За или против традициите в имената на децата.

  • 28 718
  • 437
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 712
Баща ти може да иска и на папата да си кръстиш детето, но в крайна сметка то си е твоето. Ти и мъжа ти ще си вземете решението.

ПС: От Елеутерия ми идва само Елена, като по-нормално име...

За момиче тепърва ще го мислим, на мен ми харесва Елери-това ми беше ник-а в играта, в която се запознах с ММ. За момче си мислим- Николай. На никой няма да е кръстено, имам братовчед Николай всъщност.
Елери е хубаво Peace И оригинално. Simple Smile

# 346
  • Мнения: 1 796
Баща ти може да иска и на папата да си кръстиш детето, но в крайна сметка то си е твоето. Ти и мъжа ти ще си вземете решението.

ПС: От Елеутерия ми идва само Елена, като по-нормално име...

За момиче тепърва ще го мислим, на мен ми харесва Елери-

Е ти вече си имаш  подходящо име тогава! Mr. Green Ако трябва съм честна, за мен името е малко странно - аз лично предпочитам по традиционните имена, но след като за теб в това име има сантимент и ти харесва - мисля, че е много добро попадение, ако държите да е кръстено детето на Елеутерия!

# 347
  • София
  • Мнения: 8 637
Елери е хубаво. Може да е с а -Елера. Но и първия вариант е хубав.
Аз не харесвам Елена, Елина ми е една идея по-добре.Иначе ми допада Елеонора.
Аз също харесвам традициите в имената, но ако родителите го правят по свое общо желание.

# 348
  • Мнения: 11 747
Елери, Елера асоциирам веднага с еклери, еклера.
Иначе накрая ще стане Ели и половината хора няма да знаят как е цялото име. И аз харесвам не едно от тези имена - Елеонора, Елисавета, Елена, Елина, Елея, Елия, не харесвам Елка, Елиана, Елица. Но... накрая всички са Ели и няма особено значение.

# 349
  • Мнения: 581
Аз съм за традицията, при положение, че такава е волята на родителите на детето и те сами имат инициативата да кръстят детето на бабата или дядото. Има смисъл в тази традиция, и тя не е толкова да с угоди на някого, а да се запази дадено име и то да се продължи във времето. Е, поне такъв е бил смисълът като се е зародила тази традиция, сега нещата не са съвсем същите. Ясно е, че живеем в 21 в. и едва ли някой гори от желание детето му да се казва-Тоца, Грую или Пенка.
Аз нося името на моята баба, която вече не е между живите. Майка ми прие смъртта й много тежко, и виждам, че й е някаква утеха да прознася името ми. Някак си, може би смята, че чрез мен и моето име споменът за баба ми остава жив...

# 350
  • Варна
  • Мнения: 484

Аз нося името на моята баба, която вече не е между живите. Майка ми прие смъртта й много тежко, и виждам, че й е някаква утеха да прознася името ми. Някак си, може би смята, че чрез мен и моето име споменът за баба ми остава жив...


Първият ми син настоявах да е кръстен на баща ми. Никой не ме е карал насила, но съм едно дете и исках името му да се продължи, отделно страшно много харесвам името - Иван Hug А и знаех, че той тайно ще се радва ако е така... Случи се така, че баща ми почина случайно, когато синът ми беше на 11м и сега още повече се радвам, че съм носи това име. Разбирам майка ти т.е....

Сега очакваме второ, няма да го кръстим на никой, освен ако не се роди на празник каквато вероятност има и то голяма (по Коледа) Simple Smile

Така че според мен формула за тези неща няма, важно е как хората чувстват нещата Simple Smile

# 351
  • Мнения: 576
 Предложих няколко варианта на ММ,(включително и име с първата буква на дядото,което не беше одобрено) и той си избра това което му допада най-много.Синът ми не е кръстен на никого и не сме обсъждали с никого предварително,освен помежду си.Дали има сърдити?-не са се оплакали до сега.
 Иначе не съм против традициите стига да не са от задължително естество,а по желание на родителите.В желанието да се угоди на всички понякога се получава доста смешен резултат напр.Стевия на баба и Захаринка,Пешкирчо на дядо Пешо и дядо Кирчо(това в кръга на шегата,разбира се).

# 352
  • Мнения: 581
Някои казват, че не е това начинът да се покаже уважение към роднините, но пък е много хубав начин според мен..Защото помня как, като ни видеха близки на баба ми, и като питат за името ми, после реагират " О,на баба ти, уважили сте я, браво". И виждам как й ставаше приятно и се радваше. Някак си другите жестове, минават и се забравят, докато името остава. Въпреки че, моята баба дори е била против да се кръщава на нея, искала майка ми сама да си избере име. Разбира се, че никой интелигентен човек няма да се обиди или да прави скандали, ако не кръстят на него, но и не съм виждала някой, който да не се зарадва като си чуе името.
 А тези, които заплашват, лишават от имоти, отказват се от децата си и внуците си, защото не са наречени на тях, това са прости и елементарни хора, които не заслужават подобен жест.

# 353
  • Мнения: 5 259
Много ми е трудно да определя какво нередно намирам в тази традиция. Нередното не е само от страна на тези, котио искат да се кръщава на тях, но и на тези, които възкликват " О,на баба ти, уважили сте я, браво", защото именно заради тази реакция се прави целият цирк.
Дори не са толкова виновни онези, които заплашват, лишават от имоти и правят драми, защото те просто искат да получат този символ на уважението, то е важно за тях.

Така че проблемът реално е в хората, които приемат за доказателство на уважение кръщаването на бабата/дядото и то за по-голямо и валидно уважение, отколкото всичко друго, което се случва в това семейство.
На свекърва ми на два пъти ѝ направихме подаръци (и то без повод), които сбъднаха много големи нейни мечти. Неща, които ще помни цял живот и винаги ще се усмихва, като се сети. Но не кръстихме дъщеря си на нея. Тя е интелигентна жена и много добре знае кое от двете неща показва реално уважение, но никога няма да срещне коментар от съсед или познат, който да каже "Какво са ти подарили? О, те супер много те уважават значи, браво". Не, подобна реплика се полага само при кръщаване на внуче.

# 354
  • Мнения: 6 833
Оо хора все ще се намерят да коментират разни неща, дето не ги засягат. Моя близка се казва Елиза - име, което е нетрадиционно за нейната възраст и много често се намира някой да пита на кого е кръстена, че името не е обичайно за това поколение. А истината е, че сестра й е избрала името от приказката за Елиза и 12(май) лебеда.

# 355
  • София
  • Мнения: 366
Оо хора все ще се намерят да коментират разни неща, дето не ги засягат. Моя близка се казва Елиза - име, което е нетрадиционно за нейната възраст и много често се намира някой да пита на кого е кръстена, че името не е обичайно за това поколение. А истината е, че сестра й е избрала името от приказката за Елиза и 12(май) лебеда.

Красиво. Simple Smile

# 356
  • София
  • Мнения: 8 637
Аз харесвам традицията и за мен това е един от най-хубавите начини да почетеш и да изразиш уважение и обич. Точно затова не мисла, че трябва да е наложено и принудително.
Иначе на мен би ми било много мило да кръста на баща ми, ще ми е много хубаво, на него още повече. Но не мога, защото не взимам сама решението за името.

Имам братовчедки, 3 сестри. Кръстени са Ида(от Цветята на малката Ида), Франс(на Франция), Елиза(на героинята от Дивите лебеди)  Laughing Но са деца, не възрастни хора.

# 357
  • Мнения: 367
Против съм Simple Smile ММ искаше ,ако имаме син да го кръстим на баща му-Трайчо.Е,как да го кръстя така....Свекито е Магдалена,но пак не избрах това име.Та с какво е заслужила тя повече от майка ми.Напротив.Майка ми заслужава хиляди пъти повече от нея
За това най-добре на никой Simple Smile

# 358
  • Мнения: 379
Против съм Simple Smile ММ искаше ,ако имаме син да го кръстим на баща му-Трайчо.Е,как да го кръстя така....Свекито е Магдалена,но пак не избрах това име.Та с какво е заслужила тя повече от майка ми.Напротив.Майка ми заслужава хиляди пъти повече от нея
За това най-добре на никой Simple Smile
Peace Aбсолютно подкрепям горното!
Против "традицията", която в нашето семейство я има от моя набор. Майка ми и баща ми и техните сестри не са кръстени нито на баби нито на дядовци. По-добре на никой да няма сърдите. Бабите са си решавали навремето как да си кръстят децата. Сега е наш ред да си избираме и харесваме без да се съобразяваме с чужди желания.  Peace

# 359
  • Мнения: 295
Ние  не кръстихме детето на никого и майка ми и баща ми уж се съгласиха дори избрахме заедно неутрално име.Сега майка се сърди много и ако било следващото момче задължително щяло да е на баща ми.Аз пък не искам знам че много ме обичат и т.Н. Но се чувствам зле.Дори дядо ми чака с нетърпение да е момче да си чуел и той името.Ужасното е че цялото ни семейство е с едни и същи имена,а аз искам нещо ново и различно.п.с.ние сме напълно самостоятелни и дори помагаме и гледаме родителите си

Общи условия

Активация на акаунт