Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 май 2014, 13:25 ч.

Милано - 4

  • 66 728
  • 740
  •   1
Отговори
# 105
  • Sofia
  • Мнения: 1 422
Аз ще пътувам с две абитуриентки - в момента са учащи, наесен също ще бъдат, но през юли - нямат никакъв документ, че са учащи. Затова ме интересуваше дали ще могат да ползват отстъпките за учащи 18-26 години. Не, че ако не ги ползват няма да идем, де  Laughing
Има младежки карти, ISIC- за учащи, и някакви др., младежки се водят, струват 10-12лв.
http://isic.bg/isic-eyca
Знам, че ги вадят бързо и лесно, но да не се  приеме за реклама, в ДСК и USIT Colours.
Вадила съм такива, но никъде не ги искаха - във Флоренция и Истанбул, например.
Не зная дали ще важат и по Комо, затова и питам..

# 106
  • Пловдив
  • Мнения: 1 717
Предлагам ви да разгледате снимките от Вила Карлота.  Simple Smile

https://www.flickr.com/photos/123913050@N06/sets/72157644751686902/

Красота  Crazy
Езерото съм го посещавала 3 пъти, но все не ни остава време за вила Карлота, този път съм решила да отидем до Комо само заради нея.

Прегледах темата на бързо и видях, че някои момичета са посетили Боромеовите острови, моля ако някой е пътувал от Милано до Стреза с влак или автобус да сподели на какво разстояние се намира гарата в Стреза до фериботите.
И още едно въпросче, понеже ще сме там само за ден и не знам какво време ще ни отнеме обиколката из островчетата, искам да попитам за двата местни парка в Стреза - Херцогската вила и Вила Палавичино дали заслужават внимание?


да си допълня поста...току що открих този сайт. http://www.italotreno.it/IT/Pagine/default.aspx. Предполагам са частни влаковете или пък не? Но пък има за по-дълги дистанции изгодни билети(сравних една и съща дата и дестинация и цените им бяха с 10 евро по-ниски...но не за всички!). Може би тези да не стачкуват, ако са частни?  Grinning
С този влак пътувахме Милано - Флоренция, дъщеря ми каза, че и частния транспорт понякога стачкуват, така че е въпрос на късмет.

Последна редакция: ср, 21 май 2014, 05:47 от violenza

# 107
  • Мнения: 375
violenza дано се включи някой с по-точна информация. Ние видяхме влака от ферибота. Малко по-нагоре е линията, но не знам точно къде е гарата. Където и да е обаче, разстоянията не са големи и разходката ще е приятна.

# 108
  • Sofia
  • Мнения: 1 422
Гарата е в центъра.  Peace
http://www.tuttocitta.it/mappa/stresa/piazzale-stazione

# 109
  • Мнения: 5 752
violenza не сме влизали във Вила Палавичино, защото трябваше да изберем между нея и вила Таранто и вила Джулия във Вербания/Паланца. Избрахме вторите, които също не видяхме заради проливен дъжд. Собственикът на нашия хотел каза, че парковете във Вербания си заслужават повече. В Палавичино парка не бил толкова атрактивен, но пък имало животни и ако сте дете вероятно това ще е по добрия избор.

Вила Дукале е точно в центъра, на крайбрежната. Бях видяла в нета, че може да се посещава, но на място не останах с впечатление да е много посещавана. На външен вид не изглежда много поддържана, макар да е някакъв учебен център в момента.

# 110
  • Мнения: 5 752
Продължавам.... Предварително се извинявам за дългите постове. На който не му е интересно да пропуска. Качила съм всичките ни снимки (без наше присъствие Grinning ) в хронологичен на разказа ред. Нямах време да надписвам. Ако ви стане досадно да ги гледате - също пропускайте.  Grinning Обаче установих, че на някои очарователни места дотолкова сме се заплеснали, че сме пропускали да снимаме околностите без наше присъствие.
https://www.flickr.com/photos/50874878@N05/sets/72157644352311939/

Една скоба отново, преди да продължа: Тук се обсъждаха и сравняваха трите езера. Не правете тази грешка. Различни са и за мен лично всяко си има своята красота и уникалност. Маджоре май е най-"изостаналото" като туристическа дестинация, но това само в сравнение с другите две. Иначе си имаше тълпи японци на Изола Белла. Точно поради „изостаналостта” си ми хареса много. Също като Комо е доста планинско, но върховете наоколо са много по заоблени. Пътищата са ок и с не толкова завои, като около Комо. Около Маджоре мисля, че придвижването е по-лесно с автомобил. Корабчетата не са толкова удобни като график и честота като на Комо.
Комо е най-планинското и високите зъбери се оглеждат във водите на езерото много чаровно и фотогенично. Тесни пътища, ужасяващи завои, тунели (за първи път видях в тунел пътя да се разклонява на 3 посоки ). Ако обикаляте Комо, задължително използвайте корабчетата, а не правете нашата грешка да се придвижвате с кола. Много по-бързо е, а и от водата гледките са много по вълнуващи. Графика на корабите е начесто и е лесно да си изработите маршрут. Само за пример ще кажа, че ни отне почти 1 ½ да се доберем от Комо до Беладжио в един проливен дъжд.
Гарда – на юг полегата и много урбанизирана, но с много чаровни градчета и атракционни паркове; на север – влюбих се в севера, скалист бряг, който очарова; много вятър и затова има стотици сърфисти и лодкари. Около Гарда се шофира най-лесно и въпреки честите задръствания мисля, че колата е удобния вариант.

Етап втори - Лаго ди Комо:

На четвъртия ден от нашето пътуване се местим в адски проливен дъжд от Стреза в Комо. Преди това обаче отиваме в Мендрисио, Швейцария за оползотворяване на дъждовния ден с шопинг. Това ми вдигна настроението.  Mr. Green Беше неделя и беше фрашкано с италианци. Не ходете на шопинг в почивните им дни. В Комо пристигаме към 17 ч. и се настаняваме веднага. Хотела там е едно много добро попадение. http://www.borgoanticohotelcomo.it/en/ Перфектно реновирана наскоро сграда, мисля от 15 век, и великолепна закуска. Намира се на 5-7 мин. от крайбрежната, с доста висок рейтинг. Паркинг няма, но се ползва обществен, подземен и охраняем на 5-7 мин. от хотела при цена от 16 евро за 24 часа. Като цяло в Комо е трудно да се намери читав хотел с паркинг. Вечеряме наблизо в непретенциозна пицария и лягаме, защото шопинга ни е омаломощил (особено ММ  Mr. Green ).
На следващия ден времето е все така гадно и мокро. Плана е десния  бряг на езерото чак до Сорико. Пътят от Комо до Леко мина под знака на кръговите..... GPS-а постоянно лаеше излизайки от едно кръгово за следващото: „след 400 м. се пригответе да навлезете в кръговото и вземете n-ти изход”. Подминаваме Леко с надеждата да хванем верния път, но не би. ММ маркирал на GPS-a да игнорира освен пътища с такси и магистрали с идеята, че в Италия всички магистрали са платени. Но не е точно така. Около Комо има магистрален път, който е безплатен. И от незнание минаваме от тук: https://www.google.bg/maps/dir/Bellano+LC,+%D0%98%D1%82%D0%B0%D0 … 1b1!2b1!3e0?hl=bg, вместо от тук: https://www.google.bg/maps/dir/Bellano+LC,+%D0%98%D1%82%D0%B0%D0 … 2b1!6e4!3e0?hl=bg..... Разлика от някакви си 8 км., но какви километри....Боже! Влизаме в тунел, съвсем обикновен и изведнъж разклонение, вътре в тунела, в цели 3 посоки. Добре, че италианците са читави хора и са премислили, че в тунела все пак ще ни трябва покритие на GPS-a. След това изкачване... като на Шипка и слизане по път за два Смарта, със зверски завои, от моята страна не обезопасена добре урва и аз със страх от високото... и като за капак вали все едно небето се е отворило. Стигнахме Белано и продължихме към Colico Piano. В тази си част терена е една идея по равнинен по бреговете. Вали и решаваме да се върнем към абатството на Piona. Пак вали, слизаме набързо за кратки снимки и поемаме към замъка на Corenno Plinio. Намира се досами пътя. Запазен малък замък с лепната към стените му църква. Затворени са и замъка, и църквата. Обикаляме го, снимаме (снимките са на камерата и не са още свалени) и потегляме отново. В Белано се опитваме да видим водопада и каньона, но попадаме точно на обедната почивка и решаваме да пообиколим площадчето и да продължим. Спираме по за дълго във Варена. Очарователно градче на чиято красота не можем да се порадваме заради скапаното време. Във вила Монастеро работи само градината. Отказваме се заради дъжда и отиваме към крайбрежието. Малкото площадче на Варена е невероятно с окастрените си огромни дървета и църквата срещу тях. Разхождаме се по крайбрежната пътечка, буквално увиснала над водите на езерото. После се връщаме за обяд в единствено работещата пицария. Връщаме се в Леко. Дъждът е поутихнал, но излиза бръснещ вятър. Опитвам се да се любувам на лебедите, но студът е гаден и навлизаме между сградите за да изолираме вятъра поне малко. Леко е китно градче с красиви църкви и много паметници; или поне това, което видяхме от старата част на центъра. На езерото Комо бих избрала за основна база или него (Леко) или отново Комо, но в никакъв случай Беладжио. Удобни са като локации за обиколката на езерото; големи са, със съответните плюсове, като повече ресторанти и магазини, и място за разходки. Беладжио е невероятно, но не бих минавала пътя от него до Леко или Комо през всеки от трите дни, които посветихме на това езеро. В късния следобед решаваме, че студа ни идва в повече и тръгваме за Комо. Има задръстване обаче, защото на магистралата има вода и я отводняват. Все пак се прибираме към 19 ч. и решаваме, че няма да излизаме. Прогнозата за следващия ден е обнадеждаваща, а и предстои Вила Карлота.
Ден пети... Закуска, великолепно кафе и.... слънце. Толкова съм щастлива. Потегляме супер рано и пристигаме във Вила Карлота с първите туристи. Времето е великолепно. Вилата не е нещо особено като интериор – запазени са някои мебели и цялостно обзавеждане на някои от стаите, има и доста картини (великолепни), но като цяло паркът е това което трябва да се види. Затова ви умолявам – отидете там през пролетта докато цъфтят азалиите. Няма повече да ви обяснявам – ще видите снимките. За Карлота ви трябва доста време, парка е голям и ако обичате да не бързате (като нас) си отделете поне половин ден. Ще видите доста снимки с леко белезникаво-блед цвят. Това е отсрещния бряг – Беладжио, сниман от Карлота. Изпробвах 20 степенния оптичен зуум на моята вярна сапунерка. Справи се.
След Карлота бяхме решили да стигнем нагоре чак до Граведона, но нямахме време и се ограничихме само с Менаджио. Прекрасно малко градче с така характерните калдъръми, тесни улици и крайбрежен площад, на който изпихме по едно бързо кафе. Да отбележа, че около Комо едно от най известните занимания като занаятчийство преди е било производството на коприна и копринени изделия. И до сега това са едни от традиционните местни магазини заедно с кожарството. От Менаджио купих великолепни копринени шалове и вратовръзки. Не бяхме още гладни и продължихме към Тремецо. Тремецо на фона всичко до тук видяно не ме впечатли, но все пак спряхме за обяд. В Лено ми се искаше да видим вила Балбианело(или Балбиано), но ММ каза, че след Карлота не иска да гледа нищо друго. Оставихме я за следващата ни визита на Комо (каквато със сигурност ще има много скоро). И тръгнахме към Чернобио. Както някой каза – действително градчетата са еднотипни и трябва да се употребяват с мярка, защото рискувате да ви писне. Е на ММ точно в този момент му писна, а моите крака пулсираха все по отчетливо. Поразходихме се по крайбрежната алея. Действително е много красиво. До Villa D'Este естествено няма достъп, но пък може да се снима в много добър ракурс от крайбрежието. Решаваме да се приберем за малко в хотела и след това да излезем да поогледаме самия град Комо, от който още нищо не сме видели.
Някой каза, че Комо не му е харесал. Е на мен ми хареса много. Доста голям град е. Но има ясно обособена стара част, която е невероятна. Прилича ми на Верона. Дуомото е впечатляващо, а пиаца Дуомо е точното място за питие или малко паста. Друг много симпатичен площад е Piazza San Fedele с църквата Basilica of San Fedele. И разбира се брега на езерото – парка с пристана и т.н.
В ден 6-ти отделяме сутринта на Брунате и Беладжио. Пак вали – пфу. Опитвам се да въздействам и да се качим на фуникуляра, вместо с колата до Брунате, но няма кой да ме чуе... Това беше още по-голям ужас за мен и от пътуването от по-предния ден. Вали, естествено като из ведро (как иначе да вали?), тесен път(този е още по тесен, само за Смарт и половина  Mr. Green ), завои (на 180 градуса с не знам си колко процента денивелация), трафик (нали си е градска част), шофьори – италианци (без коментар). Стигнахме – живи. И си мислех дали да не зарежа мъжа ми и да си сляза надолу с фуникуляра. Е останах солидарна. Гледката обаче беше великолепна – за точно 60-те секунди през които направих снимките към Комо и Чернобио. След това – ниска облачност, буквално на нивото на очите ни. На връщане бях със затворени очи през цялото време. Пътят до Беладжио доста се проточи. Ако имате възможност използвайте корабчетата, а не автомобил. Пътят е завоест, бавен и не много приятен. Но си заслужаваше.
Пристигаме в Беладжио. Ръми. Въпреки досадата на мъжа ми от предния ден, отбелязва, че това място заедно с Карлота са центърът на програмата на езерото Комо. Няма да изпадам в подробности. Само ще кажа, че Беладжио е едно от най-романтичните места в които съм била (и въпреки гадното време). Решаваме, че ще пропуснем вила Мелци заради ръмежа и след почти 2 часа моткане по уличките и сокаците сядаме на крайбрежната да хапнем, да се полюбуваме на гледката... От тук също направихме зумнати снимки от отсрещния бряг на Карлота, Тремецо и Менаджио.
В едно страхотно магазинче за изделия от дърво намирам поредната „прахоуловка”  Grinning за ММ, а за мен съкровище. Има ги на снимките – ще ги познаете. А в друго много дълго се колебая дали ще успея да опазя в ръчния багаж най-красивата, стъклена, ръчно изработена, коледна играчка за елха, която съм виждала. Имаме си специално място в нашия дом на което слагаме дребни сувенири, закупени от всичките ни пътувания (бик от Испания, малко копие на водоливник от Сакре Кьор от Париж и т.н.) Така запазваме спомените и прекрасните усещания много, много дълго.
Обещаваме си, че ще се върнем на Комо съвсем скоро за да си довършим екскурзията, която дъждът отчасти ни провали. Действително вече в София си дадохме сметка, че от цялото пътуване най-много неща изпуснахме заради времето на Комо. Затова от сега кроя планове за следващата година - добър повод да заведем дъщеря ни в Гардаленд, а аз отново да видя Гарда и Комо.  Mr. Green
Към 14 ч. тръгваме към Гарда и Peschiera del Garda


# 111
  • София
  • Мнения: 5 975
Bliss, благодаря за разказа и за снимките.  Hug
Очаквам с нетърпение да пишеш за Peschiera del Garda.

# 112
  • Мнения: 7 981
Bliss,чета и благадраря Hug

# 113
  • Варна
  • Мнения: 232
Момичета,и ние се върнахме от нашето италианско пътешествие на езерото Комо!Горещо го препоръчвам на всеки,защото за мен няма по-красиво и романтично място!И времето беше с нас,и  избора ни от хотели надмина очакванията ни!Само,че опитахме едно невероятно вино и сега се чудя как да намеря начин някой да ми докара няколко бутилки от там.Дали има някаква фирма за доставка..

# 114
  • Мнения: 890
aalko
защо не пробваш в CASAVINO има магазини в страната /в София и Варна със сигурност/, а знам, че има и доставки.  Simple Smile
А разказ и снимки няма ли?

# 115
  • Варна
  • Мнения: 232
Ще има,разбира се,но уикенда!

# 116
  • Мнения: 872
В Беладжо е много хубаво, както и самото езеро Комо...
Искам само да питам знаете ли историята на дървените котки, сувенирчетата, дето се продават в Беладжо?

# 117
  • Sofia
  • Мнения: 1 422
Bliss,    bouquet
Прекрасен разказ и страхотни снимки!
Не знаех, че в Белано има такива красоти, дали пък и до там да не скокнем?! ЩЕ се поровя да разбера повечко...

# 118
  • Варна
  • Мнения: 39
Момичета, кажете някой добър хотел в Милано, не много скъп. Предпочитам  около централната гара, защото доста ще пътуваме. Благодаря ви Hug

# 119

Общи условия

Активация на акаунт