроса си – това също е задържане на отговора. Това говори, от една страна, че детето е натоварено с много тежки преживявания, а от друга, че напълно отсъства по време на разговора с вас и не може да се ориентира в него, за да ви даде някаква информация за своето самочувствие или поведение. Ако откриете такива моменти в поведението на детето си, трябва да отидете по-далече и да го следите внимателно.

Други признаци
Не се удивлявайте, ако откриете, че приятелите, с които се е събирало, които познавате и които са гостували в дома ви – изведнъж са изчезнали. Предишните дълги разговори с часове по телефона са станали телеграфични: „Да”, „Къде?”, „Кога?”, „Пак там”. Никога не знаете кой му звъни, нито накъде се втурва. И ако се опитате да го задържите, то напрежението, което е възникнало в началото на разговора за наркотиците, преминава в агресия, озлобеност и детето напуска дома, силно тръшвайки вратата. Този признак е достатъчно сериозен, за да разберете, че детето ви се ръководи от някого или нещо.

Вашето внимание може да привлече също и немарливият му външен вид. Все повече и повече ще забележите във външния вид на вашето дете определено предизвикателство и противопоставяне на обичайната култура, присъща на децата на 10-12-14 години. Речта му може да промени скоростта си, начина на изразяване, все по-често започва да се промъква сленг или жаргон. Ще се наложи да се запознаете с този жаргон.

Съвсем очевидни, но старателно скривани признаци, са следите от убождания или от това, че детето само си приготвя наркотика. Тук трябва да сте по-наблюдателни и най-важното – в този момент сте длъжни да решите за себе си: ще останете ли родители на това дете или все пак ще продължите да си играете с него на приятелство. Рискувате играта на приятелство да ви струва  скъпо. Родителите имат право и са длъжни в този период, когато у тях са се появили съмнения в поведението на детето им, да го инспектират. Не се учудвайте, ако видите дъщеря си в лятната жега с дълги ръкави, опитваща се да не попада пред очите ви, когато ръцете и не са покрити. Или съвсем неуместно на морето момчето ви предпочита дългите панталони. Обръщайте внимание на такива неща. Можете да разгледате свивките на лактите – ако видите следи от убождания, това е пряк повод за разговор с вашето дете.

Обръщайте внимание на зениците, цвета на кожата, мириса. Оглеждайте дрехите на децата си, обръщайте внимание на нищо неговорещите ви опаковки от известни или неизвестни лекарства, както и на кутийките със зелена трева със специфичен мирис, игли, спринцовки...

Самостоятелно приготвяне на наркотици
Обърнете внимание също на домашните атрибути на химическата лаборатория. Понякога в отсъствие на родителите, децата се събират с компанията си и сами си приготвят наркотици. Възможно е, връщайки се от работа, да усетите мирис на ацетон, оцетен анхидрид, есенции. Може да видите опушени шишенца от пеницилин или други стъклени прибори, обгорели купички, калиев перманганат. Обърнете внимание на това и се поинтересувайте с какво се занимава детето ви във ваше отсъствие. Всъщност, обърнете внимание даже ако почувствате миризмата на ацетон и анхидрид тогава, когато влизате във входа си. Това означава, че в него се приготвят наркотици. А колкото по-близо се намират те до вашето дете, толкова по-големи са шансовете то да се заинтригува от тях.

Обръщайте внимание също и на ширината на зениците. Обикновено по време на употреба на наркотици те са необичайно разширени или свити. Моментът на проверка може да бъде такъв: поканете детето на разговор, приближете го до прозореца и обърнете внимание колко бързо реагират зениците на светлината. Обикновено под наркотично въздействие скоростта на реакциите на зениците е съществено забавена и това може да се забележи и от непрофесионален поглед. Огледайте дали няма промяна в цвета на кожата на лицето и дали на бузите до носа не се е появила розова пеперудка (при деца, които започват да пушат редовно марихуана), която не трябва да се бърка с руменината на бузите (признак на здраве). Мирисът на марихуана, за съжаление, не може да се предаде с думи – това е неестествен, необичаен мирис.

Криминално поведение
Следващото отклонение, на което трябва да обърнете внимание, това са поведенческите проблеми, имащи отношение към т. нар. криминално поведение. От дома започват да изчезват вещи, книги, скъпоценности, техника – т.е. неща, които могат да бъдат набързо продадени. Обръщайте внимание на съдържанието на портфейлите си в този период и се опитавйте да запомните сумите, които оставяте вкъщи без надзор. Възможно е да има и арести (във връзка с карането на автомобили или мотоциклети в нетрезво състояние), призовки в полицията във връзка с хулигански или други негативни прояви, кражби и други противозаконни дейности. Естествено, детето няма да дойде и да ви разкаже, че с приятелите си са „ударили” още едно жилище. За съжаление, много родители попадат в капана на задоволството си, че на тази възраст децата им са се научили да изкарват пари и това е признак не само на психично здраве, но и на социално благополучие. Ако детето е въвлечено в някакъв вид търговия, вие сами решете каква сума би била твърде голяма за него. Извънредно много пари се изкарват само при препродажба на наркотици, което много често вършат децата, за да заработят поредната си доза.

И все пак, какво е наркоманията? В медицински смисъл това е зависимостта от химически вещества, водещи до привикване, влияещи на физиологичното и психично състояние на човека и правещи го зависим от тях. Образно казано – това е пътят към гробищата и родителите са длъжни да го разберат, колкото и страшно да им се струва това"-цитат



Сигурно сте видели тази статия. В момента е публикувана в сайта. Хареса ми.
Ако желаете, можете да коментирате написаното и всичко, свързано с него.
На мен ми се иска да наблегнем върху дезинформацията, която залива децата и младежта. Преди няколко години един психиатър каза по радиото, че 95% от децата и тинейджърите смятали, че марихуаната е безвредна! А 30% от тях смятали, че и хероинът е безвреден! Затова се "грижат" списания и дори телевизии!
Нямам личен опит с наркотиците и не ги познавам добре. Но смятам, че информацията за тях е много важна и непременно трябва да бъде противопоставена на ширещата се дезинформация.
Преди няколко години моя позната ми се оплака, че дъщеря и затънала с марихуана. Нали била безвредна! Аз отговорих:"Моля???" Обясни ми, че в списанията и по телевизиите говорели, че е напълно безвредна! Тя и дъщеря и повярвали! Сподели болката си с мен и се чудеше какво да прави.
Веднъж чух по радио "Алма матер" да говори студентка, водеща предаване в някакво друго радио. Тя също сподели, че пушела марихуана и за разлика от хероина била абсолютно безвредна!

Последна редакция: сб, 28 май 2011, 15:11 от vl

# 1
  • Мнения: 76
Днешното поколение живее сред толкова много източници на информация,че ми е смешно как има толкова глупави тийнейджъри( и не само те). Когато аз бях 7-8-ми клас имаше един единствен вестник (Тийнейджър Лов)   Mr. Green и от там съм се образовала.Смея да твърдя,че знаех всичко за наркотиците,предпазването от нежелана бременност,болести и други подобни.Но там наблягаха изключително на това да информират децата с достоверна информация. Моята племенница е в 7-ми клас и изобщо не знае какво представляват наркотиците и как действат на организма-за нея наркотици е общо на "нещо",даже не знае марихуаната,хероина и кокаина под каква форма са.Сигурна съм,че и за секса мисли същото въпреки,че има гадже  и куп сайтове,от които могат да се информират. Според мен е въпрос на човек и характер да се образова,защото имах "приятели",които се друсаха,въпреки всичко.Аз не съм споделяла,нито питала родителите ми за подобни неща,но това не ми е пречело да искам да знам всичко ,от което съм се интересувала. Лошото е,че едно време  беше модерно да пушиш обикновени цигари,а сега е модерно да взимаш наркотици.Още по-лошото е,че го правят и в училище. Много,ама много от родителите не знаят какво правят децата им,всъщност те имат изградена съвсем различна представа за децата си и понякога се оказва,че децата им знаят много повече неща за наркотиците,отколкото те. От там идва въпроса колко са информирани и родителите и какво очакват  от децата си,след като те самите не знаят нищо за наркотиците.Аз имам пример за това и се възмущавам на необразоваността по този въпрос.

# 2
  • Мнения: 18
  Според мен всеки който се интересува можге да научи повече за наркотиците.Особено в гимназиите в моя град почти всяка година ни четат подробни лекции за вредата от наркотиците, показват филми с наркомани разказващи живота си и т.н. Попълват се анкети и се правят проучвания.Но въпреки това има много хора които са прабвали , взимат редовно или понякога въпреки ,че знаят за вредата от това.Въпрос на личен избор е ако поискаш даже и умрял човек да ти покажат пак ще взимаш и обратното.

# 3
  • София
  • Мнения: 17 258
vl, отварям ти всяка тема с бледата надежда, че този път може да не си преписала някоя статия Simple Smile Ама уви Simple Smile

# 4
  • Мнения: 76
В случая няма значение дали я е копирала или писала,важното е повече хора да я прочетат.

# 5
  • Мнения: 11
Тестове за наркотици  от онези дето ги продават в аптеките - и при най-малкото съмнение

# 6
  • Мнения: 12 662
Тестове за наркотици  от онези дето ги продават в аптеките - и при най-малкото съмнение

И ако е положителен какво?  Със самия тест вече си загубила доверието му.

# 7
  • Мнения: 984
Звучи гадно, но ако родителя има и най-малкото съмнение, той трябва веднага да потърси консултация с детски психиатър. И да направи домашен тест с урина.
Навремето, като консултирах в училище, натъртвах на родителите да не дават личен пример с употребата на хапчета и други субстанции от какъвто и да е вид пред децата. Защото децата свикват с идеята, че "хапчетата" "помагат". Растат с идеята, че хапчетата са "полезни" и в един момент всяко "усмихнато" хапче им се струва нормално нещо. Капитан Христова от Второ районно пък ги съветваше да дават лекарства на децата само като са болни, профилактиката да не се извършва с таблетки за смучене или с други видове "вкусни" "хранителни добавки".

Трябва да се ориентира родителя в познанствата на детето. Трябва да познава поне двама от приятелите на детето и да има контакт с тях.

Отново звучи гадко, но: пребъркването на джобовете е подла постъпка, обаче спестява страшно много време и енергия в преодоляването на съмненията. Трябва да се търсят следните неща: опаковки от таблетки, торбички с самозалепващи се крайчета, торбички с особен мирис и зеленикав цвят /размерът е 4на 2 см или подобно/. Станиолчета от цигари, целуфанчета, тампончета, пипетки, лъжички, празни кутийки от кола и други газирани /ползат се за "печка"/, капки "Визин" за очи, отнемат червените жилки, запалки /повече от една/, ситен прашец в дъното на джоба с кафяв, зелен или белезникаво-бежов цвят, ластици от белия вид, по-дебелички, стъклени тръбички с малък отвор в края, може и по-големи пипети, без гумата, кутия от цигари - все една и съща, с особен тръпчив мирис, всякакви пакетчета с особен мирис.

По лицето на детето най-добре се разбира в какво състояние е. Ако зениците му са като топлийки, значи е във активна фаза на на хипертимични наркотици, ако са големи като на коте, значи наркотикът е с приспиваща последна фаза.
Пеперудата, за която се споменава в статията, е много специфична - върха на носа е с червенина, като от ударено, а около него, по бузите и по скулите се очертават червеникави кръгове с жилки кръвоносни съдове.
При хапчета като "пико", лицето е смъртно бледо, а очите силно зачервени. Детето е хипетимично и не може да се съсредоточи. Като отмине хипертимията може да спи с дни, а организмът силно се обезводнява. Като се размърда - пие вода с литри. Децата на амфети, пък, миришат силно и неестествено на мръсни чорапи, дъхът им е ацетонов, кожата е студена и лепкава.

Ако забележите, че детето изведнъж започва прекомерно да яде сладки неща, нахвърля се на всичко де-що има сладко вкъщи, значи организмът му е пред срив. Хероиновозависимите мрат за всяко сладко нещо, което им се изпречи, мога да убият да едно бурканче сладко.

Последна редакция: сб, 28 май 2011, 22:39 от Мишона

# 8
  • София
  • Мнения: 12 051
Всичко написано е супер. Интересно ми е защо никой не си дава труда да пише и рекламира причините за този проблем. Стигнем ли до дебненето и, недай Боже, лечението нещата вече отдавна са загубени.
Всъщност и написаното не е супер. Много от "симптомите" са характерни за пубертета, а и за други проблеми в тази възраст.
И най- вече е наивно, защото днес са единици тийновете, които не са опитвали никакви наркотици. Тъжно, но факт.

# 9
  • Мнения: 12 662
И какво да правим след това?

# 10
  • Мнения: 984
Детоксикация, изолиране от средата, психотерапия....
Не дай Боже да се стига до това....
Няма бивши наркомани.

Бояна, хубав въпрос задаваш.
Спорад специалисти, с които съм говорила, аз не съм специалист по тази тема, днешните деца са постоянен обект на вземане на всякакви хапчета, рекламирането на лекарства и вкусни хранителни добавки създават фон, на който вземането на лекарства е норма.
Имам предви, че пийте витамини за здраве" много често излиза от тясната рабка и лекарства се употребяват и рекламират за какво ли не.
Детето не може да си изгради защитна стена, ако  лекарствата са постоянно около него и се рекламират като полезни.

Последна редакция: сб, 28 май 2011, 22:36 от Мишона

# 11
  • Мнения: 12 662
А ако не иска?

# 12
  • София
  • Мнения: 12 051
Вероятно няма да иска. Чака се да поиска и се надяваш междувременно да не му стане нещо.

Мишона Работила съм по темата като социолог, но смея да твърдя, че съм специалист. И все пак има доста фактори, повечето от тях в ранното детство, които водят до подобни отклонения. На първо място са наказанията и най- вече физическите, защото те създават навик у детето да се самонаказва, когато сбърка. Зависимостта и интоксикациите са жестоко самонаказание.

След това идва и примера- у нас децата постоянно виждат как родителите им пият, например. 3 годишно ме покани на по ракия наскоро. Сега не знае какво е, но е нещо хубаво, гостоприемно и нормално.

Скорошно изследване публикувано в списание Педиатрикс, пък беше открило и други катализатори на обсесивното поведение. Те са гледането на телевизия от бебешка възраст, гледането на телевизия повече от час дневно, липсата на поне 7 семейни хранения седмично и употребата на прекалено много храни съдържащи захар.

Подобни фактори са обсесивно или подобно на обсесивно поведение у родителите- вманиачено чистене, готвене, спестяване и тн.

И най- сериозни са липсата на чувство за обич, насаждане на чувство за вина, деспотични или крайно либерални родители, преобгрижване и неглижиране.
Всички тези фактори могат да доведат до други проблеми, не е задължително да е зависимост, но нещата по- често отиват в тази посока.

# 13
  • Мнения: 12 662
Точно това ми е интересно. Детето е личност. Не бих го обидила с тест. Ако иска, ще ми каже.  Против волята му, няма какво да направя.

# 14
  • Мнения: 984
Не знам, Трещице.
АЗ имах някои консултации за насочване на майка на момче с амфети.
Всъщност е много важно да се разбере към какво е зависимо детето, кое му е предпочитанието, защото така може да сео предели и равнището на зависимост, съответно да се набележат мерки за въздействие.
Наркоманите с повечко стаж са опитали почти всичко и се спират на точно определена дрога. Разбира се, ако не могат да си я доставят, всичко могат да си причинят и погълнат.
Хората на амфетамини имат изключително повишено либидо, ако ме разбирате. В състояние са да правят секс до прирадък.

Бояна, много е интересно това изследване, което цитираш. Ако имаш търпение, би ли дала линк, ако ти е възможно.

Общи условия

Активация на акаунт