За самоубийците

Добре де, защо да са за лудницата? Защо просто не уважим избора на човек? Както не на всеки му харесва, да речем, поп-фолк музика, така не всеки го кефи да живее. За някои хора просто може да е тъпо. Аз лично след известен размисъл осъзнах, че макар че сега точно няма да се самоубия, искам да съм готов и да мога да го направя, ако реша. Просто мисълта, че ако животът ми продължи да бъде скапан и няма надежда, все пак имам някакъв изход от ситуацията ме успокоява. Един вид "в краен случай ако нищо не се оправи, ставам и си тръгвам". Или към Бог: "Не можеш да ме уволниш, аз напускам".

Това, че сега животът ти е скапан, не означава че след няколко месеца или седмици, или година няма да си супер щастлив човек.

Крайно егоистично е това, което казваш, знаеш ли колко ще нараниш близките си хора??

Иванов, аз самоубийците не ги съдя, но твоят живот ще тръгне в добра посока сигурна съм. Ти 86 - ти набор ли си, ако е така то си шест години по-малък от мен и за това приеми един съвет от кака ти: животът след 30 - те години става много по-добър и започвам да си мисля че и след 40 -те ще е още по-добре.

Точно това е  правилното мислене - винаги имаш избор и той ще е твой, от там може и да ти стане интересно да си жив - да правиш нещо,  да твориш и да  му се радваш,що пък не и  да си тъжен или просто да лентяйстваш  или  изобщо немислещ за смисъла на живота - това си е твоят избор и е важен! Дали девойка ще дойде да го сподели - маловажно....Но  все пак няма как да я избегнеш (девойката, любовта) ако  се научиш да се чувстваш добре!

Знаеш ли колко жесток може да бъде твоят Бог, Дейвид? Колко ужасно жесток?... Понякога Той ни кара да живеем. — Град отчаяние ,Стивън Кинг

Не ги съжалявам и по принцип ги разбирам.



Общо взето никакви чувства, просто тези хора са използвали ултимативната карта за изход. Това за непознати, познати не са се самоубивали.



Готово.

При автомобилна катастрофа загиват двете деца на едно семейство. Година по-късно майката умира от рак. Бащата я погребва и си тегли въжето. Дали го оправдавам - не бих могла да го съдя, защото не искам и за момент да си представя какво му е било.
Всички останали причини за самоубийства като: нещастна любов, проблеми с родителите, депресивни състояния и тн не мога нито да разбера, нито да оправдая. Писах го сигурно доста пъти вече, самоубийците са егоисти. И е най-логично да не ни пука за тях, както и на тях не им пука за нас. Обаче в реалния живот не става така. Колкото и да си даваш сметка, че този човек не е зачел ничии чувства, вземайки това решение, пак не успяваш да останеш безразличен.

Дълго се чудех дали да пиша по темата.
Миналия ноември бях изпаднала в едно изключително лабилно емоционално състояние. Банална причина - нещастна любов. И тогава ми се виждаше изключително непреодолимо. В главата ми минаваха едни мисли, от които в момента тръпки ме побиват. И да си призная, от сегашна гледна точка ми е трудно да се разбера. Да, спомням си много добре чувството на безнадежност, което ме беше налегнало, но не мога да се оправдая за начина, по който...го изживявах. Не виждах смисъл в абсолютно нищо друго. Причината като причина вече споменах по-горе - изключително банална. Но повярвайте ми, начинът, по който лично я изживявах, не мога да го превъплътя в думи.
Разказвам това, защото понякога е наистина трудно дори и невъможно да усетиш някой друг какво и как точно изживява. Всеки изпада в някакви мрачни състояния, сблъсква се с проблеми, търпи разочарования. В момента, в който си в най-дълбоката дупка, понякога губиш обективната преценка. И това е най-опасното състояние предвид темата, в която пишем.

ivanoff86, ще си позволя да се обърна към теб. Живей си живота и се радвай на малките неща. Това е най-голямото клише като съвет, но неслучайно е клише. Ако ги няма тези малки неща, които да те радват - създай си ги - едно кратко пътуване за уикенда, една хубава театрална постановка, някой хубав филм... Знам, това не променя генерално начина, по който явно се чувстваш в момента, но съсредоточаването и прекаленото анализиране със сигурност също не са решение. Всеки си има добри и не толкова добри периоди. Въпросът е, когато не си в недотам добър период, да знаеш, че няма все да е така. : )

Аз имам едно вътрешно убеждение, свързано с прераждането. Колкото и тъпо да звучи за някои, вярвам, че ако се самоубиеш в тоя живот, в следващия те чака гаден поправителен. Тоест за предпочитане е сега да си научи човек урока, да мине и да замине, вместо да се връща в първи клас.

Понеже не всеки вярва в прераждането, една малко по-конкретна причина човек да не се самоубива.

Повечето големи религии и традиции по света имат малко познати текстове, които се четат НА човека малко след като е починал. Знам със сигурност за "Тибетска книга на мъртвите" и "Канон на изход души" в православието. Тези текстове предполагат, че човек е в съзнание малко след смъртта. Това го потвърждава и медицината- мозъкът не "изгасва" веднага, а започва да работи парадоксално.

И тук идва интересното. Някои си казват- няма как да има задгробен живот, защото мозъкът ми няма да работи. Обаче за мозъка "време" и "пространство" са относителни понятия. Оставен без кислород, за последните пет минути работа може да сътвори видения, които на практика да траят безкрайност. И хич да не са приятни. Ето как човек буквално може да отиде в ада. Казват, че било нещо като "bad trip". В случаите, когато човек е праведен и някой на ушенце му прочете от ония специални текстове, казват, че отивал в рая. Обаче може и да не е така, виденията може да са ужасни, толкова ужасни, че сегашният ти неприятен живот да ти се струва рай.

Та така. Да се самоубиеш не е като да натиснеш копче и всичко да стане черно. Напротив, може да стане много шарено и неприятно.

По една или друга причина, точно това е и моята представа. Не бих си го причинила съзнателно никога .

   Ами... да е Силвия Плат, например?


  С тезата ти по принцип съм напълно съгласна, само че животът ти не може да е "скапан" просто така. Причините ти да го намираш скапан са неуважителни.
  Глупаво е да захвърлиш живота си просто така, щото те мързи. А не ми се виждаш особено глупав...

Егати откачената депресарка... Тая се е родила такава, щом се опитала да се килне и заради някакъв изпит...

  

 Ами тя и Петя Дубарова се самоуби за глупост, но не бих я нарекла така.

Някои хора просто са по-лесно раними. В голям брой от случаите се оказва, и че са изключително ценни човешки същества. Ако можехме да изличим всички самоубийци от човешката история, щеше да се окаже, че се лишаваме и от много изкуство, човечност, красота и т.н.
   Просто някои хора не са пригодни за живота и ежедневието по начина по който хората със силно чувство за самосъхранение са. Все едно душата им е като кожата на пеперудените деца - неща, на които обикновен човек само ще се изсмее ги нараняват до смърт. Особено докато са много млади...
  
 Но не искам да излезе, че имам предвид хора, които се занимават с изкуство, а въобще.

  Не е правилно да се смята, че някой е откачалка, и затова се е самоубил. Може да си е много яка закачалка,  просто да възприема живота по някакъв... оголен начин. Щото реално погледнато живота наистина предлага непоносими, ужасяващи неща и само умението да си затваряме очите за тях в 99 процента от времето, ни държи на повърхността...

 Но за тези неща не е прието да се говори, всъщност не толкова че не е прието, но е безсмислено.

По принцип, темата за самоубициите е много крива.
Вие говорите за възрастни хора, смятайки ги за егоисти, защото са оставили бремето на болката на близките си, избирайки аварийния изход за излизане от гадна ситуация.
Но, сблъсквали ли сте се с деца, които имат такива наклонности и давали ли сте си сметка, защо има толкова много деца, които се самоубиват?
Имах три такива случаи, слава Богу, с деца, които са претърпели фиаско в опита да отнемат собствения си живот. И много е болно, когато чуеш от такова дете "аз съм такъв провал, че дори се провалих в опита си за самоубийство". И е много трудно да убедиш такова дете, че живота му е точно толкова ценен, колкото на всички останали хора. Замисляли ли сте се, че много от тези деца, ставайки възрастни, продължават да живеят с това желание да прекратят всичката тази болка, която изпитват. Да, егоистично е, егоистично е да искаш болката да спре, лошите мисли да си отидат, и т.н. И когато с такова дете не се работи, то след първия неуспешен опит, може да последва втори-фатален. А сблъсквайки се със всичката тази злоба, която ги заобикаля, те не могат да се преборят и стигат то финализиране на всичко.
Не съдете тези хора. Всеки има право на избор, дали да живее, или не. Дали да споделя за болката си, без значение каква е, дори за вас да е нещо адски смешно, то за този човек е най-важното нещо в неговия си свят.