Според църковната традиция първите 40 дни след раждането посещения при майката и бебето не се допускат. Но когато дългоочаваният 40 ден настъпи се отива на църква, където се чете така наречената “чиста” (“очистителна”) молитва. Едва след това може да се направи първото, голямо събиране в чест на бебето – “Погачата”.

Погачата е един вид представянето на бебето пред обществото. На гости се канят само жени, които “наричат” на бебето, и деца. Може би тази традиция има общо с ористниците в приказките. Приготвя се специална ритуална сладка погача, а и се сервират най-вече сладки неща. Непременно трябва да има купичка с мед. Всички гости носят подарък за бебето и нещо сладко за майката. В бяла кърпа, поставена обикновено върху самата питка всеки гост оставя символична сума пари, с която бебето да си купи сън. Според някои тези пари се поставят под възглавничката на бебето, но идеята е същата. Майката завръзва тази кърпа и според това колко силно затяга възела определя дали бебето ще е скъперник или ще харчи повече. Завързаното вързопче се слага някъде нависоко. Тук тълкуванията се различават леко, но са сходни. Някои казват, че това се прави, за да стигне детето високо, други – за да има високи идеали.

След това две жени, които имат двама живи родители разчупват питката над главата на майката и бебето. Първото парче се отделя за Богородица. После някоя от жените трябва да “захрани” бебето като топва парченце от погачата в мед и леко намазва устничките на бебето. Всеки от гостите се почерпва с парче от питката. По традиция от къщата не трябва да се изнася нищо, за да не стане детето крадец и за да се секне кърмата на майката.

Този красив ритуал, както и все друг има разновидности в действията, а и в някои тълкувания, но важното е че всички гости се събират, за да видят бебчето и да му пожелаят здраве, късмет и всичко най-добро в дългият живот, който го очаква напред, за да стане човек!

Статията е предоставена на BG-Mamma от