Много голям проблем имаме с с каката която става скоро на 2 годинки че постоянно бие малката. Даже понякога сьзнателно подбира най-острите и едри предмети за да ги хвьрли по сестричката си. Колко сме и говорили, ама направо сякаш не разбира, смее се и това е. Не мога да пусна малката да пьлзи на спокойствие защото каката като я види и скача вьрху нея и се опитва да седне отгоре и. Чудя се наистина ли не разбира или нарочно го прави.

Аз мисля че е нарочно. Само че нямам идея как да и обясните. Ревнува. Братовчедка ми ме е тормозила така, още от както са ме завели в къщи. Имаме 2 години разлика. Първо е имала желание да ме връщат обратно, а после да ме оставят в гората на мечката. След което започнало потупването . По някое време минава, но незнам кога. Като станахме по-големи - тя на 4, аз на 2 например, ме е биела, защото не съм можела да запомня стихотворение ( оше си спомням - момче и пчела). А по същия начин възпитаваше и братовчед ми, който е с 3 г. по-малък от нея. Според мен си е ревност. Опитай да и обръщаш повече внимание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съжалявам ви всички момичета с деца с такава малка разлика. Не знам как се оправяте. Аз също мисля, че поведението й е израз на ревност, само че тя няма как с думи да обясни чувствата си и това й е начина. Опитай се наистина при всяка възможност да й обръщаш внимание, да й показваш, че я обичаш по всякакъв начин (например докато малката спи) и се стреми да не се чувства изолирана и по-голяма и на по-заден план. Намислете си занимания само за вас двете, при възможност излизайте само двете.
Моят син е на 11 и сега чакаме бебе. Страшно много израстна през тези месеци, много се вълнува и ми помага, и е много съпричастен. НО на моменти се "вбебешава", като с това съм сигурна, че иска да ми покаже, че и той е още мъничък и има нужда от мен. А направо е и започвал разговори, все пак разликата с 2 годишно дете е огромна и той може да се изрази и с думи, за това как се опасява, че аз ще бъда грижовна и ще обичам само бебето, а него не, защото той вече не е бебе и много съжалява за това.

Ревност.Опитай да й обясниш,че тя е каката и съответно по-важната и да ти помага,че бебето е едва ли не малко домашно животинче,дето не разбира и не е важно,но трябва да си го гледате и тя да ти е помощница,защото без нея не можеш да се справиш.Да не го бие,защото то не разбира и няма смисъл.Нещо такова;Да я накараш да се почувства важна,а бебето-незначително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не мисля, че е само ревност. Най-вероятно каката вече е в т.нар. бебешки пуберитет, който м/у 2 и 3 годинки. Повече ще ти пиша по-късно, че обещах да четем книжка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят син е на 2г 3 мес и отношението към сестра му (10 мес) е същото, даже на няколко пъти мислех да пускам тема, но така и не стигнах. Мисля си, че хвърлянето на предмети (а колко е точен ), скубането и бутането ги прави нарочно, поради комбинацията от ревност И "пубертетната" възраст. Сядането върху нея е по-скоро от неразбиране - някакви опити да се гушка в нея, да се закача, да си играе, да седне до нея.
При него нещата са на периоди - първата му поведенческа криза беше в месеца след раждането, но после се успокои. Сега обаче от известно време (от както почнах да я слагам на пода, ако трябва да съм точна) отново е ужас, като това, което става вкъщи, се пренася и към децата навън (доста отдавна не беше посягал на други деца)...

От "техниките", които нарочно или без да искаме сме пробвали (признавам си, че на няколко пъти си изпуснах нервите и го поступах, също и татко му), в общи линии мисля, че най-добър резултат дава следната комбинация:
-> първите няколко атаки: дръпвам го настрани без обяснения и се опитвам да му насоча вниманието към съвместна игра с малката или към друга играчка
-> ако не се получи: изнасям го в другата стая (или пък нея, ако вече е успял да я разреве), като казвам, че не мога да го оставя да я удря
-> ако успея да разбера какво цели с поведението си (напр. да се качи в нейната количка, да и вземе играчката, да се гушне той в мен, вместо нея), понякога му угаждам (напр. казвам "Защо буташ Ния - ти ли искаш да седнеш в мен?", "Да", "Добре, няма нужда да я буташ, можеш да ми (по)кажеш. Дай да оставим Ния за малко тук при камиончето (примерно) и ще те гушна". По подобен начин действам и ако предварително забележа, че ревнува от нещо, което правим с малката.

Идеята на тези е, че не получава де факто почти никакво внимание повече от обичайното - нито позитивно, нито негативно. Успоредно с това:
-> при удобен случай му обяснявам, че много го обичам, че и той ми е детенце и т.н. и че може да ми каже, ако някой път "дойдат дяволчетата" да му обърна внимание, ей такива работи
-> винаги когато ги видя да си играят заедно или достатъчно близко един до друг го поощрявам
-> гледам да прекарвам известно време само с него, както и да не му нарушавам режима

И така. Не винаги действа. Не винаги ми стигат силите да го правя по описания начин - има дни, в които е особено палав, прави куп бели, освен агресията към малката, и ми идва в повечко. Но в дългосрочен план мисля, че дава резултат - например вече на няколко пъти преди да "атакува", идва при мен и ми казва "Мамо, искам да скубя Нини" (респ. искам да бутна Нини и т.н.), плюс че по-често взе да си показва като иска нещо, което тя в момента има... Тази вечер например след един особено палав и агресивен ден, вечерта отидох да го погушкам и да поговорим, пък той си призна каква била работата "Мамо, искам да ме нахраниш с мляко като бебе". Присетил се явно (отдавна не беше се случвало), ама като не може да се сети как става "номера", нито пък да си каже, ето ти цял ден белички... Аз пък пак се замислих дали няма нещата да придобият по-положителна насока, ако отбия малката. Ама пък от друга страна, на нея и се пада по-малко внимание, да я лишавам и от това...
Уф, не знам, трудничко си е, но се надявам в един момент да почнат да си играят заедно... Ти не си ли открила някакви хитринки, които действат при вас?
Тази вечер таткото ми изръси, че не искал да се превръща в психолог на малкия , ама май точно това си трябва - наблюдение, наблюдение, мислене, опитване на различни похвати, пак наблюдение. Пък като го измислиш, сподели опит, че .....

Да, ама има един проблем... Може и да действа тази стратегия в началото, а после? Как ще му обясниш защо всички хора навън се закачат с "незначителното" бебе? Или защо въпросното "незначително" бебе му пипа играчките? Или как така животинчето иска и то да пали лампата, примерно? Такива едни неща.....

Не се бой, няма да стане. Моите са бая големи и още се бият.
В никакъв случай Ти си по-голяма трябва да отстъпиш. Децата са си деца. 2 геврека да им купех, пак се сбиваха. Моята беше на 4 като се роди малкият. Купих и количка с бебе, биберон и тя се грижеше за него. Не ме питай как се излиза на разходка с 2 колички и 3 бебета.

Че е ревност ревност е и колкото по-скоро успееш да го промениш толкова по-добре. Опитай да обясниш на каката, че е голяма и че ти (вие) много я обичате. Когато се появи ново човече по-големите започват да се чувстват пренебрегнати и необичани и трябва да бъдат убедени, че не е така и въпреки новият член на семейството тях все още много ги обичат. Не е лесно но не е невъзможно. Трябва да се гушкат и целуват ако може повече големите и да се занимава човек с тях. Аз от самото начало обясних на баткото, че бебето най-много обича него и той и до ден днешен (малката е вече на една годинка) е убеден в това.! И винаги когато е възможно го моля да ми помогне с нещо за нея (от самото начало) да ми подаде памперс или нещо друго което може да свърши а да сетих се поливал е когато я къпех е всичко ставаше във вода но той се чувстваше ЗНАЧИМ И ВАЖЕН! Ти прецени в какво и кога може да ти помага каката но непременно я карай да ти помогне нещо за бебето. Грижейки се по някакъв начин за него тя ще си промени и отношението. Стана много дълго но дано съм успяла да ти помогна с нещо.

Аз все още не съм се срещнала с този проблем, но живи и здрави май месец ще родя и да си призная малко се притеснявам за отношението на Вики към бебето. Тя от сега казва, че не си дава кревата и няма да си дава и играчките. Надявам се да няма "побоища", но знае ли човек. На всичкото отгоре Вики си пада и малко командаджийка и раздава правосъдие понякога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В никакъв случай не и взимайте кревата и играчките. Бебето може да поспи в количката, в люлката. Нейните играчки са си нейни. Бебока да си има собствени.

Едва ли ще е скоро
При нас баткото е на 3г.7м, малкия на 2г.2м. Още не са станали разумни и като ги оставя сами дори за 30сек се чуват писъци. Винаги намират за какво да се сдърпат. Аз съм лошият умиротворител.
Аз също забелязвам че големия иска да се бори с малкия, така както се боричка с баща му например, т.е. безрасъдно, да се хвърля върху него, да се бутат, да се гъделичкат. Малият вече му отговаря в същия дух, но също толкова безразсъдно и става едно меле. И двамата ходят с изподрани бузи и носове, синини, цицини, понякога срам ме хваща, ще кажеш че ги пребиваме от бой.
Колкото повече се карам и обяснявам, те толкова по ентусиазирано го правят.
При момиченцата може по бързо да минава този период

При нас проблема определено не е ревност, големият изобщо не помни момента когато е бил само дете в къщи. Те просто така се забавляват. След като се посбият, се нахилват и пак наново, с още по-голям кеф.
Аз си мисля че може би каката иска да си играе с малката, но тя просто е твърде малка и не реагира както каката иска и това я ядосва.

Редактирано от Roo на 27.09.05 14:20.

Нашата кака до преди година беше много разумна. Разликата им е 2г6м и тя винаги възприемаше бебето като вещ т.е. не й обръщаше никакво внимание и даже в началото малко се дразнех от липсата на интерес. След това - когато беба пропълзя - също нямаше ексцесии, защото каката играеше на високо (диванн, легло) и дребоса не можеше да я стига. На възраст 5г. и беба на 2г.6м. нещата също се понасяха, защото тогава каката откри детските пълнометражни филмчета и въобще й беше все тая какво прави дребоса.
Нещата се промениха коренно когато малката взе да се големее - иска и тя като кака си да има тефтерче, фулмастери и др., но не ги пази и много бързо ги издрасква и посяга на какините й. Тогава започна мелле-то. В интерес на истината каката не посягаше дълго време, но и на нея й мина търпилото, та сега се ступват за секунди. Особено сега - когато е в първи клас, а на малката й е интересно какво толкова има в тия учебници...ужас ви казвам - все има някоя да реве, а другата да крещи.
Пробвах и с добро, и с лошо - говорих, заплашвах, наказвах... После размишлявам - аз колко пъти съм дала на някой да ми пипа телефона, чантата, бижутата...да не говорим бащата примерно колко пъти ще даде ценния си режещ трион с незнамкаква си супер закалена незнамкакво си или пък точно когато съм се зачела в книга някой да дойде да ми каже "яяя, че интересна книга - дай да я прочета СЕГА" - ще хвърчат глави - признавам си. И започнах да ги уча винаги да питат "како, може ли да взема това?", "дребос, ще ми дадеш ли онова?" и да не се сърдят, ако им откажат. Понякога това сработва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, и мен ме чака същия проблем след време предполагам!

Засега каката /1г.9м./ не обръща внимание особено на бебето /на месец и половина/! Отвреме навреме само започва да я дърпа по крачетата или пелените й или пък не дава да ме пипа! Докато кърма бебка и тя ме хваща с ръчичка по корема и каката започва да се сърди и да й дърпа ръчичката! Но като цяло засега се държи добре! Мислех си, че ще е много по - лошо! Аз я карам да ми "помага" когато иска - дава памперса, кремчето, помага да разкопчаваме копчетата и други подобни! Е, бебето си няма нито една играчка защото всичко което му се подари попада в ръцете на каката, но то и засега не си играе! Незнам като почне да щъка насам - натам как ще е, но горещо се надявам да се понасят добре!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите