Страх от животни

  • 10 699
  • 30
  •   1
Отговори
  • Сливен
  • Мнения: 197
   Здравейте.Имам нужда от съвет. Синът ми е на 10 години и има панически страх от животни.
   Много ми е трудно да го обясня.Страх го е от кучета,но като отиде при моите родители, там имат две кучета и ходи при тях храни ги,дава им вода.И виждам че го прави с удоволствие не на сила.Като е при другите си бабини изобщо не се доближава до животните,дори не иска да им хвърли храна от разстояние.
   Купихме му зайче декоративно за Коледа.Милва го като е в клетката и като се разхожда зайчето из нас.Вчера се качи върху кракът му и той избяга,разплака се.Почувства се много зле.
   Вече мисля да се посъветвам с психолог.
   Приемам съвети и идеи всякакви.

# 1
  • Мнения: 2 379
Това поведение може  да го копира от някой близък, който не харесва животни.Обикновено възрастните проектират страховете си върху децата( съзнателно или не). Казва ли защо го е страх? Другите баба и дядо, с които не иска да се доближава до животни какво отношение имат към косматковците? Ако му се казва, че хапят, драскат , че са мръсни и страшни....Докато при вашите родители, той вижда, знае и усеща, че това е нещо нормално и няма страшно. Да е плашен примерно, че ако не си изяде храната ще я дадат на кучетата или нещо подобно. Децата ги е страх ако обикновено са видели това поведение или самите те са били потърпевши от нещо. Не го насилвахте, но се уверете, че всички край него не му насаждат този страх с думи и дела.  Може и да му пускате детски филмчета с животни. Нека често се сеща за положителните емоции с кучетата на баба си и дядо си. Питай те го за тях, как ги храни , как ги милва, как си играят, нека има положителни емоции винаги като споменавате животно...

# 2
  • Сливен
  • Мнения: 197
   Като беше малък на около 3-4 години за две седмици му се случиха два инцидента.Първо го гони куче,или по точно бягаха в една и съща посока,но синът ми по тротоара,с кучето по улицата,кучето бягаше от стопаните си.На следващата седмица петел му скочи на лицето.
  Лошото е ,че нямам подкрепа от баба му и дядо му,при които го е страх от животните.Те постоянно говорят,че "той това неможе да го направи","че него го е страх","че е пъзльо" и подобни думи  Sad . Едва ли не е един пълен некадърник.А детето ми е страхотно.
 

# 3
  • Мнения: 2 379
Ами първо решете проблема с тези хора, които насаждат на детето ви комплекс за малоценност.....

# 4
  • Мнения: 4 409
Аз може би бих ограничила контакта с проблемните баба и дядо. Бих изпращала по-често при другите, където детето е склонно да контактува с животни. У дома не бих донесла животно, освен ако детето изрично не поиска. Срещата с нови видове според мен трябва да е на място извън дома - баба и дядо, зоопарк, съседи и т.н. Трябва да му се обясни, че е нормално да го е страх, но и да види, че не са опасни. Трябва да вижда как вие осъществявате контакт с животинките и да чакате сам да преодолее страха си.

Ние живеем с куче. Детето ми не се страхува от нашето, но не доближава чужди, освен ако не ги познава от по-дълго време. Не изпитва страх, но им се радва от далеч. Обаче вижда, че ние ги галим и така по някое време се престрашава. Естествено, знае, че ако ние ги нараняваме и те ще ни наранят. Хапана е и от нашето куче дори и то заслужено, защото беше причинила болка. Сега вече се е научила как да контактува с тях, но всичко изисква време.

# 5
  • Мнения: 8 905
Малката ми дъщеря я беше страх от кучета и котки. Решихме проблема като си взехме котка - бебе. За съжаление котката се разболя след време и вече я няма...  Sad Сега имаме куче и детето ми обича всички животни и не се страхува от тях.

Но в случая ми се струва, че има по-специфични моменти - може би тези инциденти са оставили някакво отражение. Но все пак, щом контактува с животните на едните баба и дядо, значи не са чак толкова зле нещата.

Другите баба и дядо имат ли животни?

От заек и аз бих се уплашила. Въпреки че обожавам кучетата и котките. От другите малко ме е страх...  Embarassed

# 6
  • Мнения: 6 417
Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!

# 7
  • Мнения: 4 409
Много често срещано явление и после родителите се чудят защо децата им имат страх от животни.

# 8
  • София
  • Мнения: 17 142
Цял живот ме е било страх от животни, чак някъде след 30г започнах да се преструвам на безстрашна, най-вече за да не давам лош пример за децата. Но все още си „подскачам” на ум. Добре, че родителите ми не са се сещали да ме водят на психолог за такава щуротия  hahaha
Имали сме дворно куче, умирах от страх и от него, майтапеха се с мен, но добронамерено, не съм се чувствала кофти и аз самата се иронизирах за това.
С две думи, за мен ситуацията е „чудо голямо”.

# 9
  • София
  • Мнения: 17 591

Звучи ми като фобия. Добре би било да поговори с детски психолог. както и да каните на гости бабата и дядото с многото дворни животни, а не детето да ходи при тях. Или да се срещат на неутрална територия - далеч от животните. Или да се изиска животните (разбирам, че това не са домашни кучета / котки) да бъдат прибирани и затваряни в кокошарника, обора или където там живеят, преди пристигането на детето и да не бъдат пускани извън заграждението - по какъвто и да било повод - до напускането му.

ПП
Бърди, "чудо голямо" е понеже изобщо не знаеш какво е да живееш без страх. Да ти кажа... много по-приятно е. Не е нелогично човек да иска, ако му е изобщо във възможностите, да освободи детето си от това бреме. Какво те кара да мислиш, че би била по-нещастна, ако не подскачаше вътрешно при вида на куче? 

# 10
  • София
  • Мнения: 17 142
Ха, здрасти, някъде да съм твърдяла, че ще съм по-нещастна, ако не подскачам?

# 11
  • София
  • Мнения: 17 591

Ами... казваш "добре" че не са се сетили да се обърнат към психолог.  И какво, питам аз - в тази връзка - по-лошо ли щеше да ти е, ако би могъл да ти помогне да преодолееш фобията, още в детството (колкото по-късно, толкова по-трудно е)? В най-лошия случай... щеше да си като сега. Защо тогава да не се опита?

# 12
  • София
  • Мнения: 17 142
Не знам в какъв свят живееш, в който психолог помага за такова нещо.

# 13
  • София
  • Мнения: 17 591

Фобиите се третират от психолог, психотерапевт или психиатър. Придецата - най-често - от психолог. При това при децата най-често лечението е успешно. При възрастните - амииии... не толкова. Това е в обичайния свят; не знам в алтернативните. Там може да се третират с хомеопатии и леене на куршум. И това съм го чувала. Но в по-простия първата стъпка е именно консултация с детски психолог, не с врачка или духовник.

# 14
  • Мнения: 21 274
Е хубаво де, то си е нормално детето да го е страх до някаква степен. Кой тръгва безумно към непознати кучета, например?  Мен ме е страх от крави, особено като са в глутница. Шегувам се, донякъде, но селскостопанските животни са си големи добичета. А пък петела е направо звяр, ако реши. Кокошките са нервозни и пърхат..

Така че детето си е в правото да  не се втурва само  към животни. Но пък се лишава от приятно общуване. Мисля, че ди струва да го насърчавате към преодоляване на страха. Ако живеете в София, в зоопарка има училище, в което децата могат да се сближат с някои добри животни.

Последна редакция: пт, 24 мар 2017, 16:11 от Iris04

Общи условия

Активация на акаунт