Кога децата се влюбват? Ама наистина.

Красива и умна е по мое безпристрастно мнение, но се страхувам, че е ужасно егоцентрична.  Поне може да готви добре 

Ще дойде и до мен терзанието по наследническите любови 

Поне при нашето поколение ранните любови нямаха връзка с "реализираната" споделена любов.
Затова си мисля, че е не толкова въпрос на егоцентризъм, колкото на приоритети и най-вече възприятие на света.  

мога да кажа как беше при мен , харесах си момче съученик когато бях на 11 години ,ами беше си харесване и тъй и не му казах . на 13 г. се влюбих и пак не му казах ,и после с години страдах  дори и слад като имах гаджета . Но с майка не говорихме за тези неща така , че съвета ми е да се опитате да помогнете на детето си и да го подкрепяте . Да  водите разговори .

Аз също ще кажа за себе си, че детската ми любов беше първата ми голяма любов. С момчето бяхме заедно в ДГ. Харесвах го много. Не си спомням да сме играли заедно, само от една снимка си спомням за един театър, който разигравахме. После той тръгна на училище на 6 г., а аз останах в ДГ. Учехме в едно училище и се е случвало да се засечем, но гледах да го избягвам. Спомням си, че в техния клас бяха правили сандвичи по трудово и черпиха с тях всички в междучасието, направо ми се подкосиха краката, когато се приближи. По това време живеехме на село. Когато бях 3-ти клас, се преместихме в близкия град и повече не го срещнах. До едно лято, когато се събрахме с братовчедите ми, да го изкараме при баба на село. Била съм на 14 г. Започнахме да излизаме в една голяма компания, така беше по селата лятото, и чувствата ме връхлетяха с пълна сила. Не му признах. "Гаджосвах" се с други момчета, той излизаше с други момичета, а помежду си бяхме много близки приятели и така в продължение на няколко лета. Докато едно лято не се престрашихме да си признаем, че това между нас е повече от приятелство. Имахме някаква връзка от разстояние, разделяхме се и се събирахме, но заради разни интриги и недоверие, накрая прекратихме това окончателно. Но когато се сетя за него, нещо в мен трепва и едва ли някога ще го забравя.
Не съм споделяла с родителите ми, у нас не се говореше много за отношенията м/у мъж и жена, а и аз от малка съм затворена.

Много сладка тема, ще я следя

Моята дъщеря е на 7г. вече 2години в детската градина са "гаджета" с едно момченце. Оставам с впечатление, че той повече я харесва, а нея не мога да я разбера. Имам чувството, че по-скоро и е приятно да е ухажвана и някой да върви след нея, отколкото това да изпитва някакви чувства. Вкъщи не споделя някакви любовни трепети. По скоро носи някакви бележки от въпросното момче и с насмешка ми ги показва, държи се надменно. От госпожата в градината дори разбрах, че подобна бележка с надпис Love я е скъсала демонстративно, когато я е получила, съответно момченцето е било разстроено. Дори после с майката разговарях, че той и бил сърдит. Наскоро момчето беше на почивка и го нямаше на градина, тогава ми направи впечатление, че питаше за него защо го няма. След като той се върна беше и купил подарък - пръстен. Два дена го чакахме да и го подари, в последствие се оказа, че го било срам и заедно с майка му са го поставили в раницата й /майката ми се обади да ме предупреди/. Той и определя разни срещи на детските площадки след градината, а тя държи да отиде, което ме навежда на мисълта, че все пак има някаква тръпка. От майката разбирам, че момченцето на всякъде говори за моята дъщеря и всичките им познати са запознати че са гаджета /между другото имената са им еднакви и само една буква е различна, на галено им викаме еднакво/. До края на август са на градина - след това се разделят в различни училища.
Не мога да разбера какви са и точно чувствата, има ли такива въобще или просто не иска да ми сподели.

Малкият е на 5г. Първата година в градината си бяха "гаджета" с едно момиченце. Госпожата ми каза, че такова чудо от първа група не е виждала. Голяма любов, вечно заедно седяли, гушка ли се, играели се все заедно. Във втора група обаче се гаджоса с друго момиченце. Питам го за старото, а той ми вика, че много командвала и вече не я харесвал. Сега с новото "гадже" пак цяла година голяма любов, навсякъде са заедно. След градина на площадката пак. Дори казал на баба си "Бабо, ти като станеш звездичка аз ще се оженя за "М" и ще живеем в твоя апартамент  /добре че е майка ми, а не свекърва ми, че щеше да помисли, че аз съм му казала/. Общо взето е харесван в градината и от други момиченца, но той си държи на неговото момиче, не се занимава с другите. 
 Наскоро бяхме на рожден ден на едно момиченце от групата и майката ми каза "Вие нали знаете, че дъщеря ми е много влюбена във вашия син, но той не я искал, защото обичал "М", но тя не се отказва и ми казва, че рано или късно и нея ще заобича и ще се ожени за нея". Аз не бях в час с това и се почувствах неловко.

Аз нямам такива спомени от моята детска градина, а уж бях от отворените 

Бях писала, че имаме снаха, т.е моят син е "съпруг"...
Сега въпросната малка дама разправя навсякъде, че моя й е гадже. Днес той й се обажда и - ало, гадже! Не мисля, че осъзнава какво значи, но има някакво развитие..при него..

Пук моята дъщера не беше на ясла тази седмица и като я питах дали и е мъчно за яслата, каза, че само за гаджето и е мъчно. Да, ама госпожата ми каза, че той вече си имал друго гадже - момиченце, което го харесваше още преди.

Ясно си спомням как в първи клас и много харесвах един съвсем младичък учител по БЕЛ, който тогава работеше в училището на родителите ми. Години наред, когато съм го виждала, ме свиваше под лъжичката. Последно го засякох преди четири-пет години. Все още го намирам за изключително симпатичен и харизматичен мъж и съм запазила много мило чувство към него.

Много сладичка тема. 
С интерес прочетох всички коментари.
Почти на 15 години съм, но още не съм преживяла прословутото първо влюбване.
Чувствата ми към момче са били само временни и симпатизиране, засега не съм изпитвала нужда от гадже.

Аз също.

Пак съм аз! Забравих да кажа, че гадже си имах още, когато бях на 6 годинки (в предучилищната), като продължи и в 1-ви клас. Тогава не беше влюбване, а просто каране между момчета и момичета - коя за кой е и кой за коя е.. Но с момченцето си бяхме заедно, без да искаме да се разменяме с други и сега, като се замисля, може би ме е харесвал доста. Една година по-късно срещнах любовта си, ама наистина любов. Та искам да кажа на мамите, дето дечицата им си имат гаджета - не си мислете, че са непременно влюбени, но бъдете до тях! Щом помня тези неща, значи са ми били доста важни. Споделях с майка си до момента, в който се влюбих. След това се затворих в себе си и беше изморително... Просто бъдете до тях

При всяко дете е различно.
Аз лично имах много по-различни приоритети и за гаджета започнах да мисля и говоря чак към 14-15 години.
Синът ми сериозно се загаджи към края на 15тата си година.
Дъщерята няма най-добра приятелка, но има най-добър приятел от 4 годишна. Имат много общи интереси, ходят си на гости с преспиване, вече са 10 годишни, но не са гаджета. В училище някои деца ги коментират, че са гаджета и моята много се дразни на това. Аз съм й обяснила какво е гадже и каква е разликата между приятел и гадже, но явно някой родители не си правят труда да обясняват. Оставят децата им да вярват в това, че щом момче и момиче играят заедно и се разбират добре значи са "гаджета"