Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 18

marta7, и мен много ме подкрепяше последната логопедка на детето.
Голям принос за стабилизирането на мен самата  донесе ходенето ми при психотерапевт.
И последна капка......Книгата на аутистката Ирис Юханссон "Особено детство"(за която бях споменала по-рано) ми помогна да видя аутизма отвътре,както и ме изпълни с по-голяма надежда относно бъдещето на детето.Понастоящем жената е активно практикуващ педагог и психолог,а състоянието й беше много по-тежко от доста дечица тук.

    Не намирам никакви материали за нея на български език,но,ако проявявате интерес, бих се опитала да преведа нещо. 
   

Селма, къде мога да намеря книгата на руски?

     Тук  Само ще врътнеш малко нагоре. 

Благодаря ви за хубавите думи - едва днес влизам във форума. С Мири ходихме на ученически лагер и хич не ми беше до компютри, телевизори и всякакви технологии. И аз съм на мнение, че една такава професия като готварството е много подходяща за нашите деца 
Констанца, не знам Мири на кого прилича - повечето хора казват, че прилича на татко си. Според мен е взел от двама ни най-най-хубавото и затова е така изписан 

Момичета,
ето нещо от един руски форум на родители като нас. Сигурно няма да ви е трудно да разберете написаното.

чита-детки.рф/.../45-219-1

Несколько "НЕ" для семей, в которых есть ребёнок с особенностями развития

1. НЕ ИСКАТЬ ВИНОВАТЫХ, прежде всего – в собственной семье, и, конечно, не винить себя. Это могло случиться с каждым. Завтра это может случиться с каждым. Каждый день в мире это случается с тысячами людей, независимо от возраста, уровня доходов, стиля жизни и вероисповедания.

2. НЕ СЛУШАТЬ ВРАЧЕЙ, ПЕДАГОГОВ, ПСИХОЛОГОВ, КОТОРЫЕ УВЕРЯЮТ, ЧТО РЕБЁНОК БЕЗНАДЁЖЕН, а то и советуют отказаться от него и родить «здорового». Необучамых, «сложных», «безнадёжных» детей нет! Есть плохие специалисты, которые не хотят напрягаться при работе, и среди которых, к сожалению, достаточно часто попадаются и не совсем адекватные люди.

3. НЕ ОПУСКАТЬ РУКИ. Вы способны изменить многое. Вспомните Эйнштейна, которого до 16 лет считали умственно отсталым, прочитайте книгу Ирис Йохансон «Особое детство»… История знает много примеров того, как «трудные», «необучаемые», «отсталые дети» успешно адаптировались к жизни в обществе, а то и опережали в развитии своих «нормальных» сверстников. Работа с особым ребёнком – труд, и труд тяжелейший, не на один день – на несколько лет, 24 часа в сутки. Однако все Ваши усилия окупятся – обязательно. Опустить руки, сдаться – это проще всего.

4. НЕ СЧИТАТЬ СВОЕГО РЕБЁНКА «БОЛЬНЫМ», «ДЕФЕКТИВНЫМ»(и не называть его так) – слова материальны. Ваш ребёнок – не болен. Он просто другой. У кого-то серые глаза, а у кого-то – карие. Кто-то левша, а кто-то – правша. Кто-то толстый, а кто-то – худой. У кого-то средние показатели психического развития, а у кого-то аутизм. Мир поливариантен. Будем уважать индивидуальность своего ребёнка и учиться жить с ней. И уж тем более не считать своего ребёнка хуже других. Все люди разные. Все приходят в этот мир не просто так… Всё равно Ваш ребёнок самый лучший – не так ли?

5. СТАРАТЬСЯ НЕ ОЗЛОБИТЬСЯ НА ЭТОТ МИР, который, как зачастую кажется, так жесток к Вам и Вашему ребёнку, постараться не возненавидеть «нормальных» детей, «нормальные» семьи. Да – они часто не понимают и не принимают Ваши проблемы и Вашу боль, ранят неосторожным словом или поступком. Постарайтесь простить – они действительно не понимают, не ведают, что творят. Постарайтесь не уходить в себя, не закрываться от этого мира – жизнь наедине со своей болью в четырёх стенах – не жизнь, а медленное самоубийство. Рано или поздно найдутся понимающие люди, которые поддержат и помогут – «ищущий да обрящет»…

6. НЕ ДУМАТЬ, ЧТО ЖИЗНЬ ВАША ДЛЯ СЕБЯ ЗАКОНЧЕНА, и никогда больше не будет в ней ничего, кроме проблем Вашего ребёнка. Постепенно всё станет немного легче, часть проблем будет решена, и обязательно появится досуг и личное время. Не стоит думать, что отныне цель Вашей жизни – сжечь себя во имя ребёнка. Ребёнок будет счастлив, только если благополучны окружающие его, самые близкие люди. Быть счастливым – это очень сложно. Но этому нужно научиться. Обязательно. И прежде всего – ради Вашего ребёнка и его будущего, которое обязательно наступит, и будет таким, каким Вы его сделаете.  

       Смятам да отворя нова тема. 
       Да питам само,дали някой не изпитва непреодолимо желание да го направи вместо мен?Ще го уважа без проблем. 

    Констанца,много полезни Не-та. 

Селма, Благодаря!    

Момичета,
предлагам ви в голямата лятна скука да прочететете това
http://rings.bg/the-big-boredom-of-mankind

Възхитително е. То ме заведе в блога на тази удивителна личност "Михаела и приятели".

    Да ви предложа още едно четиво.  Отдавна търсих този материал на български.

    Аутизъм, теорията за Екстремния Мъжки Мозък

     Сайтът съдържа и други интересни материали. 

Гледали ли сте този филм? Не си спомням някой да е давал инфо за него. Както и да е, попаднах съвсем случайно на него. Той е предназначен повече за обществото, но всяка от нас ще открие себе си и своето дете в някои от разказаните житейски драми/истории (поколебах се коя дума да използвам - едната може би не е валидна за всички, а другата е прекалено обикновена).

пъзелът на аутизма www.dailymotion.com/.../xqdekk_yyyyyy-yy-yyy.
Колко е хубава Любка! Възхитих се от всичко в нея - не само външността й и пак се натъжих за това, че неволно я обидих с един мой пост преди време.

Да, бях го сложила и на стената си във ФБ, за да го види "случайно" и нашия тате. Той до преди месец твърдо отказваше да приеме, че на детето му има нещо и да си гледали работата лекарите с тяхните диагнози. Слава богу, вече малко по малко "поддава"
Не знам до колко е правилно, но по мой си начин се опитвам да му разбивам стереотипите на моя син. С него в магазин не може да се влезе, освен в Била, защото там се вози на колите колички.Имам няколко неуспешни опити в Кауфланд, където писъците бяха неописуеми. Днес успях да го накарам да влезем в Лидъл, за да купя ламинатор, че имаше на промоция. Умишлено не взех количка, за да не се усети, че влизаме в магазин...и номерът мина. Е, на опашката се поизнерви, но в рамките на нормалното

  констанца,нищо не успявам да видя в линка.....

  Иначе да,Любето е много хубава и лъчезарна!Бях възхитена,когато за първи път я видях наживо. 

Пробвайте този линк www.youtube.com/watch?v=MFDjSLmzVsc

По повод татковците, аз в последните 3 години си изградих по-правилно отношение към ролята им. А именно, най-добре се справят да са източник на средства за игри и материали, и за трети човек в игрите, като предварително им е обяснено какво да правят. Някак не издържат на напрежението. Понеже имам последен пример от почивката ни - таткото учи детето как да пълни пистолет - спринцовка с вода от басейна. Показва 2-3 пъти, детето нищо не възприема и той се ядосва на детето. Аз обяснявам, че това и е от проблемите и за това трудно се ориентира в движенията, че съм броила и в началото и трябваше 25 пъти да повтори нещо, вече трябват по-малко повторения. Нещо не му стана приятно. Показах аз на детето за 5 минути, но с много опит от последните години как трябва да го направя. Детето се научи и обявих бащата за лош учител.Така като чели му беше по-приятно, че той е виновен, а не да обвиняваме детето че не може. Много са странни татковците, трябва да им се намери място, но не стават за психо опора. Умерено дозиране на проблеми и успехи. Това разбира се за най-разпространеният случай.
Весело лято! 

Таня, права си. Аз от нашия татко не искам нищо. Само и единствено да отделя поне по половин час на ден за децата. Много е натоварен, работи много и го разбирам. Когато преди повече от половин година заведох малкия на хомеопат, той ми каза - в психиката на детето липсва образа на бащата. И това е така - имаше дни, в които не са се виждали, защото той се прибира късно и излиза рано. Откакто след многобройни мрънканици, че и скандали от моя страна той започна да отделя поне малко внимание на детето промяната дойде. Защото до преди това детето плачеше от собствения си баща. Ставало ми е криво, че като го повика той идва при мен, а не при него. Именно и на нашата почивка се получи нещо като преломен момент в отношенията им. Оставях ги на обяд да спят двамата, а ние с големия се занимавахме навън, за да не пречим на спането С тате с влизаше във водата. Факт е, че вече започна да търси сам баща си. Зададе въпрос  - Тати къде е? Стигна се до там, че имаше 2-3 нощи, вкоито бях изритана от спалнята, за да спят двамата с тате е, аз избягах доброволно, че не мога да спя в тези жеги на теснотия
Селма, ще пуснеш ли нова тема