Мързелът ... Как се справяте?

До колкото виждам девойката е на прага на пубертета и е нужно да подхождаме с много такт и разбиране.
Аз не бих нарекла дете говорещо перфектно 4 езика и свирещо на пиано мързеливо.
Допускам ,че проблема е липса на интерес,което  пък от своя страна може да е следствие на не разбиране или на не достатъчно  атрактивно поднасяне на материала.Също може да липсва мотивация.
Решението е строго индивидуално.Първо много внимателно трябва да се изясни от къде идва проблема и после да се помогне .Ако родителя не е в състояние може да се обърне към друг (учител, приятел или близък).
По времето на моето следване съм се занимавала с такива ''проблемни'' деца и всяко си имаше различна и много (според него) основателна причина .За едно беше пропуснати основни знания и поради това неразбиране и загуба на интерес към предмета изобщо.Върнахме се в ранните класове и за около месец навакса и показа траен напредък.За друг беше лошо отношение  и подигравки на връстници и преподавател и от там загуба на увереност и страх да се изяви.Там беше по-трудно ,но пак се справихме.Имах и дете,което просто не можеше да отсява важното от ''плявата'' а всичкото му идваше в повече.В девети клас се наложи да го уча как да пресява информацията .

Най важно е да можете да говорите и да разберете проблема .От там е лесно. Изключително обидно и погрешно ми се вижда да се поставя етикет мързел ,само защото не сме успели да разберем къде е проблема.А в тази възраст са много чувствителни и страшно бързо се затварят ако подходим погрешно.
Успех!И търпение!

Да, може би е тъпо да я наказвам за дреболии, но се оказва, че преди 10 дни са връщали бележниците с оценките за срока. И познайте колко има по математика!!!! Тройка!!! ТРОЙКА!!!! Направо побеснях.    !!!!!!Не се ядосах толкова за тройката, а защото дъщеря ми цели 10 дни е крила от мен бележника, който напълно случайно открих. Защо го е крила? Ами просто защото наскоро е получила 2 двойки по математика. Добре!Не е чак толкова важно, ама сериозно ме притеси факта, че го е скрила от мен. Аз не ям хора, чак да го крие не е редно.
ДАЙТЕ СЪВЕТ:  да я запиша ли на уроци, да поговоря ли с нея.....
Какво да направя???????

А ти не си ли крила бележник заради лоша оценка? Лоша по критериите на родителя, защото за някои родители петиците са ужасен провал.
Според теб защо хората крият разни неща? Има две основни комплекта причини - или защото се страхуват от разобличаване и последствията, или защото се срамуват.
Ако ти беше на нейно място защо би скрила бележника с двойките от майка си?

По принцип аз съм си перфекционалист. Но когато бях малка аз наистина съм крила бележник с двойки. Даже няколко пъти. Но не ми пукаше за последствията, просто ме беше срам, защото обикновено имах хубави оценки.

в такъв случай е добре да разбереш защо детето крие - от страх или от срам, или от двете. Много често ние самите като родители трябва да се погледнем отстрани и да се запитаме дали постъпваме правилно. ти сама посочваш една възможна причина - перфекционист си и дали този перфекционизъм се простира и върху детето, което е отделна личност.
Аз разбирам защо си ядосана - веднъж заради лошите оценки, и втори път заради това, че те е излъгала. Второто дори повече боли.

Ами според мен го е скрила от страх, защото доскоро вдигах скандали и заради петица. Напълно сигурна съм, че се е страхувала да не я накажа. А нея хич не я интереуват оценките. Но този път я наказа баща й, не аз. А аз действително продължавам да съм бясна, но вече се примирих за двойките. Оказа се, че едната са й ги писали, защото не е знаела наизуст формулата за намиране на лице на трапец. А втората е за 3 пъти без домашно. Не е толкова важно все пак. Щом разбрах защо са й и писали, изобщо не се ядосах. А за това, че ги скри от мен, продължавам да й се сърдя. Изнесох й една хубава дълга лекция, за това какъв ужасен пример сава на сестра си, която е в 1-ви клас. Тя ми отвърна, че не я интересува, баща й чу това и сега е тя наказана за 2 месеца без телевизия. Така става, когато човек лъже........

3 пъти без домашно ми се струва по-лошо от двойка заради моментно незнаене .
И изобщо, с първокласничката може и да минава това третиране, ама с девойка на прага на пубертета....не знам. Дано скоро не се влошат нещата откъм комуникация при вас.

Извинявай, но това с примера е много грешен подход. Не вменявай на детето отговорност, а и вина (Как може, сетрати гледа от теб, какъв пример й даваш) за неща, които не са му работа - не е негова работа да се грижи за примерите на сестра си, а ваша. Примерът е родителска задача, а не детска. По-скоро е важно да се насочат нещата към самото дете - какво е важно за него и каква полза, при това съвсем краткосрочна, ще има от доброто си представяне в клас.

И това за вменяването на несъществуваща отговорност към сестрата и възпитанието й, мислех да напиша, но ме домързя. След година-две, на наказание от сорта - 2 месеца без телевизия, ще получат подобен отговор - "не ми пука".

А ако нямаше по-малка сестра? А ако беше единствено дете? А ако тя беше по-малкото дете? Тогава с какво щеше да я шантажираш?

Аз на ваше място бих се замислила с какво съм стигнала до положение детето ми да крие и още по-лошо да се страхува от мен.Това е много опасна ситуация,защото днес е нещо дребно и съвсем поправимо,но утре може да е нещо истински сериозно и детето ми да се нуждае от моя опит и помощ,а да се обърне към неподходящи псевдоприятели .Случката е много показателна за това ,че децата ни имат свой живот и мястото ни в него НЕ Е ГАРАНТИРАНО.То трябва да се заслужи.
Аз бих се ядосала на себе си!
Бих направила абсолютно всичко  за да съм най-близкия довереник и опора на детето си,защото знам че никой не го обича повече от мен и никой не желае за него само най-доброто. Понякога това означава да отстъпим и то много  ,друг път да си стъпим на амбицията ,да му позволим да направи своите дребни грешки за да го научим как да отсява поправимото от непоправимото , да го научим да вижда  ,да мисли и да постъпва правилно.
Никой не е идеален нито ние нито децата ни.Във всеки неуспех на моето дете аз търся първо своите пропуски и грешки.
Вече казах ,че съм се занимавала с проблемни деца ,не казах обаче какви страшни тайни са ми споделяли.Тайни,които би трябвало първо родителя да знае,но той е така си е повярвал на изградения имидж на безгрешен и перфектен,че не според детето не би понесъл истината.
Зарежете перфекционизма и бъдете родители,защото децата имат голяма  нужда от вас!

+1

 Много, адски, ужасно си права.

Не разбирам, как може да наречете дете, на 12 - говорещо 4 езика, свирещо пиано.. мързеливо! Вие осъзнавате ли, че децата не са някакви гении и не могат да бъдат перфектни във всичко! Ами и на тях им писва да се опитват на 12г. да знаят всичко в детайли, да го разбират и така  нататък! 

Записвам се и аз, защото сутринта проведох неприятен разговор с класната ни. Синът ми е на 12 и освен, че го мързи, е и доста разсеян. Иначе не е глупав - даже тестовете показаха над средното ниво IQ, но полага само най-минималните усилия. Напоследък ходи без домашни, според него забравял какво имат, иначе от време на време го проконтролираме написал ли е /не всяка вечер/ и през някакъв период от време го изпитвам по произволен предмет, за да видя как е научил. Все още не сме стигнали етапа с караниците и наказанията, а гледаме да му говорим и обясняваме, да търсим причините за това, но последствия никакви. Казва, че не знае защо се е получило така и млъква и по никакъв начин не можем да стигнем до него. А не е лошо дете. Това, което ме притеснява е, че направи опит за скрие за родителската среща и като му поисках бележника, отговори, че го няма. Чак, когато му поясних, че на родителската ще ни дадат да видим дневника, бележникът се "намери". Нямаме индикации за конфликти с другарчета или учители, класната също сподели, че не е наблюдавала да има нещо такова. Това, което ме тормози, е че не желае да разбере, че нещата се постигат все пак с труд и поне малко усилие и че лесно се пали и после ентусиазмът му загасва. Няма някакви изявени интереси, нещо което да го стимулира да прави - започва някаква дейност с желание и после спира да се интересува и старае, а ние доста се опитваме да го насърчаваме.