Офисът ми бързо и сигурно се превръща в зоологически кът. Вече знаете, че над главата ми живеят семейства чайки заедно с поколението си. Преди два дена видях, че имам нов квартирант: гущерчето Гай Юлий Петроний, на галено Пешо (може и да не се казва Петроний, но тъй като не говори, смятам за свое право да го нарека някак).
Клик
Малък, сив, бърз и се слива с балатума на пода. Не знам откъде е дошъл, но явно смята да остане – въпреки че мислех, че се виждаме за пръв и последен път, се оказа, че всъщност си живее тук за постоянно. Може би му харесва да живее сред многобройните китки на майка ми, не знам.
Тази сутрин заварих Петроний в беда: едно валмо прах се беше закачило на задния му крак. Той явно не можеше да си го махне сам, затова предприех операция по премахването на проблема. Петроний явно не смяташе, че това е моя работа и се опита да се измъкне, но с помощта на един химикал, за да не го доближавам твърде, в случай, че това го плаши, успях да го освободя.
Гай Юлий остана застинал още сума ти време с освободения крак изпънат назад в странно неудобно плие, като явно мислеше, че ако се престори на мъртъв, ще спра да му дърпам краката с химикали. Накрая леко го бутнах по носа и той се поразмърда. Придвижва се с тихи шушшш-шушшш-кащи звуци 😀
В офиса ни всеки ден идват доста хора и се притеснявам, че Петроний ще загине безславно под нечие стъпало, ако не го видят (което е почти сигурно). Обмислих варианта да му лакирам гърба в червено, за да се откроява, но съм доста сигурна, че гущеровата кожа не е предназначена за мазане с лак за нокти. Приемам охотно идеи какво мога да направя за него така, че да се забелязва лесно, без да го нараня, за да попреча смазването му от нечий крак.
Гай Юлий Петроний в реален ръст:
Царството на Бу 
Получавам пристъпи на умиление и абсолютна липса на идеи за евентуалното спасяване на горкото гадинче.
тва май е гекон, ама не съм сигурен
направи някоя по-готина снимка, за да го определим
ако е гекон, да знаеш, че са защитени
Защо не си го задържиш, като му направиш терариум-че? Едва ли ще му трябва толкова много място…
При мен ‘отровните’ калинки в офиса зачезнаха – напоследък нито една не е пълзяла по стената.
Вал, не ми се иска да го затварям. Той е дошъл от някъде (вероятно се е промъкнал от някоя цепка на капандурите или под вратата) и искам ако желае, да може да си тръгне. Два етажа по-долу на терасите ми преминават подобни гущери, бих искала и Гай Юлий Петроний да има свобода. Може би яде акари и мушици покрай китките, не съм сигурна, но знам, че не искам да го затварям. Само не знам как да го предпазя от смазване.
На вратата сложи надпис „Стъпвайте внимателно!“ или „Вървете бавно и на пръсти в офиса“, или „Пазете Гайчо“ със снимка на съответния, или „Бъдете нежни и внимателни“ пак придружен със снимка, или „Внимание! Гущер! Хапе лошо!“ със сигурност ще се оглеждат и внимават всички влизащи 😀
Или го изпъди, ама е тъжно тъй.
Като видях заглваието, си викам, Бу се е запалила по Рим, ама, после се смях от сърце, което ме подсети за името на едно куче – Шери, което, всъщност, идва от Парашкева 🙂 Поздравявам те за името 🙂 Също така се присъединявам към идеите на Jes и ако може да добвя към последната „Гущерът не е лош, ама е със слаби нерви“ 😀
Гай Юлий Петроний е с несъразмерно голяма глава, което ще рече, че още ще расте. Което ще рече, че не е геком. Ако оживее, може да трепе мухи и друга вредна паплач през лятото. Може да си завъдиш хлебарки, за да има какво да яде. Може да го изнесеш на припек на покрива, да се запознае с чайчетата и да му направиш фотосесия, за последно.
Очевидно Пешо се радва на интерес. Бу, сложи си входна такса 2 лв. за достъп до офиса. Ще си на далавера. А и оня пръстен трябва да се плаща, все пак.
вържи му малка тенекийка, за да дрънка 😀
Тези гущерчета живеят обикновенно навън.Живея в къща и лятото виждам точно такива гущерчета да се катерят по стената на къщата ни откъм двора.Досега обаче не съм ги виждала вътре в къщата.Може би трябва да се пробваш да го изнесеш на покрива откъдето е дошъл най-вероятно.Било на хубаво да има гущер около къщата ти.Явно ще ти се случи нещо хубаво в скоро време.Чайчета, гущерчета – какво ли още ще се завърти край офиса?Завиждам ти!
Чайчетата ще проявят интерес,
от рода на българин с бира към кебапче.
Хм – дилема. А терариум-че без стени? т.е. в някаква много ниска кутия… но може да си ‘застои’ там, преди да реши да си тръгне, а ти май искаш да си тръгне…
Я си остави нещата така – само ще си намери решение ‘геконското проблемче’, така както само е възникнало… 🙂
Мисля, че ще е най-добре да сложиш надпис на вратата. Писането ти се отдава определено и предполагам може да измислиш нещо много по-оригинално от моето предложение, което е „ГЛЕДАЙТЕ СИ В КРАКАТА! Има гущер на земята.“
Преди години в кантората, където работех, имаше едно мишле, което господинЬ адвокатЬ нарече Пешо. Сега си мисля, че можеше да го удостои с „по-римско“ име, както ти 😉 Та Пешо хич не го долюбвах, макар от дистанцията на 5-6 години и 180 км разстояние, вече ми се струва симпатичен. Дори не помня как се лишихме от компанията му, но съм убедена, че е било по хуманен начин. Във всеки случай не сме мислили как да стане по-забележим за клиентите или за нас. Мисля си, че колкото и да се грижиш за комфорта му в офиса, на Гай ще му е най-добре на свобода и вероятно си я търси. Нищо чудно да се е мушнал през капандурата бягайки от чайчовците, но все пак по-добре би се справил с добре познатите му рискове в природата, отколкото с опасности като клиенти, ел. инсталация, вентилатора на компютъра и т. н. рискове на съвремието.
А и по-добре да се разделите преди чувствата да са се задълбочили – разбери, Бу, не сте един за друг 😀
Pingback: R.I.P. « Царството на Бу
охх и аз имам гущер в къщи и не зная как да го изгоня! живея на 4 етаж и се чудя защо е дошъл тъкмо в нас след като може да се спре на 2 или 3 етаж преди това..както и да е..дайте ми съвет да го изгоня. малък е бял със зелени ивици. ако някой има идей и може да ми помогне да ми пише на mimi__@gbg.bg мерси предварително
Милена, не мога да дам съвет.
Гай Юлий Петроний предаде Богу дух, не е много ясно дали от старост или от недохранване. Просто си лежеше, лежеше, а един ден спря да мърда.
Ако някак го хванеш и изнесеш?