Страх и Омраза в Мюзик Айдъл

Лесно можем да сравним гледането на Music Iodol с избиране на ястие от меню на ресторант по системата на изключването на отделните ястия. Ресторантът "Music Idol 2" е лъскав отвън, с много скъпо меню, мръсна кухня, в която готвят средно вкусна храна, а грубият обслужващ персонал надменно ни обижда, когато му кажем, какво няма да си поръчаме. Най-интересното нещо в менюто е специалитетът на заведението, който не не можем да си поръчаме в никой друг ресторант. Никой не знае какво точно представлява той, но общото впечатление е, че е нещо подобно на газирана капама, залята с горещ шоколад, и че се сервира ту с боза и лед, ту с шампанско и ягоди, а дори по някога изобщо не могат да го сготвят, въпреки че си си го поръчал още преди седмица.

Ето защо това е така.

Досегашният развой на събитията във втория български Music Idol накара участниците в шоуто, водещите, журито, менторите и дори продуцентите, и стилистите да се смеят и да плачат, да си разменят комплименти и обиди, да си помагат и да се нападат. Телевизионният екран поднася на нас, зрителите, този коктейл от любов и омраза, и ние омагьосани от него вдигаме телефоните си, за да станем участници в тази гореща смес от война и мир. Но освен емоции, това, което се случва в Мюзик Айдъл, ни дава повод и за размисъл и ни задължава освен естетическа, да дадем и морална оценка на участниците, водещите, журито, менторите и дори на продуцентите и стилистите.

Какво ни обещава Мюзик Айдъл 2? Това, което един телевизионен продукт обещава на своята публика, е минимумът от онова, което публиката по-късно очаква да получи. За да е задоволена, публиката трябва да получи малко повече от онова, което и е обещано, а за да е очарована, тя трябва да получи нещо толкова добро, колкото дори не си е представяла.

Предаването Мюзик Айдъл ни обещава три неща:

• Присъствие на ерудирано жури. По време на първия етап от шоуто журито трябва да отсее най-добрите от всички кандидатствали. По време на втория етап журито трябва да избере най-добрите от най-добрите и в този втори етап за последен път може, и дори трябва, да се аргументира пред публиката, кой, и защо трябва да продължи в последния, трети етап. В третия етап, ролята на журито е да дава професионалното си мнение, но единствено публиката има право да отсъди кой е най-добрият от най-добрите от най-добрите и да го избере за свой музикален идол. Както през първите два етапа публиката уважава мнението на журито, така в третия журито трябва да уважава мнението на публиката.
• Дванадесет певеца, които да се борят да спечелят признанието на публиката и още много други "певци", които да са интересни и примитивно-забавни преди всичко с начина, по-който се излагат. Публиката трябва да получава възможността да наблюдава певците в разнообразни ситуации и роли, за да прецени по-реалистично техните качества и за да се задоволи естествената потребност да опознаем по-пълно хората, които харесваме, като личности. Тези разнообразни ситуации са предимно различни по естество музикални задачи, с които изпълнителите трябва да се справят, както като певчески способности, така и като поведение на сцената. Присъствието на "reality" елемент трябва да е много добре дозирано, защото част от онова, което изгражда образа на един музикален идол пред неговата публика е именно факта, че той е възприеман като необикновен човек. "Reality" елементи в шоуто го разкриват като обикновен човек и ако тази част от шоуто не е поднесена елегантно, зрителят остава по-скоро "ограбен" и излъган.
• Победителят в предаването ще този, когото българската публика е избрала сама за свой музикален идол.
  

Когато едно шоу се предлага за втори път, то идва при зрителя с обещанието, че ще донесе нещо ново, по-различно от предишния си вариант. Но колкото и да се различават два епизода от едно шоу, те винаги могат да се измерят един спрямо друг с качеството, което съдържат в себе си. Music Idol 2 обещава поне толкова високо качество, колкото и Music Idol 1.

Какво получаваме от Music Idol 2? За съжаление онова, което ни поднася Music Idol 2, е далече от онова, което ни е обещано и онова, което очакваме. Толкова е далече, че две от най-грубите грешки, които могат да се допуснат в едно шоу, са сякаш вече част от сценария:

• Обиждане на публиката. Това че Люси си позволява да се възмущава от зрителския вот и да му дава определения е само началото. Ако вотът на зрителите не съответства с желанията на журито, нека журито каже какъв вот би му харесал и защо, а не просто да върти очи възмутено и да клати недоволно глава, сякаш публиката не си е свършила добре работата. А и като цяло е спорен въпроса, дали изобщо журито може да не се съгласи с вота на публиката или да се опитва да го манипулира, защото нали смисълът на предаването е, че в третия етап именно зрителите решават кой е по-достоен да остане. Недопустимо е Фънки да си позволява нагли и груби коментари към зрителите на шоуто, българите като народност и държавата като цяло и изобщо да си помисля да споменава определения като "абсурдистан" и "цървулландия" с нагло ококорени очи в най-гледаното ефирно време. На небосклона на това съзвездие от подигравки със зрителите, ярко грее и репликата на Андрей - "За съжаление решава публиката" - той е водещ и продуцент на шоуто. Ситуацията обаче допълнително загрубя, когато и водещите тъповато хихикайки се заповтаряха "абсурдистан" и "цървулландия". Пренебрежителното отношение към публиката е така натрапчиво, че вече се налага впечатлението, че думите "абсурдистан" и "цървулландия" са синоними на България не само в активния речник на простака Фънки, а и на сценаристите на предаването. Естествено сценария се създава пък под контрола на продуцентите, които всъшност са самите водещи Иван и Андрей. А и сякаш единственото нещо, което раздвижва сценария е един остър, вулгарен цинизъм.
• Демонстриране, че шоуто се организира единствено за пари. "Война на гласовете" е иновация, която въвежда Music Idol 2. Абсолютно е безсмислено за зрителя, освен че гледа допълнителни изпълнения на двама от участниците. Но е доста смислено за печалбите, които осигурява това SMS състезание - едно открито изнудване на зрителя. От една страна сме принудени да гледаме допълнително тези, които вече сме определили за най-слаби, докато по-добрите участници стоят далеч от сцената, микрофоните и камерите. От друга страна става пределно ясно, че напред минава този, който инвестира повече пари в себе си в този последен етап преди изгонването, който можем спокойно да наречем и "Война на SMS-ите". В крайна сметка резултатът от това последно разместване на зрителския вот може да е толкова абсурден, че да си тръгне участник, който се харесва на по-голяма част от публиката и да остане този, чиито роднини и познати в последния момент съумеят да изпратят повече SMS-и. Такъв беше случаят с отпадането на Елена и оставането на Стоян, когато за половин час вотът на Стоян надмина този на Елена. Допълнително репликата "Гласувайте, гласувайте, гласувайте ..." се повтаря до втръсване от водещите и дори от журито. А и участникът, заради когото най-голямата част от публиката следи шоуто, явно може изобщо да не излезе на сцената. Ако това е резултат от неспособността на екипа да се справи със задачата си, да мотовира участниците и осигури излизането им на сцената, би било наистина добре, защото другото обяснение е, че това е поредният грозен скандал по сценарий. Поредната манипулация и провокация, която принизява емоцията на зрителя, обременява участниците в шоуто и превръща сценария не само в кукловод за самата сцена, а в кукловод за цялата публика. Зрителят може и да не види своя любимец, може да не го чуе да пее в това музикално шоу, защото звънът на стотинките в касичките на продуцентите заглушава всяка друга песен.
  

За щастие някои от участниците са много добри изпълнители и екстравагантни личности. Част и от екипа на организаторите са симпатични и се справят добре и професионално. Но въпреки това вкусът на коктейла от емоции, който до сега поднася Music Idol 2, е като цяло горчив. Все още не е толкова зле, че да можем да кажем "Няма на къде повече". Има. Може да стане още по горчиво. Но може да стане и по-добре. Зависи от екипа и неговото отношение към публиката.