Девесил
Тази статия е за вида растения Levisticum officinale. За рода Levisticum вижте Девесил (род). За подвида Heracleum sphondylium ssp. sibiricum вижте Сибирски девесил.
| Девесил | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
W.D.J.Koch | ||||||||||||||||||
| Девесил в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Девесилът (Levisticum officinale, алтернативно изписване девисил или дивисил, известен още с наименованията леощян, лющян, селим, селем (погрешно – селен, но възприето така на македонски и сръбски), както и като северна гръкляноглътка) е многогодишно растение, чиито листа се използват за овкусяване на ястия особено в южноевропейската кухня.
На височина достига до 0,5 - 0,6 m. Външно и на вкус прилича донякъде на целината.
Плодът на девесила може да се използва също като подправка. Коренът на девесила се използва като пикочогонно средство.
Родината на девесила е спорна. Някои смятат, че той произхожда от Западна Азия, а други – от Южна Европа.[1] Едно близко растение, Ligusticum scoticum (шотландски девесил, южна носоглътка), вирее в северна Великобритания и по атлантическото крайбрежие на Северна Америка. Девесилът е бил използван още от древните гърци и римляни за подпомагане на храносмилането.[2]
Класификация[редактиране | редактиране на кода]
Девесилът е от семейството на магданоза и моркова – Сенникови (Apiaceae).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||