|
Двама цигани се сговорили да откраднат коня и оръжието на един богат турчин. Като го срещнали веднъж на пътя, единият от циганите се върнал назад и почнал уж да бяга и да плаче. А другарят му завикал подир него: - Не бой се бе, манго, стой бе, върни се! - Защо бяга другарят ти? - запитал турчинът и спрял коня. - Страх го е, аго! Бои се да му не кажеш: ''Де, манго, да се качиш на тоя кон!'' - Така ли? - засмял се турчинът и на ума му дошло да се пошегува малко. Свалил пушката и викнал на бягащия циганин: - Стой или ще те застрелям!
Спрял се циганинът, а зъбите му тракали от страх. - Скоро да се качиш на тоя кон! - казал турчинът, като слезнал от коня си.
Циганинът плакал, молил се, па се качил на коня и заревал, колкото можал. - Що ревеш бе, манго? - запитал турчинът. - Страх го е, аго, да не му кажеш: ''Дръж, манго, пушката и пищова!'' - отговорил другарят му.
Шеговитият турчин се засмял и викнал на страхливеца, като му подал оръжието си: - Дръж, манго, пушката и пищова!
Циганинът грабнал оръжието и препуснал, та се не видял. - Олеле, аго, какво направи! Моят другар полудя от страх и кой знае къде отиде! - заплакал уж другият циганин и тръгнал да го търси. А турчинът останал да се чуди и мае. |