|
1 март МАРТА Именници: Марта, Мартин, Евдокия Летник, Баба Марта празник, с който се отбелязва началото на пролетно-летния сезон. Първомартенската обредност заема важно място в годишен аграрен цикъл. В този важен момент на преход се спазват редица профилактични и предпазни мерки, свързани с представата за обновяването на природата и с необходимостта от магическо стимулиране на тези процеси. Рано сутринта на празника във всеки дом започва основно чистене изтърсване, изтупване на дрехи, тъкани, измитане на къщата и двора, почистване на комина, замазване на дупките. Това чистене е свързано с магическото изгонване на бълхите, символизиращи злото. Сметта се изхвърля далеч от дома. Почистването често се смесва с паленето на огън (начало на пролетните огньове) в двора, който домашните прескачат с лице към изгрева на слънцето, за омилостивяване на бълхите. Според народните вярвания в Югозападна България Марта празнуват и за предпазване от змии и гущери, схващани като потенциални вредители. Като предпазни мерки срещу тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата. Всичко това е съпроводено с изричане на заклинателни думи. За осигуряване на хубаво време, а оттам и на плодородие и благополучие, се предприемат редица обредни действия. За да се омилостиви Баба Марта ( персонификация, символизираща обновяващото начало) преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено дреха, пояс, прежда и го оставят на стряхата или плодно дърво девет дни. Вярва се, че червеното “ ще разсмее баба Марта” и времето ще бъде хубаво. Някъде възрастни жени не излизат рано извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не тупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината (или за отделни хора и семейства, на които се нарича отделен ден). Едно от най-съществените изисквания в първомартенската обредност е изработването на мартениците. МАРТЕНИЦА Марта, мартичка, гадалушка, кичилка обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на Първи март за здраве. Изработват се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята бяла и червена. В Родопската област се правят и многоцветни, а в Софийско и Мелнишко цветовете са син и червен. Конецът на Мартеницата задължително се усуква и то наляво. Традиционната Мартеница има и други елементи - парички, железни халки, скилидки сух чесън, мъниста, черупки от охлюви и др. За здраве връзват Мартеници на китките, на пръстите на ръцете и на вратлетата на децата; по плитките на момите; на кръста под пояса и на лактите под ръкава на ризата на ергени и на млади мъже. С Мартеница окичват домашни животни и плодни дървета, защото се вярва, че тя носи плодовитост. Мартеница връзват също и по някои стопански постройки и предмети от бита. Според обичая тя се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дърво. Тогава се сваля и я слагат под камък и след девет дена гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, ще е богата годината с овце, ако пък има др. по-едри буболечки, ще има голям приплод от едър рогат добитък, ако има червеи ще се въдят много коне. По намереното под камъка момите гадаят ще се омъжат ли и какъв ще бъде женихът им. Затова някъде Мартеницата се нарича гадалушка. В някои райони на страната връзват Мартеницата на цъфнало плодно дърво или на трендафил. Други пък я хвърлят в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече. 4 март Именници: Герасим 9 март СВЕТИ ЧЕТИРЕДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ Именници: Младен, Младенka Свето четирси, Сто четиресе, Младенци С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: “Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача”. На този ден не трябва да се провлича конец, за да не се въдят дълги змии и не се споменава името на влечугите. Който убие змия, трябва да постави главата и в босилек, за да стане лековит. В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба-младенци, които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве. В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга. На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село преди да изгрее слънцето. В Северозападна България те палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината. В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденица. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде водачка на лазарките. Обичаят завършва с хоро на реката, където идват и ергените. Църквата определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от имп. Ликиний ( IV в.). 10 март Именници: Галя, Галина 19 март Именници: Дария, Найден, Найдa 21 март Именници: Яков 23 март Именници: Лидия 25 март БЛАГОВЕЩЕНИЕ Именници: Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Евангелина, Bангел Обредна трапеза: риба (печена или варена), шарена пита, лучник Благовец, Благовещене, Благоец В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пролетно пробуждане на природата. След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе. Този ден се извършват дейности с насърчаващо значение, което приписват на празника. Сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са “благи”, “плашат” овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обици. Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите. “Събуждат се и излизат от дупките” змиите и гущерите. В тази връзка се изпълняват редица обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и отгонваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: “Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец” или “Бягайте, змии,Благовец ша ва затисне” и др. Като прескачат огъня, момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият “да не ги дупчат змиите”, не месят хляб, “че ще се свие зъмя на него”. В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни. В Календара на християнската църква празникът е утвърден през VII в. На този ден, девет месеца преди рождеството на Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил. Той и съобщава, че ще стане майка на сина на Бога. Тази хубава блага вест дава и наименованието на празника Благовещение. 26 март Именници: Гаврaил, Гаврил, Габриелa 28 март Именници: Албена, Боян, Боянa, Бoйka, Бoйчo |