Как спасихте брака си

Аз не мога да си представя да не мога да накарам половинът да приказва. Дали ще е с лошо или добро... Карала съм го да крещи, да трещи, но винаги разговор се получава. Изключвала съм компа, сваляла съм бушони, дори телефони в стената съм запращала, но съм го карала да "изплюе камъчето"...
Много съвети за подобряване на външният вид са дадени и определено са полезни. Една жена трябва да се чувства обичана, но първо от себе си. Поглеждай се в огледалото, харесай се, усмихни се. За чий са тези терзания и самосъжаления? Нещо би се подобрило? Категорично не.

Била съм в подобна ситуация и причината НЕ беше любовница, а бягството от реалността, породени от проблеми в работата и прекомерните очаквания, които имах. Доста време ни трябваше, за да влезнем в пътя, но сега нещата са ок. И така- самосъжалявах се, обвинявах се, плаках, чудех се за пропилените години и... пак се самосъжалявах... До момента, в който реших, че това е моят живот и не мога да си го причинявам повече. Е, такъв чутовен скандал спретнах ( не пред децата), каква ли не техника хвърчеше из стаята, но после се усмирихме и поговорихме. Не мога да кажа, че нещата са перфектни, отново си ги имаме моментите, но вече си се усмихваме и (опитваме да) се коригираме. И като че ли, някак по- търпелива, по- мека станах, което . определено ми е в плюс
А и жена да е в основата, не си струва да се унижаваш заради това (някой те посъветва, едва ли не, на пилон да потанцуваш с пълна програма 
Животът ТИ продължава и си заслужава да му се усмихваш, за да ти се усмихва в отговор 

Една такава депресия може да има и физически корени. Щитовидна жлеза, умора на надбъбречните жлези. Или пък резултатът от душевните терзания избива във споменатите дефекти - така обичаната диагноза "стрес".
Дори и да има друга жена, положението е свирено - той едва ли изведнъж ще те преоткрие каква мацка си станала, ако ще да се подложиш на пълна промяна. Но съветът за разхубавяване може да се използва за друго - привличане на други хора (доколкото мъжете са хора )

не са определено, говеда са  !!

И аз не вярвах,че е възможно човек да се промени, и то до такава степен че да не го познаеш.Моя мъж беше най-усмихнатия човек.Винаги с неговите шеги и закачки.Помагахме си и се поддържахме.Но за жалост след раждането на детето не е така.Опитвала съм с разговори,но без резултат.Няма какво да ми каже,това е неговият отговор.Искам поне да знам,какво става?Не ми е помагал никога с малката,нито за вкъщи.Прибира се телевизора,ракийката и ляга.Иска му се да ни няма ми се струва.Все ми се ежи насреща.Всеки ден гадая дали е в настроение.Ако днес е на кеф, утре не е.И ме е яд за детето, не я поглежда.

Ами изчезвайте наистина. За дълго, без обяснения. Ако имаш родители - гостувай им за по няколко дни без съпруга, ако прави проблеми - кажи му, че с него не ти е комфортно.
Съжалявам да го кажа, но много мъже неглижират детето, ако се окаже момиче.

Е, добре, като го питаш защо всеки ден е като кисела краставица, какво отговаря?Пак ли "нямам какво да ти кажа"?
Аз те бих стояла дълго в положение "руска рулетка".
Оставям детето някоя вечер при баба, поне за няколко часа, ако не за цяла нощ и го сгащвам сериозно на "ракийката".И докато не изпее всичко, де що го сърби и боли, няма ставане от масата.
Ама аз съм зла....хич не търпя да ми мрънкотят и да ми бягат по тъча.Не и дълго време.

За съжеление пробвах всичко.И с добро,и с лошо.И в майка ми ходих.БЕЗ РЕЗУЛТАТ.Сякаш иска сама да си тръгна,аз да съм тази която е взела решението.Гледам да съм позитивна,заради детето.Мълча си вече,защото ми писна от скандали.В крайна сметка не време и място за скандали.Имам достатъчно грижи по детето,да се занимавам и с него.Аз съм сигурна че един ден той ще съжалява.И моя ден ще дойде.Ще ми свърши майчинството,ще си стъпя на краката,и ще се изнеса.Тогава ще я търси,но ще е късно.Много унижение и убиди изтърпях.Много мълчание и непукизъм.Голямата любов се превръща в омраза.

Ана90 тази промяна в него рязко ли стана.Или постепенно
Колко е голямо детето.А като идеш при вашите търси ли ви, обажда ли ти се.

Промяната беше рязка.Детето ми е на година и половина.А за търсенето,ако ме няма 5 дена звъни веднъж.Но по скоро по задължение,все пак се правим на семейство

Редно е той да се разкара, а не вие. Или жилището е негово?

Много мъже не разбират каква отговорност са децата.
Неглижират майчинството с мисълта- ми, тя си е непрекъснато у дома и нищо не пипва, а и на всичко отгоре ме кара да върша домакинска работа. Имах един познат, който определено смяташе, че малкото човече е някаква украса, а жена му е по цял ден на кафенце с приятелки, докато мамата си хвана багажчето и отиде с приятелки на спа. Таткото си промени мнението, а и отношението към отговорностите си.
Мисля си, че детето променя връзката, а голяма част от мъжете са егоисти и смяната на приоритетите на жената, рефлектират в семейните отношения.

Така разсъждават татковци, които никога не са пипвали памперс и се изнасят да спят в хола след раждането на бебето.     
Ако погледат бебето САМИ 2-3 дни, рязко сменят начина на мислене.
Е, поне тези, които имат поне една мозъчна гънка и могат да сътворят все пак някаква мисъл.....   
 

За немалък брой мъже и дума не може да става да гледат малко дете сами, за да си почине жена им.
Това са видели в собственото си семейство и това пренасят в новото.

Имах надежда,но и тя изчезна.Да му оставя детето изобщо не ми минава през главата.Два дена преди първия рожден ден на малката имахме инцидент.Излязох от стаята, за да глася банята за малката.При, което му казвам да я гледа, а той като всеки път отвърна с : -Тя си знае.След 5 мин. се чуха писъци и рев.Влизам в стаята и ужаса пред мен.Баща и пуснал духалката ,а малката тъкмо прохождаше и се подпираше,за да си помага.Тя е стояла,а той не я е гледал.Ръцете и бяха залепнали.Ужаса беше много голям.Докторите се хванаха за главата.Възмущаваха се каква майка съм била.Такова малко дете се гледало къде ходи.Мълчах и ревяха,защото нямаше значение ,кой е виновен точно в него момент.Чистиха и ръцете с пълна упойка,след която връща и беше като труп.Пуснаха ни да се приберем,за да е спокойна.Цяла нощ ви като куче,и си блъска главата в мен,а баща и легна и заспа.Немога да повярвам,че детето ти умира от болка и се скъса да реве,а той легна и спи.След тази случка не се промени.Излиза с нея пуска я сама идват коли на среща.Незнам момичета,дори да не ме обича,защо кара малката да страда.Кажи че не искаш да я гледаш и готово.Попитах го не му ли е жал,той като се развика , какво съм искала от него.Съгласна съм че всеки по различен начин показва емоция.Но неможи детето ти да е в операционна да я чуваш как пищи щото я надупкали цялата да и търсят вени,и да играеш на телефона и да се смееш.Това баща ли е според вас?

Какъв е този дебил, бе? Чуждо дете да беше, куче да беше, нормален човек повече внимание би обърнал. Как го търпиш изобщо?