Ще Ви помоля за съвет за раздяла

Аз му викам емоционална зависимост на това. Аз също много трудно се справям психически с каквито и да е промени, та за това много трудно бих се решила да сложа край.

Здравейте, истински ми се иска да не бях стигала до такава публикация, но съм отчаяна. Имам 6 годишна връзка, с няколко раздели и изглежда предстои нова, но този път наистина се чувствам безпомощна и нямам идея как ще се спася. Обичам приятелят ми много, почти налудничаво за да търпя нещата да стигнат до тук. Знам че няма перфектни отношения, че трябва да се правят компромиси, но според Вас компромис ли е никога да не чуваш че те обичат, че липсваш, че си ценна, че си красива(той произхожда от семейство в което тези неща са непознати), компромис ли е да те е страх да излете на празниците да се забавлявате защото приятелят Ви се напива дотолкова че започва да пада, да се търкаля, да говори мръсни неща на момичетата от същата компания пред Вас, компромис ли е за 6 години да не се реши да заживеете заедно и да трябва да живееш със съквартиранти, компромис ли е да го хванеш, че продължава да си пише прекалено мило с бившата си приятелка и да предлага на красиви момичета от фейсбук да излизат заедно, допустим компромис ли е когато си в тежък момент и имаш нужда да си поплачеш и да поговорите да ти казва да престанеш да го натоварваш? Толкова пъти си тръгвах от него, не се чувахме с него, опитвах се да имам други връзки, но той ме търси, иска да ме чува и да ме вижда, а когато го направим пак ме връща при себе си. В момента сме заедно отново от 10 месеца, но вече толкова ме потиска поведението му, че се чувствам незначителна и жалка, дори мисля че откакто нямам работа изпаднах и в огромна депресия. Сега съм изцяло зависима от него и не виждам как сама ще се измъкна.

Тук съветите ги дават на килограм - и то нещастни хора с по няколко нещастни брака зад себе си - щото много са "бягали" (или тях са бягали). Очевидно така обяснена ситуацията тук преобладват незрялост в партньорите и неумение да се чуват. Ако можете да седнете като зрели хора и да обсъдите проблемите и да намерите решения, мисля, че ще се подобрят нещата.

Стой, при условие, че човекът е личност, която си заслужава и си сигурна в това.
В един момент ще разбере, че няма нужда да се лута и че ти си това, което е търсил.
Вероятност за хепи енд - относителна, но все пак я има. Следващият не знаеш какъв дявол ще е. 

Тук съветите ги дават на килограм - и то нещастни хора с по няколко нещастни брака зад себе си - щото много са "бягали" (или тях са бягали). Очевидно така обяснена ситуацията тук преобладват незрялост в партньорите и неумение да се чуват. Ако можете да седнете като зрели хора и да обсъдите проблемите и да намерите решения, мисля, че ще се подобрят нещата.

Тук сме анонимни и можем да напишем всичко, но не знаем, каква е истината, дали имаш 20-годишен брак и си щастлива, дали нямаш брак от 20 години и си много нещастна! Не ми харесва само, че всеки пише те в такива форуми за взаимоотношенията - „остави еди кой си“ и ще намериш своята любов..., но се знае, какъв дявол ще е следващия и последващия и т.н. Тук поначало трудно да се даде съвет, защото не знаем, какво е правилното! Не чуваме неговото мнение, защо бие авторката, защо после ходи и я моли да се върне, какво чувства! Дали е някакъв психопат или това му е просто последно средство да вкара по някакъв начин нещата в ред! Всичко е много сложно!

Аз мисля, че въз основата на всичкото написано от всичките нас тя трябва да вземе неотложно някое решение! Но ако на нея е било лесно да вземе решение да се раздели с нея, щяла да го направи и без да пуска тема - бой, напиване до падането в канавките...., но нещо я възпира да го напусне. Те това се опитвам да разбера.....

защо бие авторката, защо после ходи и я моли да се върне, какво чувства! Дали е някакъв психопат или това му е просто последно средство да вкара по някакъв начин нещата в ред! Всичко е много сложно!