В тази история няма истински огледала, въпреки че е пълна с отражения и подхлъзвания.

Не знам как ще реагирате, ако се изправите пред табела с надпис: “Огледален град.” Сигурно ще си помислите, че отвсякъде ще ви пресрещнат блеснали постройки и гладки улици, по които безпроблемно могат да се карат кънки под звуците на кристална музика, долитаща от нежно разлюлени стъклени дървета.

А защо да не си помислите, че може би ще се озовете в мъртъв град - из който бродят сенки и призраци, на които огледалата им трябват, за да всяват ужас у посетителите.

Само че има и друга огледалност, която може да бъде по-безжизнена и студена от истинската. Точно за нея ни е думата.

Огледалният град, за който искаме да ви разкажем, не бил построен от огледала, но всички къщи и улици в него били еднакви - все едно че се отразявали едни в други като в огледала.
По същия начин изглеждали и всички дървета и птици - еднакви.
Обитателите на Огледалния град също не се различавали един от друг - все едно че били многознаци, т.е. нещо като близнаците и тризнаците, ама много повече - абе, всичките, и отгоре на това - облечени еднакво.
Всички магазини били пълни с един вид стоки - един вид храна, един модел домакински уреди, един модел коли. По книжарниците им имало милионни тиражи на една и съща книга, на един и същи вестник, на една и съща аудиокасета и т. н.
С други думи, огледалният град не бил нищо повече от един кошмарен град, защото бил омагьосан да бъде свят на еднообразието!

Как може да се живее в такъв град ли? Ами не знаем! Какво мислите вие?