ЧАЙ ЛАПАЧО / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Вчера влязох в един магазин специализиран за продажба на чайове - имаше най-различни видове: зелен, ройбос и разни други. Това, което ме впечатли е, че имаше и чай "лапачо". Цената му бе 4 лв за 100 г. В чужбина е доста популярен като средство със силно антиканцерогенно действие. На английски е известен със следните имена: "Lapacho", "Pau D'Arco" и "Taheebo". Преведох една интересна статия по темата:

ПАУ Д’ АРКО - ЮЖНОАМЕРИКАНСКИЯ ЛЕК ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА

Тази статия, публикувана преди години, е една от първите от този род, появила се на страниците на американската преса и е посветена на лечебната сила на Пау Д’ Арко. Тя е препечатка от “Спотлайт”, популярно седмично издание излизащо във Вашингтон.

Възможно ли лек идващ от южноамериканската народна медицина да лекува различни видове рак? Да, казват лекари и бивши пациенти болни от рак.Т ази тема е нашироко отразявана от години в пресата на Латинска Америка, но не и в САЩ.
Южноамериканските лекари успешно използват южноамериканската народна медицина за лечение на различни форми на рак (включително левкемия), както и на други тежки болести, но информацията за това не е стигала досега до североамериканските медии.
Съгласно информации, публикувани в различни южноамерикански издания, вътрешната част на кората на две южноамерикански дървета от семейство “Bignoniaceae” се използват успешно при лечението на различни болести, включително рак.
Напитка приготвяна от вътрешната част на кората на дърветата от вида Lapacho Colorado (Tabebuia Avellanedae) и Lapacho Morado (Tabebuia Altissima) изглежда, че са в състояние да атакуват причинителя на болестта, според медицинските доклади.
Дървото, наричано на испански Lapacho Colorado (или в превод “червено лапачо”), дължи името си на своите алени цветове. То расте в топлите части на Южна Америка: Бразилия, северна Аржентина, Парагвай, Боливия и др. и е било използвано от индианците от племето гуарани и тупи-намбо, дълго преди появата на испанците в Америка.
Другото име на лапачо е ipes, название използвано в южна Бразилия, където червеното лапачо бива наричано ipe roxo. Друго широко използвано название на дървото е pau d'arco, като червеното лапачо е наричано pau d'arco roxo. Рau d'arco означава “клонката на дъгата”, тъй като местните индианци са го използвали за направа на лъкове.
Червеното лапачо е широко разпространено растение в тропическата зона на Южна Америка. Lapacho morado или лилавото лапачо предпочита студения климат - например този на Андите.Т о също е разпространено в Южна Америка и неговото разпространение там не е рядко.Червеното лапачо става известно на лекарите от бялата раса преди около 20 години, като това се случва в Американа (предградие на Сао Паоло, Бразилия).

Излекуването на младото момиче

Историята, свързана с антиканцерогенните свойства на кората от лапачо започва преди около 20 години, когато семейство от Сао Паоло организира домашно парти след завръщането си от пътуване до Рио де Жанейро. По време на вечерята двамата съпрузи разказват историята на своя родственичка - младо момиче, болно от рак.
Лекарите безпомощно вдигат ръце от нея и признават на родителите на момичето, че то няма да живее дълго. Но лелята на момичето се свързва с индиански лечител, който твърди, че ракът може да бъде успешно лекуван с напитка, приготвяна от кората на едно определено дърво. Лечителя дава на жената малка торба с кора от това дърво.
Младото момиче и нейните родители първоначално отхвърлят рецептата на знахаря. Но по-късно болното момиче сънува странен сън. Тя вижда монах, който й казва: "Пий чай, приготвен от кората, която ти е дал индианеца и ти ще се оправиш." Първоначално тя не обръща внимание на съня, но след като болките й се увеличават, сънят се повтаря отново.
Най-накрая тя решава да опита чая.
Болките й бързо изчезват. Окуражена от резултата, тя продължава да пие напитката всяка сутрин. След месец тя вече е добре, а лекуващият я лекар казва на родителите й, че в организма й няма и следа от рака.

Докторът

Един от гостите на партито е лекар от близкото градче Санто Андре, който проявява голям интерес към случката и моли да вземе със себе си парче от кората.эД-р Орландо деи Санти (гост на партито) си тръгва по-рано и веднага се отправя към Градската болница на Санто Андре, друго предградие на Сао Паоло, където той работи като лекар. Там в тежко състояние, близо до смъртта лежи неговият брат, който е болен от рак.Т ой вече е преживял втора операция, но случаят му е определен като “неоперабелен и терминален”. Конвенционалната терапия вече е изчерпала възможностите си.
Като студент, д-р Санти е бил обучаван на това, че всяко лечебно средство, включително и това, използвано от индианците, трябва предварително да бъде добре изучено. На него му е било казвано, че изследователят трябва първо да отдели активната субстанция или субстанции от растението, за което се твърди че има терапевтично действие. След това това този екстракт трябва да се тества в лабораторни условия върху животни и най-накрая върху хора. След което, така полученото лекарство, се патентова и накрая някоя уважавана фармацевтична компания започва серийното му производството. Само тогава,след като лекарството е вече на пазара, то може да се прилага на пациенти. В противен случай лекаря рискува да бъде санкциониран, като дори може да му бъде отнето правото да упражнява професията си. Такава е процедурата според която трябва да постъпва всеки лекар в Бразилия и в останалия цивилизован свят.
За щастие на умиращия от рак пациент, неговият брат се оказва лекар, който решава в случая да не се съобрази с тези предписания. Вместо това той взема кората, поставя я във врящо бяло вино, след което смесва все още горещата напитка с портокалов сок и така приготвената смес я дава на болния си брат да я изпие на гладен стомах. Като по чудо, болката изчезва и болният вече можел да спи спокойно. След месец непрекъснато лечение с кората на лапачо, пациентът е изписан от болницата. Последвалото изследване установява, че ракът е изчезнал.

Новото лечение

След това впечатляващо развитие на нещата, лекарите от градската болница в Санто Андре решават да нарушат правилата за лечение на пациентите, като започват да прилагат новата терапия най-напред на най-тежко болните в списъка.Т ези удивителни събития се случват някъде в края на 1960 г.
След време лекарите в болницата на малкото провинциално градче констатират, че болката, от която се оплакват страдащите от левкемия и други видове рак, изчезва само няколко часа след приема на настойка от кората на червеното лапачо. Те също забелязват, че в рамките на 30 дни от началото на терапията, при повечето пациенти изчезват всякакви симптоми на тежката болест.
Те отбелязват също така, че и други страдания, от които се оплакват някои от пациентите – като например диабет – също изчезват, но по-рано от рака. Лекарите са дълбоко впечатлени.
От този момент кората на лапачо редовно се използва в градската болница на Санто Андре за лечението на левкемия, както и за много други болести за които се предполага, че се причиняват от вируси. Понастоящем в Бразилия това растение може да се открие както в дрогериите, така и в аптеките.
“О Крузейро”, уважавано седмично списание излизащо в Рио де Жанейро публикува в два свои броя (18 и 25 март, 1967) статия, посветена на лекарството и на болницата в Санто Андре, където то се използва за лечение на много заболявания. Една от снимките показва досието на един от пациентите, поставено на леглото му. Под името на пациента, неговите години и т.н следва и диагнозата: ”рак на белия дроб”. И малко по-долу, с големи букви написани на ръка се чете предписаното лекарство:
ПАУ Д’ АРКО

Още малко инфо по темата.Като цяло се повтаря с предните материали, но има малко допълнителна информация около начина на употреба.

ЧЕРВЕНО-ЛИЛАВИЯ ЛАПАЧО НАРИЧАН СЪЩО ПАУ Д' АРКО И ТАХИИБО

Екипи учени от американските университети търсят в джунглите и влажните гори на Южна Америка растения, чиито листа, корени или кора могат да притежават качества, позволяващи предпазването и дори лекуването на такива болести като рак, СПИН, левкемия и астма.
Докато едни учени се присмиват на идеята, че някои южноамерикански растения биха могли да лекуват рак или СПИН, други са нясно, че човек може да се избави от скорбута просто като яде цитрусови продукти.Хинина, добиван от кората на южноамериканското хининово дърво е проверено и доказано средство за лечение на малария.Много от нашите “чудодейни” модерни лекарства са били първо открити в листата и и вътрешната кора на растения и дървета.Първоначално лечебните компоненти биват изолирани от растението, след това те се синтезират и накрая започва и производството им в химичните лаборатории.
За съжаление изготвените от човека лекарства често предизвикват нежелани странични ефекти.Мнозина от практикуващите народна медицина са на мнение, че увреждащите странични ефекти са рядко срещано явление във фитотерапията поради факта, че растенията съдържат съставки блокиращи действието на вредните компоненти.
Една от най-известните лечебни билки е известно под името “лапачо”.Ликото или вътрешната част на кората както на червеното, така и на лилавото лапачо от столетия се използва като ефективно средство за лечение на рак и други смъртоносни болести.Съобщения за ползата от пиенето на чай приготвен от червено или лилаво лапачо са широко разпространени в пресата.

ДОКТОРИТЕ ОТКРИВАТ ЛАПАЧО

Южноамериканските лекари, които са открили лапачо във фармакопеята на индианците, са и първите които са експериментирали с това растение при лечението на рака.Д-р Уолтър Акорси ни уведомява, че “ то премахва болката причинена от болестта и увеличава произвежданите от тялото червени кръвни телца”.Много южноамерикански лекари използват лапачо при лечението на своите пациенти като съобщенията за успешно лечение на рак и други болести са многобройни.Отскоро и северноамериканците могат да използват лапачо.Информациите публикувани в различни американски издания са окуражаващи.”Летс лайф” в броя си от февруари 1985 г пише :”От повече от 20 години доклади на лекари и пациенти указват, че тази кора когато се приема (обикновено под формата на чай) е в състояние да лекува левкемия в терминална фаза, артрит, гъбични инфекции, блокадни болки, както и обикновена хрема.”
Освен това според същия източник "то действа и като аналгетик, седатив, деконгестант, диуретик, като има и намаляващо напрежението действие”.Юлския брой от 1985 г на “Веджетериан Таймс” ни информира, че червеното и лилавото лапачо “ се приемат възторжено поради способността им да лекуват рак и кандида.Лечителите са съгласни, че то засилва и балансира имунната система” и понастоящем те се използват като лечебно средство при имуносвързани проблеми като хрема, грип, циреи, инфекции и че “ тестовете показват,че то има анти-маларийно и анти-раково действие”.
По-нататък автора на статията твърди, че пиенето на чай от червено и лилаво лапачо “ може да победи инфекциите, да даде по-голяма жизненост, да укрепи имунната система в борбата й срещу болестите, да усили клетъчната структура, както и да помогне за елиминерането на болката и възпаленията.Лапачо може да бъде приемано както периодично като превантивна мярка, така и постоянно при наличие на активна инфекция.”

УКРЕПВА ИМУННАТА СИСТЕМА

Изданието на “Глоуб” от 8 октомври 1985 г твърди, че “ Лапачо е проверен
антибиотик, който често се използва в Америка за лекуване на гъбични инфекции, докато в Южна Америка се счита, че той е лекарството, което може да лекува рак и други болести.Специалистите са на мнение, че той може да подкрепи тялото срещу такива вирусни инфекции като например СПИН.”....”приемането на определени билки е най-добрата превантивна мярка за да се предпазите от СПИН”, казва д-р Пол Лии, бивш директор на Платоновата академия за фито изследвания в Санта Круз, Калифорния.”СПИН изследователите са силно заинтересовани от откриването на натурални субстанции като билки например, които биха засилили имунния отговор”, казва д-р Том Болдуин, доцент по имунология към Центъра за здравни науки при Университета в Тексас.”Ние вече открихме растения с подобен ефект и това е една добра причина изследванията да продължат”, казва той в интервю за “Глоуб”.В статията също се посочва, че комбинацията от чайовете лапачо и мате е особено ефективна.
“Спотлайт” в броя си от 8 юни 1981 г публикува списък с 35 заболявания които червеното и лилавото лапачо могат да лекуват.Зловредните микроорганизми, които предизвикват всички тези болести не могат да устоят на природните антибиотици, които произвеждат тази дървета.
ЕДИН ЕСТЕСТВЕН АНТИБИОТИК

Изследователи са успели да изолират в лапачо субстанция, която както изглежда съдържа антитуморен агент.Д-р Пауло Мартин, медицински изследовател работещ за бразилското правителство твърди, че “ние изолирахме съединение, което нарекохме “кечуа” и установхиме, че то действа като мощен антибиотик с изразено антивирусно действие.”.Д-р Норман Фарнсуорт от Университета в Илинойс, специалист едновременно по конвенционална и народна медицина, е съгласен с д-р Мартин и е цитиран да казва: “ лапачо несъмнено съдържа субстанция, която е високо ефективна срещу рака.”Други смятат, че едно от най-важните качества на лапачо е способността му да елиминира болката.Счита се, че трябва да се започне с прием на 1.1 литра чай дневно в продължение на 3 последователни дни след което да се продължи с по 2-3 чаши дневно.
Изследванията показват, че токсичността на чая от лапачо се равнява на 1/10 от тази на кафето.Единствения страничен ефект за който има информация е прояви на гадене при някои хора, което се проявява в първите дни на приема.Счита се, че това се дължи на неговия пречистващ ефект и след като веднъж отровите вече са изчистени от тялото гаденето изчезва.Мнозина болни от рак, които използват лапачо също приемат и лекарствени средства, което предполага че лапачо може успешно да се взема едновременно с назначената медицинска терапия.Според някои чая увеличава ефективността на химиотерапията като едновременно с това се намаляват вредните странични ефекти от химиотерапията.

КУПУВАЧА ДА ВНИМАВА

Един от въпросите, който затруднява изследователите е защо при някои хора лапачо има толкова благоприятно въздействие, а при други-то е назабележимо.Възможните отговори варират от химическите взаимодействия, в които лапачо участва след като попадне в организма до качеството на самия чай, който може да не е оригиналния продукт, а негов заместител.Старата римска фраза - caveat emptor-купувача да внимава се отнася и в нашия случай-когато купуваме лапачо, Пау Д’Арко или тахиибо.Заедно с много други новооткрити лечебни средства, лапачо се предлага и продава на пазара често без необходимата придружаваща го информация.Намират се некоректни производители и доставчици, които решават към вътрешната кора да добавят и безполезната горчива на вкус външна кора, а понякога за тази цел се използва и цялото дърво, без дори да се държи сметка дали това дърво е лапачо или не.Този подправен и понякога дори безполезен материал се изпраща до американските разпространители и така продукта се разпространява под името Пау Д’Арко, тахиибо, ипе роксо или лапачо.За щастие в Щатите се продава и лапачо с много високо качество.За това ако искате да получите максимален ефект е необходимо да знаете коя от предлаганите марки е истинско 100 % лапачо добито от вътрешната кора на дървото червено или лилаво лапачо.В Южна Америка виреят различни видове дървета лапачо, но трябва да се знае, че само чай приготвен от ликото-вътрешната част на кората има лечебно действие.