Дойде Баба Зима снежна
и постла земята със завивка нежна,
запяха в танц чудесен,
малките снежинки свойта песен.
И настъпи бяла тишина,
вред се спусна като с шейна,
но живота горски не замря,
само малко се смълча.
Нека видим всяко същество
от това необичайно общество,
как посрещна зимата сега,
как се справи със снега.
Зайците с децата си игриви
днес във вкъщи са се притаили,
те решили са задружно,
че навън да ходят не е нужно.
Мама Зайка тенджерата взема
и да готви се заема,
Татко Зайко във креслото сяда-
с книга в ръка ще чака той обяда.
Трите зайченца бъбриви,
с личица усмихнати, щастливи,
весело си тананикат песни
и измислят развлечения чудесни.
Тихо е в мечата хралупа,
че откакто сняг натрупа,
трите мечки си постлаха-
сладко, сладко си заспаха.
В едно легло огромно
са се настанили скромно,
двамата родители сънливи
с изражения свенливи.
А във детското креватче се е свило
малкото меченце мило
и сънува медни пити,
заедно със кравайчета извити.
Топло е при хитрите лисици,
носи се ухание на вкусни пици,
че е почнала още от зарана
ядене да готви старата Лисана.
А Лисан и малките лисички,
топлят своите ръчички
край огнището голямо
и за обеда си мислят само.
После цялата дружина
ще се понесе към магазина,
хем разходка да направят,
хем обувки топли да набавят.
Катериците подвижни,
весели, безгрижни,
къщичката си напускат,
в приключения се впускат.
Волно те от клон на клон
стигат чак до стария разклон,
спират въздух да си вземат-
да решат в коя посока да поемат.
И във лудия си бяг,
правят водопади те от сняг,
махат с пухкавите си опашки
и извършват скокове юнашки.
На завет в шубрака,
под една бодлива драка,
таралежът се е настанил,
родна стряха си е свил.
Разположил се уютно
се не плаши той от време смутно
есента храна си е събрал
и спокойно е заспал.
А когато се събуди,
няма той да се почуди
и със свойте остри зъби
ще похапне ябълки и гъби.
А снегът вали безспир-
зимата си прави пир,
много дълга пелена дебела
за гората е изплела.
Ще покрие с ней земята,
та да могат семената
да дочакат в топлина
пролетната новина!
