Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 21

констанца ваксините тествани ли са дали не уврежсат следващото поколение?

Не знам защо, но нищо не може да убеди веднъж повярвалите в хипотезата за причинноследствена връзка на аутизма с ваксини във всякакви варианти, че не е така. Както казва един сериозен учен, родителите, вярващи в който и да е вариант на хипотезата (консервант, ваксинален вирус, клетъчна линия, ваксинация на детето, ваксинация на майката и т.н.) имат имунитет към всякакви доказателства против това.  Изчела съм и съм осмислила стотици страници на тази тема, но не виждам смисъл, да представям аргументи.  Аз лично съм убедена в други неща и доказателство за това е, че малката ми внучка, която е на 2,5 години е напълно имунизирана с всички ваксини по българския имунизационен календар:peace:

Възможно е в отделни случаи някоя ваксина да е станала отключващ фактор, така както могат да бъдат различни циркулиращи в обществото вируси и бактерии, различни токсини и т.н. при деца с някакво генетично нарушение, вкл. митохондриална дисфункция.

Но моля те, не ме въвличай в дискусия, в която съм участвала в друга тема и не искам повече да го правя. Мисля, че мога да бъда по-полезна на повече майки като превеждам важни за тях материали за справяне с физически и поведенчески проблеми на децата им  

http://www.btv.bg/shows/golemite-zagadki/videos/video/1300767057 … t_vampirizam.html

И в него, както в много други на подобни теми, има и немалко шлака, но някои неща ми се сториха интересни и съвпадат с мои усещания и наблюдения. 

Мъжа ми е такъв енергиен вампир Сутрин се "напива" ,изцежда ме и си тръгва по пътя.Но не иска да си тръгне от нас.

Това, с което съм съгласна и съм почувствала е, че наистина при всички контакти между хората има обмен на енергия. Дори, когато говориш с някого по телефона. Със сигурност много от хората, вкл. децата, не смучат енергия нарочно и не постоянно, а когато се чувстват зле, страдат, гневни са или нещастни. Човек може да се пожертва съзнателно за такива "вампири", когато ги обича. Когато нашето дете беше бебе например и живееше с майка си и другата си баба, то често беше оставяно само в продължение на часове и когато съм ходила да го погледам, след това се чувствах като празна яйчена черупка. Баща му имаше същото усещане. Не си спомням да съм се чувствала така, когато го вземахме у дома. Сега, дори, когато ме ядоса много, не се чувствам изпразнена от енергия, а напротив, се зареждам с желание да овладея ситуацията. Но едва ли си обменяме енергия при такива ситуации, защото обикновено тогава, той тича и я изразходва. Сигурно зареждаме въздуха у дома като пред лятна буря. 

Здравейте.Моето дете има съмнения за аутизъм-14 месеца.Кажете ми ,моля ви,от кога трябва да започнат терапиите с логопед и по колко често трябва да са. Не говори нищо.Също държавата предоставя ли някаква помощ?Когато погледнах цените на логопедите се стреснах доста.Не знам доколко бихме си позволили и докога.А психолог-от кога трябва да започне и с него?Много благодаря.

Има по градове разни ресурсни центрове - държавни или към общините с различни фондации. 14 месеца обаче е доста рано и не знам колко специалисти ще искат да работят с толкова малко дете.

Между другото при някои деца пробиотици + хубави детски витамини могат да помогнат много.

мириам88, защо смяташ, че има съмнения за аутизъм?
На 14 мес. е много трудно да се каже такова нещо.
Иначе, колкото по-рано, толкова по-добре, но трябва логопедът да умее да работи с малки деца, повечето не са подготвени да работят с деца под 5 г.


Отдавна не съм влизала и днес влизам, за да кажа - ПИСНА МИ от бТВ!
За щастие в бг-мама все още човек може да се изкаже свободно.

Предния път от репортажа им излезе, че аутизмът на детето е установен на 3 ден в родилното, което не е така. Сега пък съкратиха всичко хубаво, което казах за нашето училище. Не зная защо, когато се казва нещо хубаво, то не е новина?

Зная, че повечето помощни училища не са в добър вид и грижите за децата не са достатъчни, което кара да родителите да се чувстват дискриминирани. Но в тия времена, в които живеем, много зависи от конкретните хора. Когато някой си обича работата и иска да си я върши, за него пречки няма.
В нашето - Шесто помощно училище е топло, защото прозорците са ремонтирани. Има сензорна стая и басейн с топки, специална люлка, музикотерапия. Класните стаи са подредени така, че всяко дете да е чувства удобно. Има логопед и психолог. Учителите са млади, добре подготвени, и работят упорито. Към децата се подхожда с любов и грижа. Всеки ден ми се казва точно какво е правило детето през времето, в което е било в клас.
Това, че учители и родители работят съгласувано, не значи, че родителите подпомагат учителите, както бяха преиначени думите ми.
Аутистите имат затруднения в преработката на сензорната информация. Повишената чувствителност на звуци е също толкова трудна за адаптация, както и намаления слух.
Писна ми да се възхвалява този закон, в който не е помислено за деца като моето.
Дори да се назначи логопед и психолог в масово училище, доколко те ще имат опит с аутисти?
Страхувам се, че в масово у-ще детето ми ще бъде само "онова, което търпим, за да влезе в бюджета на училището една по-голяма сума" . То нито ще може да понесе шума, нито ще може да разбира за какво му говорят в клас.
Масовото училище не развива индивидуалните качества на всяко дете, а го вкарва в калъп. Това важи за всички деца, не само за специалните. Там си има достатъчно проблеми, с които те не могат да се справят.

Интеграцията не става по нареждане. Интеграцията идва отвътре, когато хората са готови да приемат различните такива, каквито са.

И ако си затваряме очите за реалността и размахваме лозунги, излиза, че лъжем само себе си.

firebird да добавя и натиска да се лепи диагноза на деца в не толкова тежко състояние само за да се взимат повече пари от училището. Така на много по-буйни цеда ще им се лепи етикет, от който няма нужда и само ще страдат.

Да, в масовото училище им е по-лесно да се лепи етикет на едно по-буйно дете, вместо да му намерят начин да си оползотвори енергията...

Съмнява се детският невролог.Не сочи с пръстче,не слуша,когато говорим.Гледа в очите ,но не знам доколко трябва.Иначе изпълнява команди-от сорта дай,занеси на тате.Дава целувка,чао,здравей,дава боц,дава 5,показва колко ще е голяма,говори по телефон ,като казва ало-играе с деца.Когато питаме нещо къде е гледа към него,т.е разбира.Понякога не се обръща на името си.Това е в общи линии.благодаря.

Невролозите не са капацитети по въпроса за аутизма, на мен пък ми обясняваха, че нищо му няма, но да му изпишем едно сиропче за проговаряне.
Занимавайте детето колкото се може повече - показвайте му картинки в книжки, говорете му, учете още игри от типа "лази-лази" "варила баба кашичка" и тн.

Ох, обадиха се от БТВ, прочели ми коментара.
Ще променят текста за вечерните новини.
Дано сега кажат нещо повече.

Просто... не знам с какво друго да помогна, освен да благодаря публично на учителите, които си вършат добре работата, въпреки условията в тази държава.

Това е нещо, което съм пускала и по-рано (превод)

Ранни белези на аутизма при кърмачета и деца под 2 години

   Не прави очен контакт (напр. не ви гледа, когато го храните).
   Не отвръща на усмивката ви с усмивка
   Не отговаря на името си или на звука на познат глас
   Не следи с поглед предмети
   Не посочва или не маха с ръка за довиждане или не използва жестове за общуване  
   Не проследява жеста ви, когато му показвате нещо
   Не издава звуци, за да привлече вниманието ви.
   Не проявява желание за гушкане или не отговаря на гушкане.
   Не имитира движенията или изражението на лицето ви
   Не протяга ръце да го вземете.
   Не играе с други хора или не споделя интерес и забавление
   Не търси помощ

Следните варианти на забавяне изискват незабавна оценка от страна на педиатър

   На 6 месеца: Липса на широка усмивка или друг израз на радост  
   На 9 месеца: Липса на обмяна на звуци, усмивки или други изрази на лицето
   На 12 месеца: Не отговаряне на името си
   На 12 месеца: Липса на бебешки „говор”
   На 12 месеца: Липса на жестове като показване, протягане към нещо или махане с рака
   На 16 месеца: Не произнася думи
   На 24месеца: Не произнасяне на смислени фрази от две думи, които не са повторение на казаното от вас или имитиране на някого  

firebird,
ще се радвам да те видя и чуя по ТV. В колко часа - 19?
И аз си отдъхнах, че не приеха проекта за нов закон, най-малкото, защото не е нормално да се приема закон без образователни стандарти. А тоталното закриване на помощните училища би било голям фал и обричане на стотици деца на отглеждане у дома, социална изолация и обучение, кой както може. Навсякъде по света ги има в една или друга форма. Знаеш, че в няколко обръщения, изготвени от няколко майки, зад които застанаха 42 майки, пишещи във форума, ние предлагахме запазването и подобряването на условията и обслужването/обучението на децата в тези училища.Мисля, че е дабре да пуснеш коментар в специалната тема "Преобразуват помощните училища и други въпроси". Има майки, които четат все още тази тема и се интересуват от мнения/съвети за ПУ. Надявам се, новото правителство да сложи този закон като приоритетен и комисията по образованието при НС да приеме бързо положителните промени в проекта и отстрани залитанията.  

Ето тук е качено:
http://btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/vsichki-detsa-do-3-g-na-sk … e-za-autizam.html

Според тях се разбирало, че разчитаме на училището за редовна работа с детето.
На мен просто ми се искаше да се чуе това, че хората си гледат работата.
Има както чисто материални придобивки, като добре ремонтирана сграда, хубави масички, уреди за рехабилитация и сензорни стимулации, така и музикотерапия, канят се водачи с обучени кучета, правят се тържества, има арт-терапия, отбор по крикет, има тенис, приложни изкуства и сигурно още неща, които пропускам, защото са много...
И нещо, което обикновено не се коментира, но без него не можем - в тоалетните има сапун и тоалетна хартия - в колко държавни училища сте виждали такова нещо?

Справяне с проблемното поведение на децата: съвети към родителите на деца с Аспергер (Coping With Difficult Child-Behavior: Tips for Parents of Aspergers Children)

ІІ част

Какво можем да направим при проблемно поведение

1. Бъдете търпеливи. Поведението на вашия малчуган няма да се промени за една нощ. Ако отбелязвате промените в дневник, това ще улесни забелязването на малките, положителни промени.  

2. Проверявайте, дали придобитите умения не са забравени. Полезно е, ко някоя стратегия се е оказала успешна в миналото, да я прилагате отново от време на време, за да не забравя детето ви как да прилага усвоеното.  Може също да се наложи да да използвате тази стратегия в периоди на стрес, заболяване или промяна, когато може да са се завърнали някои отминали поведенчески прояви. Визуалната подкрепа може да помогне.  

3. Постоянството е от изключителна важност. Каквито и стратегии да решите да използвате , за да помогнете на вашия малчуган, те трябва да бъдат прилагани от всички, имащи отношение към него, включително останалите членове на семейството, учителите, детегледачките и т.н. Противоречивите реакции към поведението на детето от страна на различни възрастни хора може да предизвика объркване, стрес и  да обезкуражи детето с Аспергер и HFA и може да затрудни справянето с проблемното поведение.

4. Физическите упражнения могат да подпомогнат облекчаването на стреса и чувството за безизходица при детето.  Някои проучвания показват, че всекидневните упражнения имат положителен ефект върху общото му поведение. Много деца с Аспергер и HFA харесват скачането върху батут.

5. Хвалете детето, когато го заслужава. Похвалете колкото може повече детето си, когато покаже, че е усвоил (-а) ново умение или стратегия за справяне. Някои деца харесват вербалните похвали. Други може да предпочитат да получат някаква друга награда като залепване на звездичка на звездна карта или пет минути с любимата му игра или DVD. Награждавайте детето веднага след като е демонстрирало новото умение по начин, който има смисъл за него. Вашето мъниче вероятно ще се научи да прави връзка между умението и наградата и ще започне да използва усвоеното умение по-често.

6. Научете се да разпознавате емоциите. На много деца с Аспергер и HFA им е трудно да разберат не само как се чувстват другите, но и собствените си чувства. Емоциите са абстрактно понятие и ние се нуждаем от известно въображение, за да ги разберем (не можем просто „да видим” гнева, например). Има начини обаче за превръщане на емоциите в „по-конкретни” понятия. Скалите за стрес, например, са добър начин за подпомагане на децата с Аспергер и HFA да разберат как се чувстват. Можете да използвате за целта изображение на светофар, термометър или скала от 1 до 5, за да представите емоциите като цветове или числа. Зелената светлина на светофара или числото 1, например, можете да обозначите като „спокоен съм” … а червената светлина или числото 5 „ядосан съм”. Трябва да помогнете на детето си да разбере, какво значи „ядосан”. Един начин за това е да използвате физически промени в тялото (например, „Когато съм ядосан, ме боли коремче/ ми се зачервява лицето/ ми се плаче”).  Когато вашият малчуган започне да разбира противоположните състояния на гняв и спокойствие, можете да започнете да му помагате да разбере чувствата,  намиращи се помежду им. Ако той/тя вижда, че се разгневява, може да опита да направи нещо, за да се успокои или да се измъкне от ситуацията. Или алтернативно, други възрастни, забелязали какво става, могат да му/й помогнат.
 
7. Оставете дето да релаксира. За децата с Аспергер и HFA релаксирането може да е много трудно. Някои проявяват особен интерес към правене на нещо, което ги релаксира. Помислете, дали това любимо тяхно нещо не би могло да се включи във всекидневието им. Невъзможността за осъществяване на специалните интереси и действия, когато детето ги иска,  можеда бъде причина за проява на проблемно поведение. Друг начин за релаксиране е оставянето само на детето през деня за кратки периоди от време, за да се отпусне чрез пускане на успокояваща музика и даване на хомеопатични средства.  Някои деца могат да намират за успокояващи светлините, особено въртящите се светлини, както и тръбичките, през които минават въздушни мехурчета поради повторяемостта им.

8. Модифицирайте околната среда на детето. Децата с Аспергер и HFA може да имат затруднения при обработката на сетивна информация и някои неща от околната среда да им действат като силни дразнители. В такива случаи е по-лесно да се отстранят дразнителите, отколкото да се опитвате да промените поведението на детето.  Потрепващите луминисцентни светлини, бръмченето, някои миризми и др.,  могат да дразнят децата. Могат да ги дразнят и неща, които вие изобщо не забелязвате, тъй като тяхната сетивност е изострена.
9. На децата с Аспергер и HFA може да е трудно да пренесат или генерализират усвоените от тях нови умения  от една ситуация в друга. to transfer or generalize new skills they've learned from one situation to another. Поощрявайте детето да използва новите умения или стратегии за справяне при различни ситуации (напр. както в училище, така и вкъщи).

10. Наказването за симптоми, свързани със синдрома (за разлика от обикновеното  лошо поведение) рядко върши работа, тъй като много деца с Аспергер и HFA не разбират връзката между своето поведение и полученото наказание. Наказанието няма да обясни на детето, какво искате от него и няма да му помогне да усвои нови умения.

11. Изразявайте се ясно и точно. Понякога проблемното поведение може да е свързано с отчаяние на детето от това, не е в състояние да разбере, какво се иска от него.  Някои деца с Аспергер и HFA разбират добре какво им се говори и самите те говорят гладко. Но те могат да се затрудняват да обяснят нещо, когато са разтревожени или разстроени или когато им е трудно да разберат, какво казвате. Общо правило е да използвате кратки изречения, започващи с името на детето, за да разбере, че говорите на него.  Ако използвате Ако използвате къси, ясни изречения, на вашия малчуган няма да се налага да филтрира по-маловажната информация. Ако говорната комуникация го/я затруднява, Използвайте алтернативни начини на комуникация (напр. визуална подкрепа).

12. Даването на паузи е начин за успокояване на детето, особено в среда с дразнещи фактори. За целта избирайте спокойни и безопасни места, където можете да го наблюдавате. Паузата трябва да продължи само няколко минути, след което трябва да насочите детето към правене на нещо релаксиращо. Такива паузи могат да се правят и у дома, като детето се остави в спалнята му или му се позволи да върши нещо любимо.  

13. Използвайте визуална подкрепа. На децата с Аспергер и HFA често е по-лесно да обработват визуална информация. Някои деца използват картинни символи или снимки, а други – жестове, за да покажат, какво искат.  Използването на визуален график може да улесни детето да разбере, какво има да става през целия ден. Това му дава също и чувство за рутинност, което децата с Аспергер и HFA обикновено харесват и което премахва чувството за несигурност.

14. Бъдете реалисти и си поставяйте постижими цели, когато искате да се справите с някоя поведенческа проява, ако не искате да се отчаете, че не сте успели.
 
15. Напишете социална история. Социалните истории са кратки описания на ситуации, случки или дейности, които често са в картини и включват информация, какво и защо очакваме в тази ситуация.  Те могат да дадат на детето с Аспергер и HFA представа, как се държат други хора в определени ситуации и да им служат като указания за подходящо поведение в аналогични ситуации.