Раждането на Александра

22 юли,денят на моя термин.Толкова чакане,а и днес нищо не се случва.Никакви признаци за предстоящо раждане.От сутринта ми е нервно и напрегнато.Краси излиза с Катето да не скучае с мен и аз оставам самичка.Ровя се в нета,търся с какво да си ангажирам мислите за да не се напрягам допълнително,но телефона ми звъни и се почва едно питане дали не съм родила.На скайпа също ме притесняват,стационарния и той се обажда.Оооо да вечер е!Чакам краси и Кати да се приберат.Ето ги и тях!Телефона отново звъни,няма да го вдигам,още една приятелка иска да ме пита.Нервите ми обаче не издържат и избухвам.Добре че Краси и Кати ме гушват и ми става едно спокойно.Толкова ги обичам!Моткам се по терасата,бъбрим си и засичаме  на отсрещния апартамент една мацка по прашки.Благодаря му на това момиче!Толкова ме разсея и разсмя,че нямам думи.Време е за сън и си казвам,че малкото човече ще се появи точно когато то си реши,а не когато някой му каже,че му е дошла датата по някакви изчисления.23 юли 6:30 събуждам се с мисълта,че вече е започнала зодия лъв.Отивам в тоалета и какво виждам,тапата ми пада.Настроението ми се вдига за отрицателно време,толкова се радвам от предстоящата среща с малкото човече.Мисля си какво ли ще е,момченце или момиченце.През цялата бременност не исках да ми кажат пола,исках да оставя този момент за най-накрая,когато след всички усилия на раждането акушерката честити и казва какво съкровище съм родила.Може да е старомодно на фона на всичката апаратура,но така усещах нещата.Влизам в стаята при Краси и той отваря очи,аз грейнала му казвам,че днес е денят.Толкова бързо скочи от леглото и едновременно и радост и притеснение видях в погледа му.Въпросите му станаха много бързи,да събудим ли детето,ще тръгваме ли.Много е сладък когато се притеснява за мен.Реших да не събуждаме Кати.Влязох в банята,оправих се,хвърлих бърз поглед на багажа,разходих се из стаите,целунах Кати и тръгнахме.Часът беше към 8 без нещо.Ето ни в болницата,човека на бариерата ни пожела късмет и влязохме.Започна лек дъждец.Краси каза,че ще ми върви по вода.Качихме се на етажа в окръжна и натиснах звънеца,вече нямах търпение да зачестят контракциите,който не бяха болезнени.Излезе жена от персонала и започна оформянето на документите.Наложи се да изчакаме доктора за прегледа,а аз се разхождах в приемната.Влезе млад приятен доктор,разбрах че е д-р Якуб.Зададе рутинните въпроси,казах че термина ми е за 22.Той ме успокои,че може и няколко дни да пренося,обаче аз бях сигурна,че днес е деня.Качих се на магарето и д-ра с изненада установи 4,5 см разкритие.Каза че ще се ражда.:)Часът беше около 8:30когато се разделихме с Краси пред отделението и аз влязох вътре с багажа.Минахме по коридора и стигнах до предродилна зала.Направиха запис на тоновете и отново преглед с който се установи 7,8 см разкритие.Доки ми спести клизмата,спука ми мехура.Очаквах болка от тази манипулация,но се оказа съвсем безболезнено.Пусна ме да разхождам за да слезе главичката.И така тръгнах на обиколка по коридорите.Контракциите бяха поносими,аз спокойна.Персонала минаваше покрай мене и се шегуваха да не се отпускам с далечни разходки,а да съм до залата.Контракциите зачестиха и се насочих към залата,погледнах часовника беше 10 без 10.Започнаха силните контакции и чувството,че трябва да напъвам.Персонала бързо ме качи на магарето.Акушерката се зае с напътствията,за което съм и много благодарна.Марияна Митева,така се казва тази прекрасна жена!С три напъна на бял свят в 10:05 се появи малкото човече.Сложиха го на корема ми,прерязаха пъпната връв и чух така очакваните думи "Честито,момиченце".Не ме беше подвело чувството,че нося в утробата си малка госпожица!Измиха я,повиха я и ми я показаха."Тя има коса!"-първите ми думи когато я видях.Няма болка!За мен това е най-прекрасния момент-да стана майка за втори път!

така започна