Печен лаврак в прошуто с ядки и стафиди

 

        Започваме новата година с рецепта за рибка.  В днешната рецепта е лаврак, но може ципура, пъстърва, или сьомгова пъстърва - онези риби с нежно месо, които не искат повече от 15 мин. готвене. Тук се вижда как се "башкосваме" у дома, когато сме двама, защото аз много харесвам вкусът на риба с прошуто, а авджи Стоев на чистата риба. Така, разделена с хартията при печене, всеки получава своят вкус. По същият начин приготвям и пъстърва в прошуто и салвия, кога  без плънката, кога с плънката... Когато пека риба във фурната не я завивам/покривам с алуминиево фолио, защото вкусът и тогава ми е като варен. Слагам на хартия, в силно загрята фурна и за 12 до 15 мин. тя е готова. Продуктите са за 1 риба, ако Ви хареса рецептата и решите да си приготвите повече - естествено умножавате по брой риби. 

 

Продукти: 

1 риба /лаврак, пъстърва, ципура 

2 с. л. стафиди 

2 с.л. масло 

2 с.л. олио/зехтин

2 с.л.  едро смлени запечени ядки (тук орехи, но може да са индийско кашу, лешници, или бадеми)

1 лимон 

сол и черен пипер 

3-4 листа салвия 

3-4 ленти прошуто 

Приготвяне: 

* Фурната се включва на 220* да загрява. 

* Рибата се почиства добре в коремчето и изстъргват люспите и (освен, ако не ядете кожата)

* Посолява се съвсем малко отвън и отвътре (прошутото е прилично солено) и подправя с пипер. 

* В тиган се загрява маслото, в него се поставят стафидите  и сокът от половината лимон. 

* Щом кипнат, тиганът се отмества и покрива с капак за 6-7 мин, за да се задушат. 

* Прибавят се ядките  и сместа се пълни в коремчето на рибата. 

* Върху нея се поставят листата салвия, няколко тънки резена лимон и  рибата се завива с лентите прошуто. 

* Поставя се на хартия за печене в тавата, намазва се с олиото и пече в загрятата вече фурна, на средна скара за около 12  мин - до зачервяване на лентите прошуто :) Рибата  е със сива кожа и трудно ще се зачерви :)   

Рибно гювече с гъби

       Гювечетата  са бързи за приготвяне  и леки за летните горещини, търпящи всякакви импровизации  и много често съдържанието им се определя след оглед на хладилника. Във всеки хладилник винаги ще се намерят продукти за поне 3 гювечета, дори да не сте пазарували специално за тях.  А през последната година и половина много хора започнаха да пазаруват онлайн , което често вкарва в кошницата и различни  от планираните продукти. 

       Рибното гювече, за разлика от това със сирена, не е много известно, но  е също толкова бързо за приготвяне. Рибата в него остава сочна. За да не  е толкова силна рибната миризма и не се получи като варена  рибата, или филето,  запичам предварително на тиган под капак, за по 2-3 мин от страна.  Подходяща риба е всяка, с по-малко, или лесно отделящи се със с келета  кости - пъстърва, ципура, скумрия, херинга, сьомгова пъстърва, лаврак,  паламуд, кефал.  Рибата в днешната рецепта е  пъстърва, а в тази  ми рецепта  за рибно гювече е филе,  без картофите и гъбите, а заливката е по-наситено млечна. Има разлика в двете :) предпочитам това с картофите. 

Продукти за 2 порции:
1 риба около 600г, или 2 филета по ок 220-250г
2 домата
1 чушка
2 средни сварени картофа
4 гъби (печурка)
2-3 с.л. сок от лимон
сол, черен пипер
2-3 с.л. галета
3-4 с.л. олио

2 яйца
100 г. кисело мляко
щипка сол и 1 ч.л. брашно
150 г. кашкавал

Приготвяне:
* Рибата/Филетата се подправят със сол, пипер и лимоновия сок.
* Запечатват се на тиган с 1-2 лъжици олио за по 2 мин . от двете страни . Ако е цяла риба, след запечатването се почиства от костите. (Ако ще Ви бъде по-лесно, може да поставите в силно загрята фурна, на лист хартия за печене за 10 мин. )
* Доматите и чушката се почистват и заедно с картофите и гъбите се нарязват на кръгове/резени. Посоляват се.
* Гювечатата се намазват с мазнината и поръсват добре с галетата.
* Нареждат се парчета риба, домат, картоф, чушка, гъби- ветрилообразно, докато запълнят гювечето. Ако гювечето Ви е по-широко и в средата остава празно място, може да наредите гъбите там.
* Гювечетата се поставят в леко загрята фурна – на ок 100оС, тъй като ако поставите керамичния съд в силно загрята фурна има опасност да се спука. След като се поставят, фурната се увеличава на 200оС и пекат около 15-20 мин
* Яйцата, млякото и брашното се разбиват, прибавя се настъргания кашкавал и солта и със сместасе заливат изпечените гювечетата.
* Запичат се още 5-7 мин. до зачервяване.
* Може да се сервират направо с гювечетата, а може да се обърнат в чиния. С нож се минава по вътрешната стена на гювечето - за да се отлепи изпечената част, поставя се чинията и превърта гювечето върху нея. Тъй като дъното на съдчетата е посипано с галета преди печене, те лесно се отлепват.

  

Филе от пъстърва с маслено-лимонов сос

         Предложение за рибка покрай Коледните празници :) Тази е бърза; малко "цапаща", защото използвам трите котлона едновременно, но пък рибката с гарнитурата е готова за 30 мин. Излишно е да казвам, че филето може да бъде и от друга бяла риба, или зеленчуците за гарнитурата да бъдат приготвени доста по-рано, а в момента само да ги сотираме с масло и подправки. Отдавна правя  риба с маслено-лимонов сос, но освен, че сосът тук е обогатен с жълтък (подобно на сос Холандез), филетата  са само пържени, вместо да се задушават накрая.  Филетата могат да бъдат и изпечени, но ние си харесваме рибата с хрупкава, пържена коричка. 

Продуктите за 4 порции са: 
4 големи филета пъстърва с кожа  (по ок 150г)  
сол
2-3 с.л. олио 
брашно за овалване 

за гарнитурата: 
4 средни картофа 
1 малка глава броколи (~300г)
2 моркова :) които точно в тази порция днес липсват   
2 лъжици масло и 1 лъжица олио 
сол, скилидка чесън 

За маслено-лимоновия сос: 
1 с.л. много, много ситно нарязан лук  (или прекаран през пресата за чесън)
1 с.л. олио и 1 с.л. масло 
сокът на 1 лимон  и кората  на половин  
100 мл бяло сухо вино  
200мл вода 
сол на вкус  (1- щипки)
1 жълтък 
1 с.л. царевично нишесте 
бял (или черен) пипер
и още масло :) 30-40г - 1/4 от малко пакетче 

Приготвяне: 
* Рибните филета се посоляват и оставят да престоят ок.20-30 мин. в хладилник. Преди това ги огледайте и опипайте (погладете) с палец за кости. Ако има такива - извадете с пинсета. Аз им чистя и люспите, въпреки, че са съвсем ситни и при пържене не се усещат.  
* Обелените картофи и моркови се сваряват цели  в подсолена вода почти до готовност - ок. 15 мин. за картофите, 10 мин. за морковите - когато ги боднете с вилицата трябва да остават цели, вместо да се разпадат. Главата броколи се накъсва на розички, които се поставят в същата вряла вода от зеленчуците и варят не повече от 3 мин. Водата се отцежда и те се заливат със студена вода. 
* В тиган се загряват маслото и олиото; поставят се нарязаните картофи и моркови, разбъркват се 2-3 мин. и прибавят розичките броколи.  Подберете по-широк тиган, в който зеленчуците да бъдат на 1 ред, за да не се натрупват много, защото при разбъркване ще се скашкват, вместо да остават цели парченца с приятен от пърженето загар. 
* Всичко се запържва в маслото за още 2-3 мин - до леко зачервяване на картофите, когато се чува приятното цвърчене  Посолява се, прибавя се пасираната скилидка чесън, разбърква минутка и тиганът се отмества от котлона. Гарнитурата се разпределя в 4 чинии. Внимателно със  солта, защото броколите никак не носят на сол :) 
* Филетата пъстърва се  овалват в брашното и запържват в олиото до зачервяване - на 2/3 от мощността на котлона,  за по 2 мин. от всяка страна - поставят се първо с кожата надолу. Готовите се изваждат в чиниите при подготвената гарнитура. 
* Лукът се запържва в касерола или малка тенджера за 2 мин. Наливат се виното и лимоновия сок, прибавя се кората от лимона. оставя се да къкри, докато  течността се редуцира наполовина -  т.е. половината течност да изври. 
* Жълтъкът се разбива, към него се прибавят водата и нишестето.  Тази течност се налива към врящата в касеролата на тънка струя при непрекъснато разбъркване. 
* Сгъстява се съвсем леко, но се отмества от котлона. Когато сосът изстине се сгъстява още.  Подправя се със сол и пипер, прибавя се последната част студено масло и бърка, докато то се разтопи.  Ако сте нарязали лукът по-едро, а искате сосът да е гладък, пасирайте преди прибавянето на последното масло. 
       И ако забравите като мен, или не искате  моркови в гарнитурата, накрая може да поръсите с пушен червен пипер за контраст на жълтите цветове в чинията 

Печена пъстърва с прошуто и салвия

       Приготвянето на пъстърва за мен винаги е било бързо и лесно :) И я обичам всякак - пържена, печена, с разни сосове, за разлика от авджи Стоев, за който най-много обича тази рибка със сухо месо печена на скара. На жар, разбира се. И като не ми позволява да паля огън в апартамента :) се задоволява с печена във фурната.  Крехкото месо се пече много бързо, затова винаги я поставям в  предварително загрята фурна и пека 8-10 мин - напълно достатъчни са. Поставена в студена фурна тя се изсушава, вместо да започне да се пече възможно най-бързо. 

       Днес обаче моята рибка е завита и в прошуто. Листенца салвия отдавна и слагам, а пикантния вкус на слайсовете прошуто запазва кожата и /на която аз държа/ сочна. Няма да обяснявам повече, опитайте :) Още повече, че от подготовката до ваденето и от фурната изтичат най-много 30 мин. - честно казано, гарнитурата се готви за малко повече време. Когато пека риба и гарнитура обикновено слагам рибата последна във фурната. 

Продуктите са за 1 брой риба, ако искате повече - просто ги увеличете. 
1 пъстърва 
3-4 ленти прошуто 
3-4 листа салвия 
3-4   тънки резена лимон 
сол,  черен пипер, зехтин/олио 

Приготвяне: 
* Рибата се почиства, подсушава и  подправя със сол и пипер отвън и отвътре. 
* Завива се в плик/или свежо фолио  и оставя да престои така  в хладилник за 10-15 мин. 
* Фурната се включва на 250*
* В тава се поставя лист хартия  за печене (при мен разделен на две, заради  рибата на милото)
* По дължината върху рибата се поставят листата салвия. 
* Завиват се и лентите прошуто, краищата на което се пъхват под рибата. 
* Отгоре се поставят резенчетата лимон и поръсва със струйка олио, или зехтин. 
* Доматите до рибата са по желание,  но печеният до нея зеленчук е вкусен . 
* Тавата се поставя в загрятата вече фурна и пече на средна скара за 8 до 12 мин - до зачервяването и. 

 Любимата гарнитура за риба - картофи. Този път печени с моркови, повечко чесън и листа салвия.   Нея ще я споделя в следващите дни. 

Печена пъстърва във фурна

      Ей това е най-бързата риба, която приготвям. Общо за 30 мин. от включването на фурната да загрее, до изваждането и в чиния и бързото щракване с фотографското ми чудо на техниката. . През това време може да си приготвите гарнитура по избор, аз много харесах сотирания спанак с чесън.  За него в следващите дни :)  А рибата е и вкусна. Естествено, не колкото пържената пъстърва почти по годечки на Жоро (лека му пръст), но пак е добра. 

И рецепта няма да има. Само упътване за приготвяне :) Необходими продукти са толкова риби, колкото гладни хора ще има на вечеря. Тъй като избирам възможно по-големи риби, при нас в повечето случаи две риби са за трима :)
Фурната се включва на 220*. Тавата се застила с хартия за печене.
Почистената риба се посолява и подправя с черен пипер отвън и отвътре.
Намазва се със  смес от зехтин, масло и лимон -равни части отново отвътре и отвън.
Отгоре се нареждат още по 2-3 тънки резена лимон.
Рибата се поставя в загрятата фурна и пече за около 10 мин, през които се изважда и намазва с четка и сместа от лимон и зехтин още 2-3 пъти.

Сьомга на тиган с терияки сос

       Втора рецепта, в която има сьомга, но положението при мен е такова - видя ли сьомга на прИмоционална цена, не устоявам да взема повече. А рибата всеки, който я хапва, знае, че е вкусна,  лесна за готвене и няма какво да и се обърка. Ако някой каже, че е скъпа - малко да. Но  имайки предвид, че от 1 кг излизат 4 порции, едната излиза колкото порция уши на скара в съседната кръчма. Без бирата.  Та може да се включи в менюто 1-2 пъти месечно, а тази "рецепта" е много добра и за сьомгова пъстърва. 
       До сега сьомгата я приготвях така на тиган, с песто от магданоз, или босилек, но вече няколко пъти приготвям със сос Терияки - или домашно приготвен (както при това пиле), или купен (за мързеливи моменти).  Домашният си го приготвям като дресинг за салати  и съхранявам в бурканче (за да има за 2-3 пъти поне), което също ми е улеснение.  Пък и точно този сос в моя град го няма в търговската мрежа (съжалявам, че ще го кажа, но София не е България).  Самата риба се приготвя за по-малко от 10 мин. Дори късно, след работа. Пък само ако знаете какви погледи предизвиква поставената за снимка   чиния  на масата  върху тапета, който чака да бъде намазан с лепило  и залепен .........    Така е, по време на ремонт и аз да се включа някъде.   По същият начин се приготвя и сьомгова пъстърва (снимката  с тигана :))

Първо приготвянето на сос Терияки с чесън и сусам 
1/4 ч.ч. захар (60 мл. захар т.е.в мерителна чаша поставете захар до отбелязаните 60мл) 
40 мл оцет 
20 мл олио
60 мл соев сос (светъл, ако е тъмен - 40мл)
голяма щипка настърган джинджифил
3 големи скилидки чесън 
2 ч.л. запечен сусам 
1 ч.л. царевично нишесте 

В блендер, пасатор, или хаванче се поставят запечените семена сусам, джинджифила, скилидките чесън и нишестето. Пасират се до гладка каша. Ако сусамът не е запечен - сложете го за кратко в сух тиган - много бързо се запича  дори хвърчи около него. 
В малка тенджера, или касерола се поставят всички съставки, заедно с пасираната кашица и загряват. 
Сместа се довежда до кипване при непрекъснато разбъркване. 
Охлажда се и прибира в бурканче, или бутилка в хладилника. Може да се съхранява до 2 седмици.

Сьомга на тиган с терияки сос  

Продукти за 2 порции: 
~450-500г филе от сьомга (с кожа предпочитам)
~ 100 мл сос Терияки (от горния) 
сок от 1/2 лимон
щипка-две сол 
връхчетата на 1-2 стръка салвия 
2-3 скилидки чесън 

2 лъжици олио

Приготвяне: 
* Рибата се разделя на 2, или 4 парчета (разделена на по-малки парчета,  по-добре и по-бързо се маринова и готви, предполагам си знаете, затова при мен на порция са по 2 парчета) 
* Посолява се съвсем леко (сосът е солен,  може дори да не солите, преди да опитате) и залива с готовия сос Терияки и сока от лимона.  
* Оставя се в хладилник за 30-40 мин. 
* В тиган се згрява олиото. Поставят се парчетата риба, заедно с половината от соса, в който е маринована, грубо смачканите скилидки чесън и листата салвия. 
* Тиганът се затваря с капак и рибата задушава за 4-5 мин. 
* Рибата се обръща от другата страна, прибавя се останалия сос от мариноването и готви, докато той остане съвсем малко - 2-3 мин. . Повече не се затваря с капак. 
* Парчетата риба се обръщат още веднъж на първата страна за 1-2 мин. и са готови.  В края на готвенето на рибата е останал толкова "много" сос, колкото рибата да се приплъзва по него из тигана :) не повече. 

Ами това е.  Аз я снимах на шега върху тапета, докато обикалях моите хора, но както се казва "не правете това у дома" :)  покривките са много по-подходящи за сервиране на храна 

Пъстърва по годечки . Или по Жоровски

Д + Г = МВП ☼☼☼

Не знам дали сега малките госпожици пишат тези съчетания ☼ от символи и   букви, обединявайки ги с равенства или , но мнозина са тези, които не само си ги спомняме, ами сме ги и писали , рисували, изтривали скришом, преди някой да ги е видял.. Имам чувството, че е било преди 100 години. (обяснението за безсмислиците по-горе са най-долу :)))

Днес вече не ги пиша, затова пък си позволявам да ви покажа и придружа с по няколко изречения един мой поглед  една мъъъничка частица от старата  поне 20 пъти по 100 години планина Родопи.  Нея винаги я свързвам със спокойствие, величие, красота, загадъчност и страх.  И добре, че всява страх и на други, та на много места се е запазила  девствена и непокътната от намесата на човешка ръка. 

До скоро моите срещи с планината бяха предимно в градовете и селата и, но този път (почти принудително, след над 10 годишно отлагане) се наложи да я видя откъм несъвсем цивилизованата и страна  - вечер осветление от петромаксов фенер, спане на палатка и къпане :))) с вода от 10-литрови бутилки минерална вода. 

 Капризи , всички останали почиващи там се къпеха в язовира.  Доспат. Огромен и красив, досущ като планината, в чието сърце се е приютил, на "скромните"  1200м. надморска височина.

  Местните го знаят като втори по големина в България със своите над  22 кв.м. площ, но тази година обема на водата е значително намалял - не от глобалното затопляне, а от поредната намеса на човека - от него е източена вода, за да се напълни "Цанков камък" - който от своя страна да спомага дейността на каскадата Доспат-Въча. 

Въпреки няколкото на ум, които си имах за (не толкова ) дивите гори,

докато пътувахме останах приятно изненадана от "обзавеждането" , което нашите приятели бяха  направили там и никак не се разочаровах, че няма да се храним на малка туристическа масичка и сгъваеми столчета , няма да се вижда зад всяко дърво и турист

а положението с палатката е спасено от милия, с дебелите дунапренени дюшеци и одеала, заели  огромна част от огромния багажник на  лъснатата ни до неузнаваемост кола. И най-важното - с цяла броня; съвсем на мястото си; а не на парчета под предните седалки. Кой видял - видял. Идната седмица се открива ловния сезон

Наздраве по случая. По случаите, по-скоро.  Хладилната чанта се оказва бездънна, скътала стъклени чаши и отдавна изгубили се от моите шкафове чинии.

Тук, на волейболната среща между отборите на 185 см-те. и 190 см-те. се вижда добре колко е намаляла водата на язовира.

         Ей там онези  варели и платформи  в далечината се вижда   досадната намеса на човека върху язовира. Ферма за пастърва. Започнаха изграждането на  садки. Лошо няма, но за изграждането се разположиха на голяма част от брега и прокудиха някои почиващи. Не толкова упорити като нас :))  Да не говорим, че за тази цел можеха да си намерят място, което не е така широко и плитко за почиващите, но това е друга тема.
          От една страна добре, че можеш да си опънеш шезлонг, дъска или  или дюшек; да се печеш, но от друга - зле. Пастървата я няма. И не само нея; тази година риболова е ..... мизерен, съвсем слаб улов, основно - каракуда, червеноперка и тук там някой костур. Да уловиш пастърва си е като да удариш седмичния  джакпот. Летовниците там не са свикнали така.

          Тази безценна е "балканка" - тя разбира се не е от язовира, а от реката под Сърница - единствения улов на пастърва, с който гордо се записа младежа Н. 100-ев. Според надзорника му  чичо Радко - уловена и извадена от моста на изправена кукичка, нещо невероятно за такъв екземпляр. След бурните хвалби какво му оставаше на "детето" освен да се пука по шефовете от кеф. 

а усмивката става все по-голяма и по-голяма :)))

Следва най-красивия залез,

за  5   минути. И го няма.

Следват огън, мрак, покой. 

Лъжá . 

Следват барбекю, гърмеж и песни.

Барбекюто от нас, гърмежите си представете пукотевицата по Нова година, а песента - дълбока, родопска. Силна, плътна и отпускаща :)) Щом момчетата я харесаха.....  Няма такава музика в града, да знаете. Тук може всякаква да чуе човек - или надута чалга от отворен прозорец на прелитаща кола, или як метъл от затъмнената бирария  на главната. 

Утро, карта и росá .  

Дъжд - не се очаква. 

Кафе, закуска и храна. 

Кола и път нататък

Гора. Скала. Река. Мъгла. 

Това - от тук нататък.

Завой. Чакъл. Завой и страх.

Скали. Дере, шубе и мрак. 

Тунел. И пак:

Скали. Дере. Гора. Шубе.

         Предполагам добихте представа за пътя. Поне аз добих.  Докато не спирах да се чудя как по този тесен и нисък път ще се разминем евентуално с насрещно движеща се кола, взех за себе си твърдо решение, че съзнателно няма да пусна  някой от младежите до там с автобус. (не, че някой ще ме пита вече, но ме успокоява мисълта, че и двамата са ходили, някои дори - два пъти) . 

Всъщност това е чара на Буйновското ждрело - определението е достатъчно показателно; а сърцето е сковано от  страх по тесния, почти каруцарски път, надвиснали скали и красота. Поне за мен.  Авджи Стоев беше зает да поддържа скорост над 20-те км, предупреден от двамата младежи, че при по-малка бих могла да сляза и продължа пеша...... Те пък. Чудно защо тръгнаха убедени, че ще ги оставим на Ягодинската река да ловят риба. Мечтатели. 

Тук вече трябва да ви е ясно, че ще споделя снимките си от Ягодинската пещера. Няма да ви изнасям лекция за синтрови езера, сталактити, сталагмити, срутилия се   3-тонен блок сталактити  от  тавана в една от залите;  потъналите в мрак ниши. За тях, ако не знаете - прочете горе, информацията е в линка на името.

        Както и повечето туристи, ние (пишман такива; част от нас с панталонки тип германски турист и чорапки) минахме през нормалния маршрут, не този, по който търсещите адреналин предпочитат да преодоляват. Има и такъв, но ограден за "нормалните" посещения.

       Много красиви гледки, спиращи дъха и краката (за последните вина има и калния, хлъзгав под), една приятна гимнастика за врата, който се чуди накъде да завърти главата :))) Уникални гледки. Няма как да се опишат с думи. Трябва да се види. Или типично по български - "око да види, ръка да пипне", защото всеки посягаше да пипне скалните образувания, драпериите, шушулките, или слонските уши :)) през които се промушваш. Добре, че перлите бяха затворени

 

В залите  има толкова много и различни фигури, че човек съвсем леко въображение да има и ще различни невероятни създания, като каменния Дядо Коледа, слонски уши, Пижо и Пенда, различни животни......  и причудливи форми 

И стените с монети.  

          Според някакво предание, ако успееш да залепиш стотинка на стената значи си праведен, а ако тя падне на земята значи си грешен.Според друго - това е стената на изневярата и ако падне монетата, която си поставил - мисли му, ако си с половинката там. Нашата водачка изрично наблегна на двойките да си лепят монетите от двете страни на пещерата, за да няма недоразумения :))) А според трето предание - стената е за желания - намисляш си, ако монетата залепне - ще се сбъдне.
Истината е, че стените бяха осеяни с монети, съвсем малко изпадали на земята, за което най-вероятната причина е материята на скалата. Но какво му пречи на човек да си помечтае  

   Поне докато на изхода го удари влажната вълна, като  от сауна или проливен дъжд.  

Оня същия, дето не се очакваше в нито една прогноза.  Няма избор, най-добре двете, за да е пълен купон.

И тъй като Ягодинската пещера е съвсем близо до Дяволско гърло,  в следващата  съвсем дъждовна публикация отиваме там. 

Сега да се  върна на нищо-неговорещите-ви-знаци в заглавието и да поясня. 

Доспат + Годеч = Много Вкусна Пъстърва. 

Онази по  горе е  тази на снимката. Все пастърва, но балканската е с по-нежен вкус. Тези от язовира са по-големи и не се събират в тигана :)) който факт е показателен за:

- първо: това, че трябва да се срежат на две през средата

- второ, че можеше да ги изпека, а не изпържа. Уж за по-здравословно. Но едва ли по-вкусно. 

От преди няколко години се каня на  предложението на Жоро Бордовски - Пастърва по Годечки.

Оправдавах се, че нямам подходящата риба.
Сега имам и проба № 1 е с нея. В случая стана

Пъстърва (почти)  по Годечки, но ето как я направих 

За 5 порции:

5 средни пъстърви (по ок. 300-350гр)
1 глава чесън
60-70 мл. оцет
1/2 връзка копър
1 ч.л. черен пипер
сол на вкус
брашно за овалване
олио за пържене
1 лимон, връзка магданоз

Приготвяне:  

* Рибите се почистват,  посоляват  и поръсват с черния пипер - отвън и отвътре. 

* Във вътрешността се нареждат  филии  лимони, цели стръкове магданоз  и намазва с 1 скилидка счукан (с широката част на ножа) чесън.

* Оставят се в хладилник да отлежат поне час.

* Овалват се в  брашно и нареждат на хартия или фолио - да отлежат още  15 минути.

* Чесъна се счуква с оцета, размесва се със ситно нарязания копър и залива с оцета.

* Пържат  се в предварително загрятото олио от двете страни до зачервяване. (по-големите риби срязани на две през средата непосредствено преди пърженето) 

* Изваждат  се в съд с капак.  и  поръсват обилно с чесново-оцетната смес. 

* Оставят се 5 минути да се мариноват и се поднасят - според Жоро -  с картофена гарнитура или друга от зеленчуци, но нашите рибки бяха достатъчно големи и ги хапнахме ей така   с лимонче.

Опитайте и вие, рецептите на Жоро са доказано вкусни! 

И хубави почивни дни!