Времената са такива, че ако успеете да го научите на това то някой ден може да му спасите живота спирайки го от саморазправа....
- Публикувана: 28 юли 2015, 15:42 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2015, 14:21 ч.
Тормоз над дете
Каквото и да говорим това си остава единствения резултат.На времето имаше в махалата едни такива оперени момковци от които треперехме всички фъстъци.Част от тях се осъзнаха къде доброволно,къде по принуда и влязоха в правия път,но онези които продължиха не доживяха или са в затвора.МНОГО ТЪЖНО!
И моя син има проблем с 2 деца в училище.2-ри клас е .Особеното е , че са му приятели.С едното дете бяха в ДГ,а другото дете е приятел на приятеля,и така 3-та дружат.Но втория срок на първи клас,моя син ми сподели че му причиняват болка ,уж в играта.Той им казва да спрат,но те не.Тази година като почнаха училище още по-зле станало,шамари му удрял,взимал му нещата и не му ги връща,като се ядосало онова момче викало на моя"ще те убия".Решихме и говорихме с класната,тя като питала детето защо се закача ,отговора бил,че му е скучно в училище.Физическия тормоз спря уж.Но почнаха да го изнудват,че ако еди какво си не им даде няма да са му приятели.Завчера пари му поискало едното.И моя син понеже по-трудно се сприятелява и се е хванал за тях,и като му кажа ,да не бъде приятел с тях,той казва"ами нямам други приятели".
Обяснявам че приятелите не правят така,не бива да търпи и да се поддава на изнудване.Но той се притеснява да остане без тях като приятели.Снощи ми намекна че пак му удряло шамари едното.И то без нищо,както си стоят.
Въпросното дете наскоро се прибрало с надупчена ръка-оплакало се на майка си ,че момчето с което седи на един чин го направило.Майката звъни на класната.Тя говори с децата и разбира че въпросното дете е започнало първо да дупчи на съседа си ръката,него не го боляло и затова.Но не бил казал това на майка си,защото щяла да му се кара.
Незнам как и какво да говоря.Едните пъти като ми споделяше моя син и се ядосах,и той ми вика ,защо ли ти казвам,ти ми се караш.Аз не се карам на него,а се ядосвам на това ,че той позволява заради приятелството им уж да го тормозят.
Обяснявам че приятелите не правят така,не бива да търпи и да се поддава на изнудване.Но той се притеснява да остане без тях като приятели.Снощи ми намекна че пак му удряло шамари едното.И то без нищо,както си стоят.
Въпросното дете наскоро се прибрало с надупчена ръка-оплакало се на майка си ,че момчето с което седи на един чин го направило.Майката звъни на класната.Тя говори с децата и разбира че въпросното дете е започнало първо да дупчи на съседа си ръката,него не го боляло и затова.Но не бил казал това на майка си,защото щяла да му се кара.
Незнам как и какво да говоря.Едните пъти като ми споделяше моя син и се ядосах,и той ми вика ,защо ли ти казвам,ти ми се караш.Аз не се карам на него,а се ядосвам на това ,че той позволява заради приятелството им уж да го тормозят.
budiko, това което става със сина ти е много неприятно, но е много добър житейски урок. Реагираш неправилно като майка - искаш да му дадеш решение, а не да му помогнеш той сам да стигне до правилното такова. В този живот той трябва да умее да си избира и преценява приятелите. Дори и да остане без приятели е по-добре отколкото да е сега с хулигани, а после с наркомани. Средата ще го повлече.
ВИНАГИ слушай внимателно сина си. Веднага му покажи, че си на негова страна - дори ако се налага вербално нападни онези момчета. После не му давай решения, а само му задавай въпроси. Питай го дали смята, че тези момчета наистина са му приятели, дали те го смятат за приятел, дали се чувства добре с тях, колко би понесъл в името на приятелството, какво не би приел да направят, смята ли ги за добри хора и т.н. Той трябва сам да осъзнае, че тези момчета са лоши и трябва да се дистанцира и малко по-късно конфронтира с тях. Ако все пак искаш нещо да направиш то се огледай добре, посприятели се с някоя майка и се опитай да излизате с друго дете от класа - дали семейно, дали да го каните у вас. Насърчи го да опознае и другите деца вкл. и момичетата. До 4 клса може да са приятели с момиче, после е по-трудно това
ВИНАГИ слушай внимателно сина си. Веднага му покажи, че си на негова страна - дори ако се налага вербално нападни онези момчета. После не му давай решения, а само му задавай въпроси. Питай го дали смята, че тези момчета наистина са му приятели, дали те го смятат за приятел, дали се чувства добре с тях, колко би понесъл в името на приятелството, какво не би приел да направят, смята ли ги за добри хора и т.н. Той трябва сам да осъзнае, че тези момчета са лоши и трябва да се дистанцира и малко по-късно конфронтира с тях. Ако все пак искаш нещо да направиш то се огледай добре, посприятели се с някоя майка и се опитай да излизате с друго дете от класа - дали семейно, дали да го каните у вас. Насърчи го да опознае и другите деца вкл. и момичетата. До 4 клса може да са приятели с момиче, после е по-трудно това
Budiko, а мислиш ли да поговориш с родителите на това проблемно дете?
Твоето е на 8г, колко силни житейски позиции следва да има на тази възраст!
Да, разбира се, че трябва да си подбира приятелите, да се справя сам. Но донякъде. Другото е между възрастните. И класната е длъжна да се заеме по-сериозно.
Да си дупчат ръцете!? Тя къде е била? Помоли я, съвсем любезно и добронамерено да заеме позиция. Като начало да раздели децата на отдалечени чинове. (Ясно, че в случая не твоето е надупчено, но може и да се случи.)
За джобните пари може просто да не му даваш. Купувай и му зареждай раницата с нужното.... те и това могат да му вземат, но е напредък. В нашето училище някои родители се уговарят със служителите на лавката да дават на детето им без пари и да записват. Вечер те сами покриват разхода. Уговарят се и за лимит на харча.
Ако го запишеш на спорт ще намери нов кръг от приятели, а и спортът винаги дава самочувствие.
Твоето е на 8г, колко силни житейски позиции следва да има на тази възраст!
Да, разбира се, че трябва да си подбира приятелите, да се справя сам. Но донякъде. Другото е между възрастните. И класната е длъжна да се заеме по-сериозно.
Да си дупчат ръцете!? Тя къде е била? Помоли я, съвсем любезно и добронамерено да заеме позиция. Като начало да раздели децата на отдалечени чинове. (Ясно, че в случая не твоето е надупчено, но може и да се случи.)
За джобните пари може просто да не му даваш. Купувай и му зареждай раницата с нужното.... те и това могат да му вземат, но е напредък. В нашето училище някои родители се уговарят със служителите на лавката да дават на детето им без пари и да записват. Вечер те сами покриват разхода. Уговарят се и за лимит на харча.
Ако го запишеш на спорт ще намери нов кръг от приятели, а и спортът винаги дава самочувствие.
the Дорис -той в деня в който за пръв път го изнудвали,първо било за пуканки,после за дъвки,за нещо друго,и накрая го карали да набере някакъв номер на телефона си,и тогава моя е взел решението и отишъл и казал на госпожата,въпреки че му казали че няма да са приятели.Справил се беше в ситуацията сам.И после те се сърдели няколко часа и им минало.Но завчера се е поддал за парите и му е дал.Покрай този разговор обаче подразбрах че има пак шамари.
Въпросът е обаче че той не ми е казал когато пак е почнало детето да го шамаросва,Значи приема това поведение,за да са приятели .
Въпреки че обяснявах че не е нормално това между приятели,той продължава с тях.
Трудно се е сприятелявал досега и много се чудех когато ,майката на другото дете настоя да са в един клас.Сега съжалявам.
Той е умен,справя се много добре в училище,разумен е,старателен .Самия той ми е казвал,че Кристиян (приятеля му)не може да чете,пише грозно,слаб ученик е.Но пък бил по-силен.Лятото викаше да тренирал,за да може да го победи.
Водя ги 4 седмици със сестричката му в една група водена от психолог-работилничка за умения.Днес психоложката ми звъня да ми каже как й се струват децата след срещите.И за двамата каза че не вижда нещо проблемно в поведение,отпуснали са се все повече в игрите,и с тяло,и като разговаряне.Баткото бил много старателен,съвестен в рисуването,обяснявал детайлно .Каза че още от първа среща преценя децата-а той бил възпитано и добро дете.Споделих след това този проблем в училище.
Тя каза че трябва да се работи в посока детето да се научи за се заявява,да казва НЕ.Поставил си е по-широки отколкото би следвало граници на търпимост.Той сам трябва да си защити личното пространство,да постави граници спрямо приятелите си.И след всичко казано,според нея децата го използват,спомена думата изтривалка,и може би не са му истински приятели.Но как той да разбере това.
В къщи не го е страх да отвърне на братовчедка си или сестра си,когато те го ударят,защитава се,отстоява себе си,но може би е сигурен че има кой да го защити.Може би прекалената ми закрила е причина.А там е сам и незнам.
Психоложката ми обясни само да задавам въпроси отворени,той сам да стигне до изводите,а аз само да ги потвърдя.Бавно ,бавно каза че трябва да се промени това положение,сега е времето.Ако се наложи ще направи индивидуална среща с него.
Порастването не е лесна работа ,особено когато детето трудно се социализира,и си мисли че и другите са добри като него.А не са,като гледам какви деца има,все се чудя родителите какви са.Осъзнавам че съм направила грешки при възпитанието му като по-малък ,но той си е добър по душа.А има толкова арогантни ,невъзпитани деца.
Един ден едно дете от 1-ви клас рушеше оградата ,и му казах да не прави така,а то ми каза да си гледам работата и ме нарече шматка.Моя син цял следобед ми повтаряше колко лошо било това дете,как така ще обижда.
А трябва ли да го съветвам ако детето пак го удари да каже на класната,или ако го изнудват за пари пак?И да каже"спри,на мен не ми е приятно",или и такива съвети не трябва.....
Идеята на the Дорис и аз я мислих.Мислих и нещо друго-с майката на приятеля му се познаваме малко,не сме излизали заедно ,но дали има смисъл да излезем с децата ,хем да ги видя как се държат,хем да си поговорим с нея.Аз наистина мислих детето за приятел на моя син,и самата аз не разбирам тази агресия-завист ли е,от скука ли е,незнам.
Аз го насърчавам да се посприятели с някое друго дете бавничко,по малко ,но той засега си търси тези приятели.Госпожата сега около него била наредила все момичета,дано се посприятели с някое.Стои с едно момиче,с неговата майка се запознахме и си допаднахме,и може да излизаме с нея.
Въпросът е обаче че той не ми е казал когато пак е почнало детето да го шамаросва,Значи приема това поведение,за да са приятели .
Въпреки че обяснявах че не е нормално това между приятели,той продължава с тях.
Трудно се е сприятелявал досега и много се чудех когато ,майката на другото дете настоя да са в един клас.Сега съжалявам.
Той е умен,справя се много добре в училище,разумен е,старателен .Самия той ми е казвал,че Кристиян (приятеля му)не може да чете,пише грозно,слаб ученик е.Но пък бил по-силен.Лятото викаше да тренирал,за да може да го победи.
Водя ги 4 седмици със сестричката му в една група водена от психолог-работилничка за умения.Днес психоложката ми звъня да ми каже как й се струват децата след срещите.И за двамата каза че не вижда нещо проблемно в поведение,отпуснали са се все повече в игрите,и с тяло,и като разговаряне.Баткото бил много старателен,съвестен в рисуването,обяснявал детайлно .Каза че още от първа среща преценя децата-а той бил възпитано и добро дете.Споделих след това този проблем в училище.
Тя каза че трябва да се работи в посока детето да се научи за се заявява,да казва НЕ.Поставил си е по-широки отколкото би следвало граници на търпимост.Той сам трябва да си защити личното пространство,да постави граници спрямо приятелите си.И след всичко казано,според нея децата го използват,спомена думата изтривалка,и може би не са му истински приятели.Но как той да разбере това.
В къщи не го е страх да отвърне на братовчедка си или сестра си,когато те го ударят,защитава се,отстоява себе си,но може би е сигурен че има кой да го защити.Може би прекалената ми закрила е причина.А там е сам и незнам.
Психоложката ми обясни само да задавам въпроси отворени,той сам да стигне до изводите,а аз само да ги потвърдя.Бавно ,бавно каза че трябва да се промени това положение,сега е времето.Ако се наложи ще направи индивидуална среща с него.
Порастването не е лесна работа ,особено когато детето трудно се социализира,и си мисли че и другите са добри като него.А не са,като гледам какви деца има,все се чудя родителите какви са.Осъзнавам че съм направила грешки при възпитанието му като по-малък ,но той си е добър по душа.А има толкова арогантни ,невъзпитани деца.
Един ден едно дете от 1-ви клас рушеше оградата ,и му казах да не прави така,а то ми каза да си гледам работата и ме нарече шматка.Моя син цял следобед ми повтаряше колко лошо било това дете,как така ще обижда.
А трябва ли да го съветвам ако детето пак го удари да каже на класната,или ако го изнудват за пари пак?И да каже"спри,на мен не ми е приятно",или и такива съвети не трябва.....
Идеята на the Дорис и аз я мислих.Мислих и нещо друго-с майката на приятеля му се познаваме малко,не сме излизали заедно ,но дали има смисъл да излезем с децата ,хем да ги видя как се държат,хем да си поговорим с нея.Аз наистина мислих детето за приятел на моя син,и самата аз не разбирам тази агресия-завист ли е,от скука ли е,незнам.
Аз го насърчавам да се посприятели с някое друго дете бавничко,по малко ,но той засега си търси тези приятели.Госпожата сега около него била наредила все момичета,дано се посприятели с някое.Стои с едно момиче,с неговата майка се запознахме и си допаднахме,и може да излизаме с нея.
Аз смятам, че проблема е че са трима. Ако излизаш с майката и другото дете едва ли ще забележиш нещо, защото когато са само двамата поведението ще е различно. За жалост нямаш много полезни ходове. Разговаряй с него, обясни му че с това му примиренческо поведение никога няма да заслужи уважението и приятелството на тези момчета и винаги ще е тяхна жертва. Не вярвам твоята намеса или тази на учителката да оправят проблемите, промяната трябва да дойде от синът ти.
dobra -за спорта и психоложката каза че ще му е от полза.тя каза да кажа пак на класната ,и да си говорим с детето в къщи.Ако се наложи и другите родители.
I.Hr това за тримата мисля че е така да.И другото,че другите 2 деца са си добри приятели,а моя е излишния в 3-та.
Майката на въпросния приятел незнам дали знае какво прави детето й.
I.Hr това за тримата мисля че е така да.И другото,че другите 2 деца са си добри приятели,а моя е излишния в 3-та.
Майката на въпросния приятел незнам дали знае какво прави детето й.
the Дорис-тя психоложката каза да кажа все пак и на класната.Но няма да бързам,може той да й каже ако реши.
тя ми обясняваше ,че при индивидуалните срещи ги учи децата в такива ситуации да казват:"спри,на мен не ми е приятно".пак ще говорим,ние така или иначе в сряда са в групата при нея.Вчера и днес до него сядало едно друго момче,защото момичето било болно.
тази вечер говорихме,обяснявах за приятелството,и той като че ли взе да се позамисля и ме пита"ами тогава какво е приятел?"
Другото което му направило впечатление в училище и ме пита"мамо защо повечето момчета имат слаби оценки?".
тя ми обясняваше ,че при индивидуалните срещи ги учи децата в такива ситуации да казват:"спри,на мен не ми е приятно".пак ще говорим,ние така или иначе в сряда са в групата при нея.Вчера и днес до него сядало едно друго момче,защото момичето било болно.
тази вечер говорихме,обяснявах за приятелството,и той като че ли взе да се позамисля и ме пита"ами тогава какво е приятел?"
Другото което му направило впечатление в училище и ме пита"мамо защо повечето момчета имат слаби оценки?".
Записвам се в темата, защото в класа на големия ми син, който е на 11 г. - 5 клас - има едно момче, което го обижда, дразни, бута и удря. Пред очите ми / чаках по-малкото си дете в училищния двор / в час по физическо същото момче блъсна и удари сина ми - играеха футбол и конфликтът беше заради някакъв пропуск в играта. Учителката по физическо реагира веднага, класната беше уведомена и от нея, а по-късно от мен. В къщи винаги сме обяснявали на сина ми, че насилието, боят не са решение на проблемите, че не може да се опиваш да се налагаш с удари. Говорих и с майката на момчето, защото се познаваме. За кратко нямаше проблеми, но след време пак се възобновиха - момчето си беше позволило да обижда и псува сина ми, а същия ден - отново след час по физическо му взел маратонките и се опитал да ги напълни с вода. Друго дете му попречило. Веднага след това подтикнал две други деца да ритат моя син, но той ги избутал и избягал. Последва нов разговор с класната, в който разбрах, че родителите на детето заминали за чужбина и той живее при леля си. След разговор на класната с лелята и момчето имаше затишие до вчера, когато същият бутнал сина ми в коридора и той си ударил главата в стената. Днес се срещнахме с лелята и тя се оправда с факта, че на детето родителите били в чужбина и на нея ѝ било трудно да се оправя. Мен лично проблемите в тяхното семейство изобщо не ме касаят - касае ме поведението на това момче спрямо моя син. Днес момчето обеща, че повече няма да закача, обижда, удря сина ми. Но това е за пореден път. Поразпитах и други деца в класа - въпросното дете се закача и обижда и други съученици, а също е имало оплаквания и от други родители ...
Неколкократно казах на класната, че искам среща с директора на училището, но тя отклонява желанието ми - според мен, поради факта, че лелята работи в администрацията на същото училище и/или, защото не иска да се раздухват тези проблеми. Надявам се да не гледа лековато на нещата, защото и тази мисъл ми минава.
В училището има педагогически съветник, но в момента е в продължителен болничен.
Според вас да чакам ли още развитие или да потърся директора?
Неколкократно казах на класната, че искам среща с директора на училището, но тя отклонява желанието ми - според мен, поради факта, че лелята работи в администрацията на същото училище и/или, защото не иска да се раздухват тези проблеми. Надявам се да не гледа лековато на нещата, защото и тази мисъл ми минава.
В училището има педагогически съветник, но в момента е в продължителен болничен.
Според вас да чакам ли още развитие или да потърся директора?
Предупреди класната, че при следващ инцидент ще приемеш, че справянето с проблема е извън нейните възможности и ще отидеш директно при директора. След като детето има проблем и лелята не може да се справи да търси помощ. Не е редно децата да се превръщат в боксови круши на побойници, а тези от който зависи да има ред да си затварят очите.
След като не е за първи, втори, нито трети път, не виждам причина какво да чакаш.
Директорката надали ще ти реши проблема. Не и без официално подадена жалба с входящ номер.
Напиши си в къщи кратко и без много емоции една жалба. Завърши я с изискване проблемът да бъде решен незабавно. Старай се да не навлизаш в прекалени подробности кой кого и как погледнал. Стига да кажеш, системен психически и физически тормоз, който не е прекратен след многократни разговори с класна и попечител.
Най-добре да убедиш и друг родител на тормозено дете да подаде писмена жалба, не да си шушукате по коридорите.
Ще има педагогически съвет, на който ще обсъдят ситуацията и евентуално наказание при доказване на твърденията.
При 2 или 3 педагогически съвета за едно и също дете имат право да му сменят класа, а после и училището. Макар че второто е малко вероятно.
Но без документирана жалба забрави да има раздвижване. Започни с нея
И направи трезва преценка дали поведението на това дете е наистина толкова заплашително. Защото обиди и гадни бъзици са нещо различно от ритане и удряне. Не че първото е за затваряне на очи, но все пак.
Директорката надали ще ти реши проблема. Не и без официално подадена жалба с входящ номер.
Напиши си в къщи кратко и без много емоции една жалба. Завърши я с изискване проблемът да бъде решен незабавно. Старай се да не навлизаш в прекалени подробности кой кого и как погледнал. Стига да кажеш, системен психически и физически тормоз, който не е прекратен след многократни разговори с класна и попечител.
Най-добре да убедиш и друг родител на тормозено дете да подаде писмена жалба, не да си шушукате по коридорите.
Ще има педагогически съвет, на който ще обсъдят ситуацията и евентуално наказание при доказване на твърденията.
При 2 или 3 педагогически съвета за едно и също дете имат право да му сменят класа, а после и училището. Макар че второто е малко вероятно.
Но без документирана жалба забрави да има раздвижване. Започни с нея
И направи трезва преценка дали поведението на това дете е наистина толкова заплашително. Защото обиди и гадни бъзици са нещо различно от ритане и удряне. Не че първото е за затваряне на очи, но все пак.
Благодаря за коментарите.
Както писах по-горе - момчето удари сина ми пред очите ми - блъсна го във футболната врата, хващайки го за рамото. Последва и удар с ръка в рамото.
Изобщо с никой не съм си шушукала в коридорите - поинтересувах се, за да ми се изясни ситуацията. Въпросното момче е доста буйно, 4 години са в един клас, но до сега, като бяха при един учител явно не е имал поле за действие и проявите му са туширани в зародиш.
Аз неколкократно заявих пред класната, а и пред лелята-настойник, че ще искам среща с директора, но вероятно ще последвам съвета на dobra за писмена жалба
Както писах по-горе - момчето удари сина ми пред очите ми - блъсна го във футболната врата, хващайки го за рамото. Последва и удар с ръка в рамото.
Изобщо с никой не съм си шушукала в коридорите - поинтересувах се, за да ми се изясни ситуацията. Въпросното момче е доста буйно, 4 години са в един клас, но до сега, като бяха при един учител явно не е имал поле за действие и проявите му са туширани в зародиш.
Предупреди класната, че при следващ инцидент ще приемеш, че справянето с проблема е извън нейните възможности и ще отидеш директно при директора. След като детето има проблем и лелята не може да се справи да търси помощ. Не е редно децата да се превръщат в боксови круши на побойници, а тези от който зависи да има ред да си затварят очите.
Аз неколкократно заявих пред класната, а и пред лелята-настойник, че ще искам среща с директора, но вероятно ще последвам съвета на dobra за писмена жалба
Lady Brinne, ако съм ви обидила с "шушукане по коридорите" се извинявам. Това, което имам предвид е, че подобни жалби имат ефект, ако са няколко. Затова убедете и друг родител да подаде след вас. Да се трупат.
Моето дете в момента също е в неприятно положение от учител
Проведох първи разговор, мм паркираше колата и се забави. Женицата извади късмет. Днес ще отида да взема детето по-рано и ако ми спомене отново за проблем, директно прескачам директорката (познавам безполезността и) и отивам в Закрила на детето. Хич няма да им давам шанс да се гаврят.
На тел: 116 111 могат да ви дадат полезна информация как да подходите, а също и координати на Закрила на детето по ваш район.
Моето дете в момента също е в неприятно положение от учител
Проведох първи разговор, мм паркираше колата и се забави. Женицата извади късмет. Днес ще отида да взема детето по-рано и ако ми спомене отново за проблем, директно прескачам директорката (познавам безполезността и) и отивам в Закрила на детето. Хич няма да им давам шанс да се гаврят.На тел: 116 111 могат да ви дадат полезна информация как да подходите, а също и координати на Закрила на детето по ваш район.