След мини-сагите от Раджеш Сети ви предлагам и една интересна притча, която отново научих от него и която навежда на размисъл как точно трябва да си формулираме въпросите.
Двама послушници се учили при мъдър учител. Те били и много близки приятели. Всеки ден те медитирали по няколко часа в храма, а след това излизали в градината и там продължавали медитацията си, разхождайки се.
И двамата били пушачи и затова намислили план да помолят учителя за разрешение да пушат в градината. Ясно им било, че не е редно да се пуши в храма, но пушенето в градината би трябвало да е допустимо. Решили всеки от да говори с учителя на следващия ден за това.
Вечерта, когато излезли на разходка за медитация, единият от тях извадил цигара и я запалил. Другият бил потресен и казал на пушача, че не е редно да престъпват наредбите на учителя.
Пушачът изненадано отвърнал, че той е получил разрешението на учителя, когато го е помолил за това.
Сега бил ред на първия послушник да се изненада и да се ядоса, защото учителя бил отказал на него, а е разрешил на приятеля му.
Пушачът го попитал:- Ти как точно попита учителя?
Непушещият отговорил:
– Попитах го дали мога да пуша по време на разходката за медитация.
Пушачът се усмихнал и казал:
– Това обяснява всичко. Аз го попитах дали мога да си направя разходка за медитация, докато пуша.
Отговорът на единия, казва Раджеш, изглежда така, сякаш му липсва отдаденост, докато другият демонстрира желанието да направи още една крачка, да даде от себе си повече, отколкото се иска.
В крайна сметка, става въпрос за едно и също нещо, но начинът на поставянето на въпроса, говори съвсем различни неща за питащия. Хубав пример, над който да се замислим.
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Да, любими теми за размисъл. Много харесвам Дзен-Будизма. Да, харесвам е правилната дума, защото той остава неразбран за мен, както й за по-голяма част от западния свят. Чел съм доста неща по темата и колкото повече навлизам в нея, толкова повече загадъчна става.
…или просто пушачът е отличен манипулатор. 😉
Наистина доста често не умеем да се изказваме по най-подходящия начин, от което следват разочарования и огорчения.Истината винаги е една, различен е ъгъла от който се гледа от там идва и разминаването.Не е едно и също дали гледаш някого или нещо в профил,гръб или анфас…но да не се разплизквам по темата :))))))))))))))
Тази фантастична дзен притча казва, че можеш да получиш всичко което искащ, стига да знаеш точно какво е то и да го поискаш по правилния начин…:-)
Упп, извинете!! 🙂 оказа се че притчата била суфи
Замисли ли се човек, няма начин да не разбере това, което се крие между редовете!
Но прочетено и уж „разбрано“ (през призмата на собствения светоглед), нещата, въпросите, действията… – ами те приемат друга форма!
А колко много хора все по-малко се замислят над нещата от живота… Всеки се е хванал за материалното, та чак да ти стане болно! Все пак сме човеци и за това Бог ни е дал разума – да се отличаваме от флората и фауната, нали?
***
Днес открих този блог, разгледах (според времето и възможностите ми) и сега това е първия ми коментар.
Прочетеното бе интересно!
И за да продължа удоволствията, се абонирах!:)
Благодаря!
Успешен ден от мен!:)
Благодаря ти, Петя! Надявам се да ти е интересно и занапред!
Поздрави най-сърдечни!
Говоренето,начина на изразяване показват част от нашата по-дълбока същност.Дали ще зададеш въпрос непосредствено или след дълго обмисляне,няма значение за един източен мъдрец.Тези хора понякога само с поглед могат да те разберат,а след като си отвориш устата ,за тях си отворена книга.Западния свят има все по-голяма нужда от тази мъдрост.
Много добро…