Проблеми вкъщи...

  • 15 187
  • 99
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 14 068
Е, а де, аз по-кратко съм го казала:
Всичко е до организация, желание и добри взаимоотношения! Peace

И аз съм имала дни, когато съм се чувствала като парцал, па остава и пералнята да пускам (както имаше един виц   Joy). Важното е мъжът да е Мъж, за да те накара да се почувстваш истинска жена. А не да очаква да готвиш, переш, гладиш, да обслужиш децата, па за капак и него да обслужиш. ooooh!Има и нещо друго. Някои мъже си мислят, че като са преместили чинията си от масата в мивката и са облекчили неимоверно много жена си. И после се чудят, че тя е недоволна, а пък той видиш ли помага.

# 91
  • Мнения: 1 544
А на някой да му е минавало през ума,че просто има мъже,които не могат да си "заработват" любов?

Аз не се чувствам длъжна да откликвам всеки път,когато на съпругът ми му се прииска.Моят не е от онези,които смятат,че жената има нужда от нещо повече от механичен секс .
Аз съм от хората,които имат нужда от интимност.
 В ежедневието ми се налага да бъда достатъчно мъж - не съм спирала да работя по време на майчинството , въртя къща (не апартамент-разликата е огромна), работата му е такава , че отсъства и с някои ежедневни рутинни,  а не само такива , мъжки дейности трябва да се оправям сама с дете на ръце . Работата ми е с хора,напрегната и такава,че във всеки един момент трябва да съм готова на спешна реакция ,макар че работя предимно от къщи.

Постарах се да изглеждам добре след раждането,не съм запусната жена.

Е,много моля,но в останалото време бих искала някой да се отнася с мен като с дама . Аз не съм секс- машина и за мен сексът никога не е бил част от задълженията ми . Аз също имам нужда някой да се погрижи за мен ,да ме накара да се чувствам специална и обичана.

За мен да заведеш 2 пъти в годината съпругата си на усамотен място , очаквайки,че тя непременно трябва да се съгласи да прави секс,понеже мъжът и е похарчил лев,не е вариант . Старание трябва да се полага ежедневно .А това след 10 години брак е трудно,много трудно.

Приемете наистина,че хората сме различни  Peace

# 92
  • Мнения: 62
Мда, и при нас, когато родихме минах на заден план. Мама стана като орлица която тати всяка секунда е виновен ако не полага максимална грижа за детето и ако недай боже помисли да прави нещо за себе си.

# 93
  • София
  • Мнения: 11 466
Мда, и при нас, когато родихме минах на заден план. Мама стана като орлица която тати всяка секунда е виновен ако не полага максимална грижа за детето и ако недай боже помисли да прави нещо за себе си.
Хахаха, познато  hahaha
Тати хем треа да носи много пари, хем да е НЕПРЕКЪСНАТО вкъщи и да помага  hahaha hahaha

# 94
  • Мнения: 62
 Е то работата на тати много много не я броят вкъщи за голямо усилие  newsm78

# 95
  • Мнения: 1 544
То,освен да ходите на работа,за която все мрънкате,че ви тежи и да се чудите как да си направите кефа , друго не ви интересува.
И все изморени . Само дето жена ви няма почивен ден ,за нея задълженията са 24/7 .

Много да ме прощава мъжкото съсловие ,но сте завършени егоисти . Това,че сте хванали парцала или сте измили чиниите веднъж в месеца,далеч не ви прави герои .

Не пропускайте факта ,че много жени освен,че въртят къща,гледат деца ,ходят и на работа .

# 96
  • Мнения: 117
Момичета, здравейте. Искам да споделя проблема си, не знам дали е подходящата тема тук.... Със съпруга ми сме заедно от 7 години, а от 2 сме омъжени. Преди година и половина се роди детенцето ни, което много желаехме и двамата. Оттогава обаче нещата тръгнаха надолу. Почти спряхме разговорите или като говорихме се караме, не си обръщаме внимание, той не взимаше на сериозно, когато му казвах какво не е наред и искам даа се промени. Всичко това доведе до охладняване от моя страна и аз спрях да го обичам. И срещнах друг... Той е чудесен, много мил, страшно добър, изллючително възпитан, тактичен, внимателен. Разказах на съпруга ми и му казах, че искам да си тръгна. Той не ме пусна, защото още ме обичал и щял да се бори за мен. Аз също помислих и реших да остана, само заради детето. Но се измъчвам страшно, все мисля за другия, лягам и ставам с мисълта за него, настроенията ми са изцяло повлияни от него... Искаме да сме заедно, но той е семеен приятел и това усложнява нещата. Иначе е готов да приеме.детето като свое. Не знам какво да правя...да оставя ли времето да покаже или да предприема нещо? Страшно се измъчвам! Моля за съвет!

# 97
  • Мнения: 88
ОРИДЕЛ и си права и не си права. Всичко зависи конкретно от случая. Като гледам на това момче жена му също като моята не ходи на работа. Неговото дете го гледа бавачка, моите са на детска градина и на училище (при нас е само уикенда). И у тях като у нас вършее чистачка. Не мога да кажа до колко е прав и до колко не. Но моята жена 3 пъти ми отказва да седнем и да си разпределим разумно задълженията според усилията които влага всеки в това което добавя като стойност за дома ни. И сега сме в една безтегловност - всеки мой пропуск или умора се третира с агресивно поведение а всяка моя забележка с обвинения. В никакъв случай не подценявам домашната работа и гледането на децата като лека задача. Но и не виждам защо да не се седне, ако трябва да се пише смята итн но партньорите в едно семейство да си разделят усилията разумно и справедливо и то според усилията, времето и умората за да могат да бъдат в синхрон и да не споряд за неща за които са вложили еднакво усилия но е трудно да бъдат сравнявани.

# 98
  • Мнения: 2 046
E честно казано аз съм жена, но за мен е лигавщина да не работиш , да ти гледат детето и да ти чистят и накрая пак да ревеш за равенство в домакинството ! Честно казано , ако съм не мястото на мъжете им определено щях да се почувствам прецакана.Ама не е луд тоя дето яде баницата  Whistling

# 99
  • Мнения: 1 544
Не всички се възползваме от такива блага,но пък не познавам мъж,който да не се вписва в картинката ...

Общи условия

Активация на акаунт