Постинги в блога
15.11.2008 14:05 -
човекът и камъкът
I.
човек е камък
човек е камък
16.04.2008 13:01 -
Циндил Пиндил и Джаста Праста... и Шоумените, разбира се
Знаете ли историята на онези двете сестри, които си купили плат да си ушият рокли за абитуриентския бал?
Знаете я: едната ушила надве-натри роклята, даже не и рокля, а някаква шарена туника, навлякла я, събрала стотинките вкъщи и хукн...
Знаете я: едната ушила надве-натри роклята, даже не и рокля, а някаква шарена туника, навлякла я, събрала стотинките вкъщи и хукн...
11.04.2008 10:41 -
Златните магаренца
- Деде, студено.
Студено ти е, Павле, не те щади зимата, не й е мило детството ти, нахвърля се върху тебе, ама лукава е – уж да те целуне по бузата, а все гледа на месо да захапе... студено ти е, чедо, а мен питаш ли, дето в буца...
Студено ти е, Павле, не те щади зимата, не й е мило детството ти, нахвърля се върху тебе, ама лукава е – уж да те целуне по бузата, а все гледа на месо да захапе... студено ти е, чедо, а мен питаш ли, дето в буца...
22.03.2008 12:07 -
История
Честит празник, търновци!
Един самотен град, останал в миналото. Чака ме.
Денят нагазва бос сред камъните му. Неотстъпчиви,
Един самотен град, останал в миналото. Чака ме.
Денят нагазва бос сред камъните му. Неотстъпчиви,
11.03.2008 12:02 -
Баба ми - принцесата... и нейният принос към историята
Докато светът се тресе и пращи по шевовете, в центъра на света и на тази история, баба ми си седи сама в опушената стая, която някога е била и варосана, седи вътре, а вън вятърът напъва клонаците, снегът тежи по небето и скоро ще започне...
05.03.2008 13:52 -
Поетът (откъс от прозаична книга)
Измамно е над мен небето
Измамни са и хората край мен
Измамно ми тупти сърцето
Измамни са и хората край мен
Измамно ми тупти сърцето
13.02.2008 20:20 -
Мъртво вълнение
Разкъртено небе и кални облаци,
провиснали от хоризонта сиви дни.
Безсмислено преплитащи се улици,
провиснали от хоризонта сиви дни.
Безсмислено преплитащи се улици,
05.02.2008 18:13 -
Хирошима – другото име на войната и мира
Има поне един град на света, който винаги ще помни какво е войната. Хирошима е името му. Има поне един град на света, който знае защо мирът ни е нужен. И неговото име е Хирошима.
Преди почти шейсет години Хирошима беше осъдена – от ...
Преди почти шейсет години Хирошима беше осъдена – от ...
31.01.2008 22:26 -
Где то далеко
Я прошу: хоть ненадолго,
Грусть моя, ты покинь меня,
Облаком, сизым облаком
Грусть моя, ты покинь меня,
Облаком, сизым облаком
29.01.2008 16:08 -
Вълчи Заговезни
Вълчи Заговезни няма вече, но май и преди сме ги имали само по нашия край, почвали малко след Коледа, когато вълците по планината изпосталявали и съвсем озверявали от глад, тогава ни куршум ги ловял, нито страх, сбирали се в нощта и тръг...
21.01.2008 18:28 -
Войната на трийсетгодишните и някои други войни
Един миг преди края на този свят в него бяха останали две армии.
Всяка една от тях се готвеше за най-решителната битка, която щеше да подпечата с вечността нечие могъщество – Земята беше бойното поле, а светът – залогът, в ...
Всяка една от тях се готвеше за най-решителната битка, която щеше да подпечата с вечността нечие могъщество – Земята беше бойното поле, а светът – залогът, в ...
16.01.2008 17:04 -
1950, Бележка от автора
Когато пораснах дотолкова, че започнах да се съмнявам не само в онова, което другите ми казваха, случайно или с нарочна цел, но и в онова, което говореха помежду си, когато си мислеха, че са сами и няма кой да чуе глупостта им, слушах до...
11.01.2008 23:04 -
Детството - край
Някой каза, че в двора на голямата къща са се появили хора и ние не чакахме покана, а хукнахме нататък, да видим кои са тези хора. Свряхме се до зида, заслушани в звуците, които долитаха оттатък. Беше нещо като музика, каквато никога дос...
03.01.2008 17:53 -
Детството - 13
Знойното пладне беше прогонило от дворовете всеки шум, само един смътен и ленив звук беше останал – на трептящия в жегата въздух. У дома всички спяха в спасителната прохлада зад каменните стени на старата къща, а добитъкът тежко ди...
22.12.2007 23:08 -
Химн
на онези, които
Тъй дълго ще ни няма на земята,
дори пръстта след нас ще ни забрави,
Тъй дълго ще ни няма на земята,
дори пръстта след нас ще ни забрави,
Търсене
Блогрол