Deziderata част от причините за манията ми по Фредерик Мал е и начинът, по който посрещат клиентите си в техните бутици или на щандовете им, дори съм си мислила, че е специална политика (поне беше до миналата година, преди покупката им от Есте Лаудер). Обслужването е с ясната нагласа, че не си отишъл да си купуваш лук и моркови, че трябва да ти обърнат специално внимание, да ти отделят време да те опознаят теб като клиент и да те запознаят с колекцията си. Част от политиката им е да ти предложат те нещо, което би ти харесало, това го правеха дори и на сайта си. В парижките бутици те посрещат точно като на гости, настаняват те, сервират ти кафе/чай и се започва едно бърборене за парфюми, от което просто не исках да си тръгна. В Лион пък младежът на щанда им в Printemps е някакъв уникален образ, миналата година ми отдели над час да ми представя всичките аромати (защото го преметнах, че не съм ги срещала ), а тази година като ме видя, ме позна и се сети всичко, каквото сме си говорили, вече сме си дружки и го уча на български Забелязвам обаче, че вече не дават минита и пробички с шепи, а и самите проби са вече по-малки и в обикновени картончета (преди бяха 3,5 мл и в кутийки). Американски капитализъм, уви.
А другата причина е, че ароматите им са всичките с такава ярка индивидуалност, че стават чудесни паметници. Споделяла съм вече тази моя лудост да превръщам парфюмите в символи и сувенири на събития, пътувания, преживявания, любими хора и места. А тези се запечатват по неизтриваем начин. Carnal Flower го придобих в Лисабон, по време на кратка ваканция с любимия човек, носих го непрекъснато и в умопомрачаващи количества, така че всичко се просмука с него и се смеси с атмосферата, жегата, музиката, полъха на океана... Това няма как да се забрави.