В хода на Националната генетична програма се създават идеалните условия  за изграждане на национална ДНК банка за най-честите наследствени болести у нас.
В перспектива дейността може да прерасне в самостоятелен Български геномен проект. По същество геномният проект представлява събрана подробна информация (база данни) за здравословното състояние и съхранена ДНК на даден индивид.

Диагностиката и профилактиката на генетичните болести е немислима без поддържането на ДНК банка.
В настъпилата ера на молекулната медицина ДНК банката осигурява в дългосрочен план огромни възможности за провеждане на бъдещи диагностични изследвания при конкретните семейства и изследвания, свързани с:

(1)  Откриване на нови болести и гени. През последните 6 години в  България са
открити 5 нови гени, причиняващи тежки невро-мускулни болести.

(2) Оценка на генетичните рискове и предразположения при хиляди индивиди не само за редките наследствени болести, но и за най-честите като: сърдечно-съдови, ракови, неврологични, психиатрични и др.

(3) Откриване на нови генерации лекарства и персонализиране на лечението със
съществуващите лекарствени форми.

Не на последно място, изграждането на национални ДНК банки създават възможности за мащабни проучвания в рамките на  международни проекти, включително и изпитания на нови лекарствени средства.
Това е предпоставка за  привличане на големи инвестиции (В рамките на Естонския геномен проект се очакват за следващите 8 години 100 милиона щатски долара).

В последните 2-3 години изграждането ДНК банки е национален приоритет на почти всички европейски държави. Всички държави рано или късно ще минат по този път и е въпрос на държавна политика и воля, това да се случи колкото е възможно по-рано.

Основни фигури при разработването на националните геномни проекти са личните лекари.
Те информират отделните индивиди за целите на проекта, събират информация за здравословното състояние и начина на живот на отделните лица и вземат кръв от тях за изграждане на ДНК банката.
С участието си в геномен проект, “личните” лекари имат уникалния шанс да се превърнат в истински “семейни” лекари.
Това е крайната цел на модерното здравеопазване и неминуемо ще подобри значимо качеството на здравното обслужване.