Съвместно съжителство или брак

И аз съм така. Толкова много време отне на моя мъж да "узрее" за брак, че на мен ми мина желанието. Той изпусна момента просто.

Като прочетох тук колко много хора гледат прагматично на нещата, т.е. кой колко имоти имал или нямал, си мисля, че и при мен е крайно време да започна да мисля прагматично и егоистично. Стига с тази романтика и идеализъм. Та в крайна сметка аз сега "узрях" за решението да не се омъжвам. Ще си стоим сгодени и това е.

Да, това с "ако на човека до теб му избият чивиите" също го има. Предният ми мъж се промени много, когато започна да печели доста пари. Разводът беше тежък. Самочувствието беше до небесата. Със 100 зора успях да го убедя да си тръгне от моя апартамент... По-сложна е раздялата след брак.
И друго в бившия ми мъж, което ми светна лампата тотално: не искаше да влага пари в моя наследствен имот, защото не бил негов (след 12 години връзка и брак). И "къде е моето, ако се разделим"?!?!?. Не искаше да влага пари в новия ни общ имот, защото не му се живеело в този квартал ?!?!? Като моите пари отиваха директно в негови лични сметки, заради моята наивност и глупост, че видиш ли били сме едно "цяло". Не е луд, този който яде баницата ...

Доколкото знам, сега в такива случаи, получаваш издръжка от общината, а държавата си го съди и си прибира парите.
Що се отнася до наследяването на борчовете му- достатъчно е синът ти да се откаже от наследство и няма нищо да плаща.

Доколкото знам, сроковете почват да текат от момента на узнаването, а отказът от наследство е практически без срок.
Така че, едно заявление до районния съдия, решава проблема.
Никоя банка не може да търси бъдещия наследник, ако не се е излъгал да му стане поръчител или гарант.

По повод на поста на госпожата с рокля на София Борисова и сватба с 300 човека в бална зала и пр....да кажа, че не съм против брака. Няма как да съм против нещо, което ми е безразлично и безсмислено. Против съм някои /дето не се знае колко са цъфнали и вързали в брака си/ да ми обясняват как съм по-малко семейство с мъжа ми, защото нямаме подпис. Ето тогава става спора.

Няма начин да му стане поръчител, но винаги имам едно наум и държа връзка с адвокатката ми. Идеята беше, че понякога не може да се предвиди как човекът до теб ще се промени до неузнаваемост и какво може да направи. И  никакви закони не те спасяват, поне тук,в Бг.

Ама иначе безбрачните са много крайни и агресивни. 

Кое наричат семейство се запитах аз провокирана от поста на мис джули.

На форума не можеш да угодиш - една е по-съпруга от съпруга, друга е по-майка, трета също има по-семейство от семейство... 
В захласа си колко са се изцепвали, че пък само тези, които имат деца били семейство - към мен директно една чак се престара. 
Все ще има по-по-най, няма начин просто.
Седем години сме били на семейни, разлика от едното и другото не видях аз.

  Значи и аз, като нямам деца   нямам семейство.
Не мога просто.

Стига и ти, много добре знаеш в какъв контекст е казано, за да се ловиш

Не се ловя.
Не може да ме трогне, вече нищо по темата - ти нямаш деца.
А бракът е хубаво нещо, да кажа на тези, които не са го направили.
При нас има много , много трудности, но пак ви казвам, всяка трудност си заслужава.

Предполагам говориш за семейният живот, защото брака е просто узаконяване на съвместното съжителство и няма нищо идеалистично или чувствено в това? Семейният живот - да хубав е, когато го споделяш с правилният за теб човек и когато има любов.

Не знам! Аз лично съм на мнение, че първо двойката трябва да се обича. Ако има любов между тях и то силна, и в единия случай, и в другия случай все би трябвало да се получат нещата. Ако обаче има по-важно от това да се обичат двамата, неща, като дали да се женят или не и има различие в мисленето на двамата, тогава може да има и проблеми и да се разделят. Мен лично ме устройва и да не се женя цял живот и пак да си имам деца и т.н. А също ме устройва и да се женя и да си имам деца и т.н. Сега зависи и моята половинка какво иска, за мен той е по-важен от избора между това дали да се женя или не.

Това е важен приоритет   и винаги трябва де е с преференции   така да се каже.


_______________________
Мамасита,
Това, което за теб е една година зор и напрежение за друг е хубава емоция за 2-3 месеца. Не съм имала такива терзания за цвета на някое воланче, защото знаех какво искам и го направих както искам. Сватбата я организираме двамата с мъжа ми. Ходихме на танци дори за да научим да танцуваме валс и танго. Ужасно много се забавляваме през цялото време. Харесвам споделените преживявания.  Те създават близост, поддържат я и носят удоволствие и за двамата. Затова всичко по сватбата го направихме заедно, дори т.нар. "тейбъл  кардс" бяха ръчно надписани от мъжа ми. За да не бъде студен графичен почерк а,  а да вложим чувство в изписване на името на гостите ни. Смятам, че това е уважение към тях. Лично мнение.
 Относно цената на сватбата, няма да я коментирам, но не е 100 хиляди. Много красиви и изискани неща могат да се направят, стига да имаш желание и въображение, без да трябва да плащаш безумни пари. Ние искахме да  платим сватбата само двамата, но родителите настояха да я платят и в крайна сметка стигнахме до компромисния вариант да разделим по равно - половината ние, половината те. Не съжалявам и за една стотинка похарчена.  




Тук не става въпрос дали женени те са  повече семейство или не. Става въпрос за друго. Някаква странна агресия на някой от съжителстващите, (и тук не включвам всички) се наблюдава. Ако ти имаш съмнение, че липсата на законен брак те прави по-малко семейство и това води до реакцията ти - си е лично твой проблем. Ако се чувстваш добре от положението,което си избрала и се чувстваш "семейна" жена - отново си е той проблем.  Аз нямам проблем със хората които живеят в един дом без брак. Техен си е избора и те си носят последствията (негативи и позитиви) от това.


  Напълно съгласна с подчертаното.
Относно дълговете от починал съпруг - най-правилно е наследството да се приеме по опис .  Така нищо твое не може да отиде за дълговете на починалия съпруг.  При Децата няма срок за стартиране на процедурата докато не навършат пълнолетие.



А иначе това "просълзяващо" твърдение направо втрещява.  То бива, бива простащина,  ама някой нямат граници. И това със сигурност може да го каже само някоя  се псевдо "госпожа" самодоволно съжителстваща с поредния господин, който, ако стане напечено да може лесно да изхвърли от живота си.

Аз съм живяла с предишния си приятел (преди мъжа ми) и си мислех, че сме семейство. Но само си мислех. Когато нещата за мен емоционално приключиха, съответно и връзката приключи. Той се изнесе, плаках аз, плака той, преживяхме го и двамата. Но много бързо забравих, че съм си мислела, че сме семейство. Не сме били.

Относно това, че едва като проимаш деца ставаш семейство...ами каквото и да си говорим, има нещо такова. Аз като една "псевдо-госпожа" парадоксално не мога да си вдигна чукалата утре. Просто защото и без сватба и двамата сме с извадени под масата пистолети и се държим на мушка. Имаме три деца- моето, което вече е свикнало и се е привързало и още две момичета. Как мислиш, може ли утре да решим да се разделим и да се забравим?

А ако имахме сватба, но не и деца, разводът е няколко месеца и- кой откъдето е.

Съзнавам, че може да ме обвинят, че съм го "вързала" с деца и нямаше да ме вземе, ако не бяха...обаче всъщност го имаше първо намерението да сме заедно. Никой никого не е "връзвал" с нищо, което да не е било съзнателен избор.