Здравейте имам проблем със синът ми ще съм ви благодарна ако някой ми помогне със съвет.Проблема е е в това че има някакви страхове,страх го е да заспива вечер сам,ако това се случи ще е на открехната врата и на светната крушка,страх го е да ходи до тоалетната,тази вечер трябваше да отида на тренировка,закарах го и му казах да влезне докато аз помогна на сестричката му да слезе от колата,след което щяхме да се присъединим към него и да го гледаме,и там на тренировките го е страх да стои без мен,при положение че има др деца.И в училище нещата не вървят добре,виждам трудно му е искам да му помогна,но той не проявява старание,пиша му задачи да се упражнява,обяснявам му как се решават но докато аз правя вс това го забелязвам че той дори не гледа какво показвам.С английския е още по-зле положението,нищо не разбира а и не иска да учи или ако го прави е без да разбира нищо,приписва думите машинално и толкова.Записах го на уроци но и така не се получава не му се учи и това е опитва се да хитрува да мине метър ако може.Не знам как да се справя с всичко това,опитвам с добро не става опитвам с лошо пак не става.Имам моменти в които изпада в някаква истерия започва да реве да се само наказва да хвърля предмети,повтаря че бил тъп,че не искал тройка,но в същото време не полага усилия.Готова съм да му помогна както пожелае но не виждам желание от негова страна.Чудя се дали да не потърся помощ от психолог за тези нервни кризи.Искам да го стимулирам да положи поне малко старание но не знам как вече.Тази вечер спомена че само на него съм се карала а на сестра му не което не е така.Моля ви за съвет,благодаря предварително.
- Публикувана: 16 дек. 2015, 23:42 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2016, 08:24 ч.
Проблем с 8 годишно дете
Страховете от тъмно, затворена врата и заспиване сам ги разбирам. Не ги намирам за странни. С моята сестра до късна възраст заспивахме на светната лампа, а хем бяхме двете в една стая. Нощем ме беше страх да мина по коридора до тоалетна, а в мозайката на пода виждах лице, което ме гледа (мозайка от ситни камъчета).
Сега и моите деца стоят на приглушена светлина докато заспят, после гася. Или аз, или баща им ги приспиваме. Едното е на 8г като вашето.
Ревнуват се на кого се карам повече и всеки е убеден, че той е по-онеправдан.
В тази част не виждам нещо странно за възрастта.
Че не му се учи също е нормално, в училище ги товарят много още от първи клас. Някои деца предпочитат да се предадат. Тук е вашата роля да го подкрепите и да му дадете обяснение защо да учи. Оценките не са логичен стимул за едно дете. На моето казвам, че ако иска да стане....еди каква си.... ще трябва да пише грамотно, да смята. Тя има любими професии в представите си за бъдещето и това е единствен коз. Иска да е детска учителка (едно от многото желания). Обяснявам, че трябва старателно да учи днес, за да преподава като порасне. И пак, ако не съм и на главата, я хване дистанционното на играта, я пусне филмче. Трябва плътен надзор докато си научи.
За нервните изблици предпочитам да не коментирам. Допитайте се до детски психолог. Нека е професионално мнение, а не да гадаем. Версия имам, но надали е достатъчна.
Бих предложила и хранителни добавки. Едната е рибено масло. Много важно за детския мозък и за психиката. Има редица изследвания, които доказват положетилно влияние при деца с дислексия, дефицит на внимание, говорни проблеми и т.н. Като споменах дислексия, трябва и в тази посока да помислите с психолога. Често срещано е, но и често неглижирано състояние.
Другата добавка е В12. Почетете за нея повече.
Дано намерите верния път с детенце!
Сега и моите деца стоят на приглушена светлина докато заспят, после гася. Или аз, или баща им ги приспиваме. Едното е на 8г като вашето.
Ревнуват се на кого се карам повече и всеки е убеден, че той е по-онеправдан.
В тази част не виждам нещо странно за възрастта.
Че не му се учи също е нормално, в училище ги товарят много още от първи клас. Някои деца предпочитат да се предадат. Тук е вашата роля да го подкрепите и да му дадете обяснение защо да учи. Оценките не са логичен стимул за едно дете. На моето казвам, че ако иска да стане....еди каква си.... ще трябва да пише грамотно, да смята. Тя има любими професии в представите си за бъдещето и това е единствен коз. Иска да е детска учителка (едно от многото желания). Обяснявам, че трябва старателно да учи днес, за да преподава като порасне. И пак, ако не съм и на главата, я хване дистанционното на играта, я пусне филмче. Трябва плътен надзор докато си научи.
За нервните изблици предпочитам да не коментирам. Допитайте се до детски психолог. Нека е професионално мнение, а не да гадаем. Версия имам, но надали е достатъчна.
Бих предложила и хранителни добавки. Едната е рибено масло. Много важно за детския мозък и за психиката. Има редица изследвания, които доказват положетилно влияние при деца с дислексия, дефицит на внимание, говорни проблеми и т.н. Като споменах дислексия, трябва и в тази посока да помислите с психолога. Често срещано е, но и често неглижирано състояние.
Другата добавка е В12. Почетете за нея повече.
Дано намерите верния път с детенце!
Добавям за английския език. Моите деца са големи любители на плейстейшън игри. Абсолютна мания.
И все ме карат да им превеждам някой надпис или реплика.
Когато записах каката на курс по английски и представих нещата така, че съм решила да и направя подарък. Уроци, с които сама да си превежда игрите. Беше много ентусиазирана. После и дойде нагорно, изморяваше се.....до момента, в който започна да чува познати думи по игрите. Сега ги превежда с голяма гордост, че даже учи и брат си.
И все ме карат да им превеждам някой надпис или реплика.
Когато записах каката на курс по английски и представих нещата така, че съм решила да и направя подарък. Уроци, с които сама да си превежда игрите. Беше много ентусиазирана. После и дойде нагорно, изморяваше се.....до момента, в който започна да чува познати думи по игрите. Сега ги превежда с голяма гордост, че даже учи и брат си.
И моят син е на 8 и имаме подобни проблеми. Мен основно ме притесняват истериите и разни проблеми при общуването с други деца. Мислила съм за психолог, чудя се училищният дали е добра идея...
За страховете- също ги имаме, но си мисля, че с възрастта ще се преодоляват, като че ли не ги намирам за толкова странни.
За училището- има трудности по математика и по английски. Аз се занимавам с него-в събота по математика, а в неделя по английски. В началото имаше- "не мога", "не искам", "ще имам най-ниската оценка и децата ще ми се подиграват" и др. Но след като дойдоха първите положителни резултати, сам се амбицира и започна да проявава инициатива да се упражняваме.
За проблемите с учебния материал говорих с госпожата и според нея, другите деца също имат трудности точно, където и той и не е кой знае какъв проблем.
За другите си притеснения относно характера му някакси не смея да споделя с нея, въпреки че и нейните наблюдения биха ми били полезни. Притеснявам се да не го нарочи за проблемно дете, не, че тя е лош педагог, просто не знам и аз....
Не дадох конретен съвет май, но да си споделя
За страховете- също ги имаме, но си мисля, че с възрастта ще се преодоляват, като че ли не ги намирам за толкова странни.
За училището- има трудности по математика и по английски. Аз се занимавам с него-в събота по математика, а в неделя по английски. В началото имаше- "не мога", "не искам", "ще имам най-ниската оценка и децата ще ми се подиграват" и др. Но след като дойдоха първите положителни резултати, сам се амбицира и започна да проявава инициатива да се упражняваме.
За проблемите с учебния материал говорих с госпожата и според нея, другите деца също имат трудности точно, където и той и не е кой знае какъв проблем.
За другите си притеснения относно характера му някакси не смея да споделя с нея, въпреки че и нейните наблюдения биха ми били полезни. Притеснявам се да не го нарочи за проблемно дете, не, че тя е лош педагог, просто не знам и аз....
Не дадох конретен съвет май, но да си споделя
Намирам математиката във втори клас за сложна. Тепърва се учат да схванат логиката на условие със събирателно свойство, а бам и големи числа. Идва им нагорно.
Дъщеря ми в къщи много се затруднява по математика, но на училище и на контролни се справя отлично. Имахме подозрения с мъжа ми, че преписва. Но смени другарчето по чин с дете, което има доста слаби оценки, а нейните останаха високи. Значи в клас се мобилизира. Учителката и е чудесен педагог, говорих с нея и потвърди, че детето има нормален темп за възрастта.
Не бива да ги стресираме с високи очаквания. И дъщеря ми е стигала до плач, че не разбира нещо. Тогава и обяснявам, че е нормално да не разбира и ако знае всичко нямаше да ходи на училище. Казвам и, че то е, за да я научи. Че е нормално понякога да има и слаба оценка. Но все пак да полага усилия.
Старае се в училище в първа смяна и когато съм и на главата в къщи. На занималня обаче разсейване и незаинтересованост. Учителката от занималня е пълна пародия. Нито обяснява, нито проверява, само следи да не сеизбият. Иначе е мила, но не и стигат силите за обучителната част.
Дъщеря ми в къщи много се затруднява по математика, но на училище и на контролни се справя отлично. Имахме подозрения с мъжа ми, че преписва. Но смени другарчето по чин с дете, което има доста слаби оценки, а нейните останаха високи. Значи в клас се мобилизира. Учителката и е чудесен педагог, говорих с нея и потвърди, че детето има нормален темп за възрастта.
Не бива да ги стресираме с високи очаквания. И дъщеря ми е стигала до плач, че не разбира нещо. Тогава и обяснявам, че е нормално да не разбира и ако знае всичко нямаше да ходи на училище. Казвам и, че то е, за да я научи. Че е нормално понякога да има и слаба оценка. Но все пак да полага усилия.
Старае се в училище в първа смяна и когато съм и на главата в къщи. На занималня обаче разсейване и незаинтересованост. Учителката от занималня е пълна пародия. Нито обяснява, нито проверява, само следи да не сеизбият. Иначе е мила, но не и стигат силите за обучителната част.
За страховете е добре да поработи детски психолог. Не училищния - за препоръчване е специалист, който да дойде при детето, не обратното. Така да се каже, на негова територия.
Липсата на заинтересованост в училище вероятно или е свързано с причината, или е поредно следствие от каквото и да причинява / да е отключило фобиите.
Затрудненията с материала във втори клас (при липса на други проблени и нормално интелигентно дете) говорят за лош (не в смисъл на лош човек) учител. Липа на педагогически умения, липса на подход.
Моята дъщеря е на 8 и също има страхове - не остава сама в стая, до тоалетна ходи на отворена врата и ако някой е в близост, спи с мен и т.н. Оказа се, че много нейни връстници се държат така, явно е нормално за възрастта. Особено напоследък това се засили, но го свързвам с възникналата напоследък мода в училище да си говорят за дяволи, демони и да им се привиждат разни странни неща. Първо започна с игри при които намираха разни странни неща и ги нарочваха за яйца на динозаври, метеорити и от сорта. Явно на тази възраст ги привлича тайнственото и въображението им работи Смятам, че ще се израсте. Относно разсеяността и нежеланието да се учи ми се струва, че материалът е поднесен скучно и ако учителят е посредствен и не събуди интерес е нормално. Моята е в 3 клас - смятах, че ще закъса много по ЧО, защото материалът е зле поднесен и с много дати и факти. Затова от началото започнах да уча с нея, като ползваме сайта на Уча се. В момента е любимият и предмет, справя се отлично и се интересува допълнително от това, което учат. По другите предмети се представя по-слабо, макар и задоволително.
Относно истериите, мисля, че категорично трябва да не ги позволяваш и да реагираш крайно когато се проявят. Много деца на тази възраст са склонни да викат, да се тръшкат и т.н. От родителят обаче зависи да не го допуска. Аз имах проблеми преди години, но ясно показах, че такива не ми минават и в момента с дъщеря ми се разбираме чудесно без тези "екстри"
Смятам, че ще се израсте. Относно разсеяността и нежеланието да се учи ми се струва, че материалът е поднесен скучно и ако учителят е посредствен и не събуди интерес е нормално. Моята е в 3 клас - смятах, че ще закъса много по ЧО, защото материалът е зле поднесен и с много дати и факти. Затова от началото започнах да уча с нея, като ползваме сайта на Уча се. В момента е любимият и предмет, справя се отлично и се интересува допълнително от това, което учат. По другите предмети се представя по-слабо, макар и задоволително.Относно истериите, мисля, че категорично трябва да не ги позволяваш и да реагираш крайно когато се проявят. Много деца на тази възраст са склонни да викат, да се тръшкат и т.н. От родителят обаче зависи да не го допуска. Аз имах проблеми преди години, но ясно показах, че такива не ми минават и в момента с дъщеря ми се разбираме чудесно без тези "екстри"
Подкрепям да се ползва сайта уча.се
Много приятно поднесени уроци. Пускам ги на дъщеря ми и определено задържат вниамнието.
Търсете и разни приложения за андроид, има интересни с учебна анасоченост.
По английски пускам филмчета на ютюб, с песнички и анимация. Така учи числа, цветове и се забавлява.
Много приятно поднесени уроци. Пускам ги на дъщеря ми и определено задържат вниамнието.
Търсете и разни приложения за андроид, има интересни с учебна анасоченост.
По английски пускам филмчета на ютюб, с песнички и анимация. Така учи числа, цветове и се забавлява.
Лекси, не го подминавай с "ще го израсне". По-добре да провериш какво и защо и да е било излишно... отколкото да пропуснеш когато е трябвало.
Невидимостта е удобство... към което човек винаги се изкушава да се върне в трудни моменти.
И освен това дава и чувство за безопасност и спокойствие / неуязвимост.
В такъв смисъл страховете са... страшни.
Лекси, не го подминавай с "ще го израсне". По-добре да провериш какво и защо и да е било излишно... отколкото да пропуснеш когато е трябвало.
- страх я е от чудовища и демони и подобни. Говорим, обяснявам, че такива няма, тя се съгласява, но остане ли сама пак си ги фантазира... А не гледа много такива филми. Може би Хари Потър, който чете от няколко месеца (на 3 книга е) спомага за тези страхове, но мисля да я оставя да си дочете 3-тата книга.
Истинският страх е друг. Не знам какъв - не би имало особена полза дори и да можех да достигна до това какви са били моите в по-късна възраст (тези, които бях разкривала, бяха по-ранни, по-скоро към 3) - все пак, Теди е друг човек, не съм аз. Но чудовищата и другите подобни просто са... персонализация, "обличане" на нещо, което или не се разбира добре, или се потиска поради ... ами, неодобрение на "висшето началство" - съзнанието... или и двете - в понятен облик. Обаче истинският страх, онзи, който е отдолу, си остава - и затова обясненията за демоните и чудовищата не помагат, понеже всъщност изобщо не от тях я е страх. Страхът е предизвикан от нещо друго - нещо истинско или поне нещо, което е истинско в нейната глава. Де да знам - може да е нещо, което е било истинско... или обратно, нещо, което потенциално може да стане истинско в бъдещето и не иска да "отиде там / тогава", може да е предпубертетна проява (ведно със страха от порастването), може да е... много неща - повечето - пълни глупости, но нерядко с твърде непропорционални последици. Аз не съм детски психолог и ми е много трудно да гадая за нещо, което не се е случило лично на мен, а в този случай пък имам статистика от 1 - не много добра стартова позиция.
Просто каквото и да е е нещо... и ако е възможно е добре да се опиташ да разбереш какво е то.
А, да, и няма да стане просто да я попиташ. Тя не знае - затова няма да ти каже, не непременно понеже крие от теб. От себе си крие.
Тя е доста будно за възрастта си дете. Сблъска се със загуба на близък човек и се интересува от това дали и какво има след смъртта, в училището й повечето деца са вярващи и темата за Бог също я вълнува, иска да знае как е устроен и възникнал света, има ли извънземни и от сорта. Същевременно е и чувствителна и впечетлителна. Докато за едно по-малко дете светът е нещо обозримо (неговата къща, неговото семейство, приятелите...) и родителите могат всичко, за нея вече не е така - тя вижда и разбира много и е нормално да има страхове. Даже бих се притеснила, ако ги няма - това би значело, че не се замисля особено. Затова и говорим много с нея за всичко, което я вълнува и гледам да не се дразня, че сме "дупе и гащи" защото наистина това е до време. Голямата ми дъщеря отдавна надрасна страховете си и вече, макар и да има голяма нужда от мен, си има собствен свят.
Моят син беше същия на тази възраст.Лампата гасяхме, но в коридора светеше и тв работеше, викаше ме да ходя с него до тоалетната...С приятелчетата си навън си говореха за разни чудовища и какви ли не страшилища, и после вкъщи като "посран" с извинение. Но тия неща за мен са в рамките на нормалното, повечето деца са така около тази възраст. Сега ще навърши 11 години и няма помен от тия неща, даже ме гони от стаята му, че съм му пречела. 
Не мисля, че който е да е от изброените проблеми е изключително сериозен или да не се е случвал на друг. Минават през толкова различни периоди.. и със страхове и без.. За училището, когато нещо ги затруднява се чувстват безсилни и затова изпадат в истерии. Това е въпрос на характер. Уча.се действително е чудесен сайт, поднасят добре нещата. Но определено сега е момента да се помогне и насочи детето, понеже материала в по-горните класове е доста по-труден. Аз действах така /сега е 4 клас/.. Първи и втори клас обръщах внимание всеки ден, разпитвах какво са учили, проверявах домашни, въпреки че е била на занималня.... за да й създам навика, че това е важно и нейна отговорност. В трети, с ЧП и ЧО пак започнах така.. но втория срок и дадох малко по-свободно /само събота и неделя проверявам всичко/ и от тогава сме така. Ангажимента си е неин.. вика ме за помощ, когато действително има нужда от такава, а не за всяко нещо.