Един стар лъв откраднал дълга връв, па си препасал с нея един пищов и тръгнал на лов. Не щеш ли, насреща му се задало едно петленце бяло.

- Петленце-момченце – рекъл лъвът, - не бягай от моя път! Ти додето кажеш “фър-фър!”, аз ще кажа със пищова си “гър-гър!” и ти ще паднеш убито във зеленото жито. Затова ми ела самичко насам, та кротко да те изям!

- Ка-ак!- разлютило се петлето. – Какво ми говориш ти, животно проклето! Ами че ти знаеш ли кой съм аз и какъв е страшен моят глас? Та само като разтворя свойта гага и нощта пред мене бяга! А като кажа “клъв!”, поглъщам цял лъв! И тебе ще те глътна ей сега като слива, за да разбереш, че със мене шега не бива!

- Оле-ле, моля ти се, юначе! - започнал лъвът да плаче. – Ето, падам ти тук на колене: остави ме да поживея до утре поне!

- Не, не, не! – отвърнало петлето, па пристъпило напето. – Ти си един лошав лъв и пиеш кръв!

И тъй както страшният лъв, разтреперан, стоял, то казало “клъв!” и го погълнало цял. Не могло да нагълта само опашката му жълта, но това не било беда, защото то си я вчесало като брада, па тръгнало напето-напето и изчезнало далеко в полето.