Киви на асмалък

Двадесет и пет години след първите опити за отглеждане на киви днес смело може да се каже, че в България има благоприятни условия и места за отглеждането на киви (актинидия) като растение на субтропичния климат, показвайки своите широки адаптационни възможности.
То се развива успешно и при нашите климатични условия.
Успешни места за него при българските условия са преди всичко районите около морето, поречието на Струма, по "яките" на планините, до 500-600 м надморска височина.
При дворното й отглеждане аз постигнах най-добри успехи, когато то е вдигнато на асмалък.

През 2002 г. при минус 22 градуса С през януари при условията на с. Бяга в Пловдивско-Пазарджишки район измръзнаха само отделни клони и пъпки, а през 2003 г. при падналия студ до минус 8 градуса С на 8 април измръзнаха плодните пъпки и някои млади дървета.
Дори при измръзване на цялата надземна част, растението се възстановява само.

Пролетта е най-подходящото време за засаждане.
Използва се готов разсад, отгледан в саксии.
За всяко растение се осигурява най-малко 1 кв. м площ, която се наторява с 10-15 кг добре угнил оборски тор, по 200-250 г суперфосфат и калиев тор и се обръща с права лопата. В така обработеното място се прави дупка с размери 40/40/40 см. Извадената пръст се обогатява с 2 кг добре угнил оборски тор, суперфосфат и калий по 50 г.

Растението в саксията се полива, изважда се и се засажда на такава дълбочина, на каквато е било в саксията. Полива се обилно. При по-ранните засаждания (февруари-март) те се покриват с купчина пръст 10-15 см, която се премахва в края на март и растението се привързва за асмълъка.

Когато разсадът е с листа, засаждането се извършва в първите дни на април (според времето). Дотогава се държи в светли, неотопляеми помещения, полива се през 3-4 дни и постепенно се закалява, за да порасне повече от 20-30 см.
След засаждането му се вземат мерки срещу евентуани застудявания.
Разстояние на засаждане: през 3 метра, като се осигуряват по 10-12 кв. м площ на асмалъка за едно растение.

Грижите след засаждането се състоят в редовно поливане през 2-3 дни, поддържане на почвената повърхност винаги влажна и без плевели. Подхранва се 3-4 пъти с по 25-30 г азотен тор до средата на лятото. Редовно се почистват колтуците. Целта е да се получи прираст 2-2,5 м, който да достигне асмълъка.

През втората година грижите са почти същите. При нормално развитие растенията дават 2-4 разклонения върху асмалъка.

През третата година се извършва резитба. Остават се 1-4 пъпки според развитието. Следващите години се извършва резитба за производство. Тя бива къса, дълга и смесена:
- Къса - клонките, които са дали плод, се режат на 25-30 см, като се остават 2 пъпки след последния плод.
- Дълга - остават се дълги пръчки до 120-150 см.
- Смесена - комбинация от двете.

При слабо растящите растения се прилага късата, а при буйно растящите - смесената и дългата резитба.
И едно общо правило: за плододаване се остават пръчки, израсли върху двегодишна дървесина, като лакомците и слабите пръчки се премахват. През 2-3 години се извършва подмяна на плододаващите звена. Резитби се извършват през месец март. Добре е през май и юни да се направи филизене, като се премахват слабите и безплодни леторасли, а плодните се скъсяват на 10-12 листа.

Кивито е екологично чисто растение.
Не се напада от болести и неприятели и на този етап тя не се пръска.

Голямата плодовитост (до 100 кг от едно растение), високата биологична стойност (до 350-400 мг) на витамин С нареждат кивито на едно от първите места сред овощните култури.
То заслужава да се отглежда във всеки Двор.

Това е взето от
06-04-2004 г.
Любен КУМЧЕВ, с. Бяга, Пазарджишко