Завърнали се от чужбина

  • 63 781
  • 615
  •   1
Отговори
  • Мнения: 742
Здравейте  Hug Намерих такава тема,но заключена...пък и доста стара.Та...има ли такива? Съжалявате ли за избора си и бихте ли заминали пак нанякъде? Ние сме също в чужда държава вече 3 години.Всичко е ок.Работа,финанси,всъщност целта си я постигнахме,т.е. да заминем за държава ,в която да печелим добре и да живеем нормално.Но аз не мога да свикна..Нищо не ми харесва.Мисля постоянно за дома си,за приятелите си,връщам се всеки ден 3 години назад,просълзявам се само ,ако чуя някоя по-патриотска песен  Laughing Сравнявам всичко с България.Идеализирам я и мечтая да се прибера.Съпругът ми малко се страхуваше,но му омръзна явно да му се жалвам и склони да се приберем  Simple Smile И сега още повече мисля.Броя дните.Гледам снимки,направо съм се побъркала.Сама не мога да се позная.И все пак има нещо,което ме гложди.Мъничко съмнение дали постъпвам правилно,затова исках да чуя мнения от други сънародници завърнали се в Родината.Сгрешихте ли ?

# 1
  • Мнения: 18 979
В коя държава си?

# 2
  • Мнения: 14 476
Всеки случай е индивидуален.Един сгрешил,друг не.Не може едностранно да се отговори.Грешката ти е,че сравняваш всичко с България.

# 3
  • Мнения: 501
Бяхме две години в Германия цялото семейство. Аз се чувствах по същия начин както ти описваш. Дойдохме си началото на август, ние с децата оставаме в БГ, мъжът ми ще поостане още в чужбина.
И аз съм с ясното съзнание, че получавайки едно, губя друго. Но пък има и път назад.


# 4
  • Мнения: 742
В Германия сме и ние.Дойдох с много позитивна нагласа.Исках да ми харесва.Стремях се да се интегрирам.Научих бързо езика на едно прилично ниво.Намерих детска градина учудващо бързо.Мъжът ми започна работа две седмици ,след като пристигнахме.Аз скоро след това.Работим с хубави договори на нормални заплати.И не мога и не мога.Такава носталгия ме тресе,че ми се реве.Знам,че е много индивидуално и никой не може да ми даде еднозначен отговор...Но ми се искаше да поговоря с хора били в подобно положение...Естествено мнението на всички останали също ми е интересно.

# 5
  • Мнения: 3 595
Имате ли приятели? Обикновено социалните контакти най-много липсват - да пийнеш кафе с някой, да отидете да хапнете или да ви дойдат на гости. Германците в това отношение са доста сковани. Аз съм вече 10 години в Германия и ми е много добре, но дойдох, за да уча и имам много хубави приятелства, които развих в студентските си години и мисля това е една от главните причини да не се замислям за връщане изобщо. Освен топлите сърдечни весели хора в България (не всички са така естествено) друго не виждам какво би могло да липсва (освен може би и малко повече слънце в Германия).

# 6
  • Мнения: 742
Не,нямаме приятели.Имаме познати.Виждаме се през уикендите,разхождаме кучетата,но в никакъв случай не е така,както с приятелите ни в България.Не са толкова отворени към останалите.Имам чувството,че са си самодостатъчни.Някак си..не можеш да проведеш кой знае какъв разговор с тях.Говорят все за общи неща ,повърхностни..Опиташ ли се да задълбаеш по-сериозна тема,гледат да отклонят разговора...трудни са.А не се познаваме от скоро.Ходили сме си и на гости.Понякога в Неделя се събираме доста хора и ходим да хапнем някъде,разговорите пак се въртят на едно повърхностно ниво,общи неща ...безинтересни,скучни.Поне за мен.И да,права си.Май хората в България най-много ми липсват.Сигурна съм,че ако бях дошла и аз рано тук,още в студентските години,ако бях създала тук семейство нямаше да разсъждавам сега така.

# 7
  • Мнения: 3 595
Почти винаги реално проблемът е липсата на семейството и приятелите. Аз имах късмет в това отношение, защото намерих луди глави, с които израснахме реално тук заедно по време и след студентските години. Немци са, но всички са пътували много или са живели известно време в чужбина, та някак си са по-отворени и сърцати. Трудно се създават истински приятелства тук и то такива като българските. Има ли някъде около вас културен център български, или български ресторант, където ходят българи? Може така да пробваш да срещнеш интересни хора.

# 8
  • Мнения: 742
Те там само цигани се събират Grinning . Не ходим. Познаваме се и с българи,но честно да ти кажа не са от хората,с които бих контактувала.Не съм някоя надувка ,която във всеки намира кусура и се мисли за най-най.Но точно тези ,които познаваме са бетер мургавите ни събратя.Мисля си,че сносните хора избягват контакти с българи и не ги търсят.Причините са ми ясни.Познаваме само едно семейство,с което е удоволствие да се виждаме и за тях и за нас,момичето е българка,той немец,но говори много добре български.За съжаление доста далече от нас,но се виждаме при всеки удобен случай.

# 9
  • Мнения: 3 595
Да, позната история и ние на такива българи сме попадали само за съжаление.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 36 428
Авторке, ти хубаво мечтаеш да се върнеш и сравняваш всичко с България, но сигурна ли си, че мечтите ти се покриват с реалността? Може да откриеш, че тази България, за която мечтаеш, вече е доста по-различна, много от някогашните ти приятели може да са заминали нанякъде, а останалите така ги е натиснал живота, че надали отношенията ви ще са същите.

# 11
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 224
Ние се върнахме след като 10 години учихме и работихме в Германия.Баща ми живее там,женен за германка,имам сестра.Знаехме езика още преди да заминем.Бяхме добре там,успяхме да си купим и собствено жилище,имахме добра работа.И приятели си имаме-и германци и българи .Обаче с годините все по-често ме хващаше носталгия.
Върнахме се, защото исках детето да израсне тук.Не съжалявам изобщо.Там винаги щяхме да бъдем чужденци.Тук успяхме да осъществим мечтите си.
Имаме и хубава работа.
Запазихме жилището си ,ходим на гости на баща ми.Но мястото ни е тук.




# 12
  • Мнения: 2 811
имигрантският живот е на много цикли. Аз съм от студентка в Германия, преди това съм живяла по други чужбини (п2/3 от живота ми е минал в чужбина , а не в България). Но мога да кажа, че махалото дълго се мести от влюбване към крайно отричане, към що годе приемане и тн, докато се стабилизира към някакъв център и обективна оценка към държавата.

Аз самата винаги съм се възхищавала на Щатите и съм фен на англоезичната култура, не съм изпитвала симпатии към Германия. Но така се случи, че отидох там. Не е било с намерение за оставане, но няма нищо по-трайно от временните неща. За мен има неща в Германия, които не бих оставила, също така има неща в България, които не бих оставила. Когато съм си вкъщи, съм безкрайно щастлива, но и си давам сметка, че не е съвсем за мен в някои отношения.

Моят съвет е, ако искате да оставате, намерете начин да се прибирате често и за солидни количества време. Също така си дайте и време за да свикнете, имате да минавате през много фази. Не знам каква е вашата мотивация за седене в Германия, но тя трябва да е нещо повече от добър стандарт, защото такъв си има и в България. Например, моята мотивация е професионалното ми развитие.

Непременно трябва и изграждане на социален кръг, защото не работата прави животът приятен, а познанства и социални контакти. Има различни ферайни за спорт и какво ли не, запишете се в такива по интереси.
Изобщо, баща ми винаги ми повтаря да гледам на живота си в конкретна европейска държава, все едно живея в някой американски щат, а близките ми са в друг американски щат, толкова много хора в днешно време сменят държавите в ЕС, пътуват всеки уикенд. Ето моят мъж живее в съвсем друга държава пътува до Германия и България за да ме вижда, сестра му сега живее и работи във Виена и пътува всеки уикенд до Берлин, защото нейният приятел е там, а те са си от северна Германия. Много са динамични нещата и това, че сега сте в Германия не значи, че не може да сте частично и в България, както пък това, че някой немец е в Италия или Австрия, не значи, че семейството му не е в Германия. Това е и идеята на европейския съюз. Аз лично си мисля, че в България човек може да живее съвсем приличен и комфортен живот в икономическо отношение, а в емоционално няма какво да се говори Heart Eyes. близки хора, приятели, познати, непознати на всяка крачка всеки гледа да ти помогне.

Последна редакция: вт, 30 авг 2016, 13:16 от OX'AMAH

# 13
  • София
  • Мнения: 38 115
Приберете се за малка ваканция, пък вижте после какво и как.
И аз като излязох, не се бях прибирала 2 години и се побърквах.

# 14
  • Мнения: 2 237
Никога не бих си причинила това. Животът минава и ако единственото, за което живееш, са почивките в България, е някакво съществуване, но не и пълноценно. Освен това по всяко време можеш да започнеш в Германия отново.

Познавам хора, които са се върнали за постоянно в България и са по-щастливи. Баща ми взе това решение преди много много години, брат ми също, познавам и две семейства, които не съжаляват, както и хора, които го обмислят в момента. Няма оконачтелен отговор. Но в крайна сметка теб би трябвало да те интересува само твоето състояние. Ако си нещастна, какво чакаш  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт