Определение за трудно дете

Моето духна свещичката за третия си рожден ден преди два месеца и изгледи да мине периодът скоро няма 

Момичета нека да ви разкажа аз моята история. Моят син навърши преди 2-3 седмици три, но промяна в поведението му няма . Ляга по земята когато нещо не стане по неговата, ти посегнеш да го вдигнеш той си отпуска тялото и краката му стават като гумени. Инати се , не плаче ама пищи хората добре да го чуят . Онзи ден отиваме на басейн всичко добре до в момента в който не решаваме да си ходим, взе да извива гръбнак хапе, дере, блъска баща си, Едвам влязохме в съблекалнята и се започна едно пищене , хората дойдоха да видят какво става . Някакъв АД. Записала съм го танци, днес отиваме да го водим с баба му, учителката им казва вдигнете си ръцете, пипнете си пръстите на краката, сега да опънете крачете, нашия тича до прозореца и няма интерес от нищо. Събраха се децата в кръг а нашия извива гръбнаки започва да реве, рева мина в писъци и накрая ни накараха да напуснем. Незнам вече какво да правя аз треперя понякога от нерви не мога да се успокоя защото много се изнервям покрай него. Искам още да споделя, че ние сме на 3 и не говорим . Казва някой и друга дума  и това е . Не мога да изляза на нормална разходка с него и дума да не става. То е скубане, блъскане, скачане, събуване на обувки. УЖАС!. От скоро сме на детска градина и се надявах нещата да се променят. Само с надеждата си останах..... Ухапал учителката, блъскал я , ревал за играчка, просто някакъв ужас....За социализиране и дума да не става страх ме да не ощипе някое дете. Уж отива да играе с тях усмихва се и дотам идва при мен хваща ме за ръката и иска да го сложа на люлката. Водих го на педиатър, тя ми вика отивай на логопед от там ти е проблем. Аз живея в чужбина и тук се чака по половин година за такъв. Върнах се пак при нея викам и ами какво да правя с това ревене и тръшкане трябва ми психолог, отивам  полза няма . Вечер иначе спи, на обяд спи.  Проблем ми е това поведение.... Незнам вече какво да правя, отчаяна съм.... Трябва ми помощ... но незнам каква ...Скоро ще сме на логопед, но не мисля че проблема ми идва от там. Ти да посягаш да удряш, хапеш и драскаш... думи нямам. Баба му е тук за малко и жената всеки ден я гледам насинена , с белег от ухапано или с кръв по носа от нокти..

Таня според мен на три години е рано за танци. Говорете му само на английски. Успех.

При положение, че са българи, защо да му говорят само на английски? Езикът е богатство, няма причина да не усвои майчиния си, независимо къде живее.
Английския ще го научи така или иначе.
Това, че не говори няма връзка с двата езика. Случва се и при такива с един език, проблемът е другаде.

Tanya and Alex, приключвате с излизанията. Ограничавате ги до места, където няма хора и вкъщи. Като усетиш, че нещата се успокояват правиш опит с някое сравнително "безопасно" място, което позволява бързо изнасяне.
При кризи игнорирайте. Навън няма как, но вкъщи и на безлюдни места можеш. След като се успокои обясняваш с няколко думи кое е нормално и кое не.

За логопеда - за профилактичен се чака, но и за такъв, който е по-спешен ли? Намерете начин, не бива да чакате повече.

Слухът проверявали ли сте?

Не се сърди човече,чака се за редовен такъв. Ще чакам нямам избор...  Иначе за езика баба му му говори на български,както и ние когато сме в нас. Навън на английски. Анимациите които гледа с изключение на Маша всичко е на английски. Преглед за слуха също сме записани и там се чака ред.

На тази възраст не е ли вече спешен проблем?
Вариант за частен логопед? Поне да каже има ли проблем според него, след това вече ще чакате другия.

Не го води на танци и групови занимания, рано му е това не е кротко момиченце да танцува. Моят син беше същата гад, като го хванех да го прибирам и ми хапеше ръцете,удря, тръшка се. Порасна и всичко се нареди. Но само места с малко деца,без превъзбуждане в разходките и минимално причини за дране и тръшкане. За логопед сте, като събере голям речник и ще се кротне,ще ти казва желанията си.

Моят пък откакто проговори, стана още по-зле. Преди беше сравнително кротко дете, сега е чудо. С развиване на говора става много по-зле, много по-неразбран, истерии, работи... Сега говори вече всичко, разбираме се на 100% (изключвам, че не може а прозинесе много звуци ), но поведението е плачевно. Майка ми постоянно ми повтаря, че съм родила говедо.

Мога да определя моето дете като трудно и искам съвет от вас.Ние със съня и храненето нямаме проблеми, проблема ни е с общуването с други деца на нашата възраст( 2г5м) , с по големи проблем нямаме.
На площадката е някакв ужас ,постоянно ходи и се дразни с децата, не иска никой да сяда на люлките той до като се люлее, гони ги, повтаря махай се, няма място.Аз обяснявам че люлките са за всички, случвало се е да испада в истерия и съм го прибирала.
На пясъчника ходи и хвърля пясък върху децата, постоянно говоря, говоря ефект няма.Ходи на ясла, но през повечето време е болен, не са се оплакал,казват ,че няма проблем.
Имаме и кака и покрай нея се научи да играе с по големите, скоро се бяхме събрали компания имаше по големи деца и едно момченце колкото него, постоянно го гонеше, удряше, дразнеше,детето е чудо се видя.Друг случай седнали сме на кафе и той обикаля с моторчето.си около нас, дойде едно момченце и нашия започна да го блъска с моторчето и да се кефи и вика, "падни чупи главата".Естествено мотора беше прибран.
Страх ме е, че ще стане някакъв агресор като порасне .
Обвснявам на кака му че като се караам или му обяснявам нещо да не се смее, защото той си мисли ,че е игра ,и тя не ми помага много.

Ох, до болка позната тема! Бих определила сина си като трудно дете, проявяващо ужасен характер още от мъничко бебе. Преди да родя бях изключително спокоен и уравновесен човек, а в момента съм кълбовидна , истерична мълния, тресяща се от нерви. Синът ни е почти на 21 месеца, но проявява ужасен характер, постоянно иска неща, които не са за него, съответно му се отказват, а той пищи и се търкаля по цял ден от ината си, храненето е истински кошмар, държи да се храни сам, иначе изпда в истерия и хрърля и удря каквото му попадне. Да, няма нищо лошо да се храни сам, но той основно хвърля храната по земята и мебелите и я размазва навсякъде, освен това не понася лигаварници и денят ми минава в чистене на пода и столчето и киснене на дрехи. По принцип се карам и налагам наказание при хвърляне и плюене на храна, но без никакъв успех. Освен това хвърля каквото му попадне през терасата. Издебва ме докато съм заета с нещо и мята купички, играчки, шишета.навън е кошмар, тича без да се обръща и не дава да го водят за ръка, ако го хвана за ръка ляга на земята и започва да реве, затова го водя с количката, а ако случайно го пусна на неоградено място се проклинам, защото тичам презглава по него с количката. Напоследък се е научил да посяга и като не му дадем нещо ни удря. Разбира се и ние отговараме и настава война. Прибирането вкъщи от разходка е мисията невъзможна. Пищи и реве, аз трябва да нося и него о торбите от пазар, а рой държи да звъни на всички съседи, като успея да го кача до етажа, ляга на изтривалката и започва да реве. Примерите са толкова мнпго, че нямам думи. Проявява неистов стремеж към самостоятелност и ако искаш да му помогнеш става война. Освен това и не говори...ама изобщо. Вместо това само мучи и изпада в истерии. Толковс се опитвам да му помагам с говора, но се вижда колки му е трудно. За баня и юреобличане са нужни 2-3 човека, защото иначе не става. Мята се, търкаля се. Отглеждам го сама, таткото излиза в 6 и се прибира в 7, а малкия по това време вече е адски изнервен и вечерите ни минават в кавги и разправии- не мажи сирене по прозорците, слез от масата, излез от шкафа, не бъркай в контакта... Просто вече съм на ръба и не издържам. Усещам се как му крещя неистово, сякаш излизам извън тялото си и товс не съм аз. Губя контрол и не знам какво да правя. Отчаяна съм и се надявам този период да отмине, защото чувствам, че ще изгубя връзката с детето си

Аз пък съм твърдо против това дете да се определя като трудно ,по скоро има родители ,който по един или друг начин изпускат положението и не се стараят достатъчно със собственото си дете .Децата преди всичко искат разбиране и много много обяснения ,а не изнервена ,изтощена и изтормезена жена и домакиня каквито са ми наблюденията напоследък

Айде, поредната по-по-най във форума, наминала да ръси мозък и да ни натърти колко зле се справяме. Хайде, моля те, на някои хора им е достатъчно криво, за да им завираш в лицата, че проблемът е само и единстввно в тях. Пожелавам ти никога, никога да не разбереш какво е "трудно дете", но ако си много любопитна - чувствай се поканена да се запознаеш с моето. Има един много правилен израз - "Ситият на гладния не вярва". Убедена съм, че ти не си "изнервена доманикя" и детето ти е кротичко, но недей да лежиш на тази кълка, че това на всяка цена е твоя лична заслуга. Има и доза късмет, който много хора не са извадили. Седнала тя да обяснява кой как се справя и дали се старае. Пф! Такива като теб ме изкарват извън кожата ми!!!

Третото ми дете е "лесно", затова съвсем добре мога да си степенувам децата по трудност. Първият определено беше труден- темперамент, лесно възбудим, трудно заспива. Второто ми дете пък е изключително емоционално, плашливо. Третото обаче? Непукист, яде всичко, заспива за минута, спи по цяла нощ, не й пука от шумове, светлини, от нищо. Не ще на ръце, играе си сама. Идеална работа.

Добре едва ли гледането на едно дете каквото и да е то е по трудно  от гледането на две деца на една и съща възраст като близнаци .За съжаление няма как да докажа това тук. При мен някак се получава и децата слушат не само мойте.Бих дошла да видя колко пък е трудно да се гледа едно дете

Ами и едно дете може да е доста трудно. Примерно да е от тия, дето могат да реват 2 часа без почивка. Или се фрустрират и тръшкат от най-малкото. Или изпадат в бяс, защото искат да пият от точно определена чаша, синята, не жълтата. Такива, около които трябва да ходиш на пръсти или да помниш поне 20 неща, които ги изкарват от релси и забравиш ли едно нещо, да те чака тежък ден с много мрънкане и рев. Такива, за които пропусната дрямка се равнява на бяс от седмия кръг на ада. Такива, дето като изгладнеят, почват да хвърлят и трошат каквото попадне. Та така, не всички деца са с еднакъв темперамент. Има бързо бягащи, изчезващи, лесно гневящи се.

Има и лесни деца, вече ги описах.