Един от най-обичаните от мен празници е Коледа. Тя наближава, а аз все още нямам никакво коледно настроение. След сутришното излежаване, закуската и пиенето на кафе, реших, че ще направя доза меденки, които по-късно да украся за наближаващия празник. Речено сторено. Замесих си тестото, разточих го, изрязах от него формички на коледна тематика и изпекох сладките. През това време половинката се заиграваше с огромното количество сняг навън. Буквално бяхме затрупани от сняг и студ. Особено в първите дни предвижването по улиците беше невъзможно. Но децата бяха най-доволни от това:
Бяхме закусвали късно, а едва ли не вечерята скоро щеше да се състои. Позачудих се с какво да си уплътня времето тъй като нямах желание да декорирам меденките и ми мина през главата мисълта, че мога да стопля половинката като се прибере от вън не само с целувка и прегръдка, а и с вкусна супа.
Преди време бях направила изказване, че скоро не съм получавала роза и минавайки покрай алеята с цветарски магазини, половинката изненадващо ме дръпна с идеята да поправи грешката си. Видях розите, не ми харесаха и му казах, че искам малко саксийно цвете. Поогледах се, но толкова мънички саксийни цветя нямаше. Явно не ми беше писано да имам ново цвете. Отминавайки цветарските магазини обаче ме осени идеята, че въпросната роза или малкото саксийно цвете могат да бъдат успешно заместени с две нови кулинарни книги (сега на промоция в магазините Кауфланд). И идеята ми беше мигновено споделена на глас, но половинката отказа. След едно от поредните ходения на покупки в същия магазин и заглеждане по въпросните две книги, получих отново отказ за закупуването им. Аз от моя страна започнах да увещавам половинката колко вкусни и добри рецепти има в книгите и как те успешно могат да заместят розата и така ще имам едва ли не вечно цвете. Той от своя страни ми заяви, че имам безброй книги на тази тематика и че ако съм решила да готвя имам материал за насока. Виждайки обаче колко много искам да ги притежавам и че не се отказвам вече толкова време, реши че ще ми предложи „договор“ – документ чрез който ако книгите се закупят, рецептите от тях или една част от тях ще бъдат приготвени в определен срок. На такова „изнудване“ 🙂 не можех да се подложа. Това е нещо като страст. Едно време си купувах гримове и всевъзможна козметика, която не използвах твърде, днес така е с книгите. А и аз не обичам да готвя, особено като е по задължение, как да се обвържа с нещо такова – абсурд. Можех да обещая само, че когато на мен ми се иска и ми е удобно ще има приготвено нещичко от книгите, но без да си говорим за срокове. Половинката изненадващо се съгласи с мен и книгите бяха в кошницата.
Сред студа който цареше навън, мисля беше удачен момента да го изненадам с топла супа от въпросните книги. Взех ги в ръце, разгледах ги и се спрях на крем супа от картофи.
Необходими продукти:
360 гр. обелени картофи
90 гр. краве масло
360 мл. прясно мляко
2 с. л. „Вълшебен вкус“ – 10 зеленчука на Магги или 2 зеленчукови бульона
сол и черен пипер на вкус
Начин на приготвяне:
Картофите се измиват, режат на кубчета и сваряват в 900 мл. вода. Добавят се млякото и подправките. Вари се още около 7 минути, след което се пасира. Накрая се добавя маслото. Супата разсипвате в сервизни чинии или купички и отгоре добавяте крутони. Могат да бъдат закупени готови или сами да си ги приготвите като нарежете хляб на кубчета и го запечете със зехтин.
Многото сняг и студ бяха навсякъде. Полето и част от гората и скалите бяха покрити с дебела бяла пелена.
Супата беше готова и помолих половинката прибирайки се вкъщи да отвори бутилка вино. Оставаше да извадя от фурната само домашните крутони, които малко по припекох и да сервирам.
На тази супа може би повече щеше да и подхожда бяло вино, но аз обожавам червено. С червено вино мога да консумирам доста неща :). След един студен ден оказа се много удачно сгряването с чаша вино и домашна крем супа от картофи с крутони, а и да изненадате любимия човек е много приятно изживяване.
Genoveff.com 