Вървят си братята Уинчестър през нощта в града. Изведнъж чуват плач, викане: „Помогнете, убиват ме!”
Помогнаха.Убиха го.
Гордън, Сам и Дийн се опитват да разпознаят демон сред група хора.
Гордън:
- Виждате ли след тези тримата в ъгъла, един в костюм?
- Те всички са с костюми.
- Този с куфарчето в ръка.
- Гордън, всички са с куфарчета.
Гордън със злоба изважда пистолет. Два изстрела.
- Виждате ли този, който остана жив?
- Е, и?
- Я сега ми кажете, че тоя не е демон!
Уендиго гони Дийн. Хваща го. Тръгва да го яде. Дийн вика и се опитва да се отърве. Уендигото му затваря устата и с човешки глас му казва:
- Когато ям – ти си глух и ням!
В бара на ловците:
- Дийн, вярно ли, че на последния ти лов те е ухапала вампирка.
- Вярно е .
- А къде?
- Това вече не е вярно !!!
Гордън превзел гнездото на вампирите. Обикаля с нож и ги разпитва:
- Колко е две по две?
- Не знам.
*Жрррт!Отрязва му главата*
- Не обичам тъпи вампири!
Отива по нататък:
- Колко е две по две?
- Върви по дяволите!
*Жрррт!Отрязва му главата*
- Не обичам нагли вампири!
Продължава:
- Колко е две по две?
- Четири.
*Жрррт!Отрязва му главата*
- Не обичам умни вампири!
По нататък:
- Колко е две по две?
- А колко трябва?
*Жрррт!Отрязва му главата*
- Не обичам подмазвачите - вампири!
После:
- Колко е две по две?
*Мляс...мляс...осмукк...*
- Не обичам ловците!!!
Връща се Дийн в мотела на сутринта. А там Сам лежи в леглото с три девойки.
Край. Това си беше виц!
- Дийн, имал ли си някога хоби?
- Да, имам две хобита – ловът и жените.
- И какво ловуваш?
- Еми, предимно жени.
Отива Сам в бара и вижда Джо да плаче.
- Кажи, кой те е обидил. Ще го размажа на стената.
- Гордън беше! Той ме преби!
- А-а-а ... Е-е-е... Гордън напразно не трябва да се бие ...
Състезават се Сам, Дийн и Гордън, за да разберат кой измежду тях е най-добрият ловец. Задачата – намерят Уендигото в гората.
Сам упорито изучил гората и стигнал до извода, че в тази гора няма Уендиго.
След четири часов лов, Дийн запалил цялата гора, заедно с тях и Уендигото.
Гордън след 15 минути лов излезнал от гората и мъкне завързан горския лесничей, който крещо: „Аз съм Уендиго, аз съм Уендиго.”
Макс Милър се самоубил. Застанал пред Страшния Съд.
Зловещ глас: Ти ли си този Макс Милър, който се опита да убие мащехата си?
Макс (жално): Аз съм...
- Ти, който уби своя роден чичо?
Макс (подсмърчайки): Аз ...
- Ти ли зверски уби своя баща?
Макс (хлипайки): Аз...
- И какъв стана после?
Макс (ридаейки) : Сирачееееее!!!
Джон Уинчестър със синовете си на лов. Оръжието със сребърни куршуми –само едно. Ловуват върколак. Лягат в засада. На Дийн дали първи оръжието. Появява се върколачка. Дийн захвърля оръжието, но в последната секунда се замисля: „Хубавица...пищна гръд...Може да не е върколак? Или е върколак? Или все пак не е?”
Докато мислел – девойката се изпарила в гората.
После оръжието взел Сам. Пак се появява девойка, Сам захвърлил оръжието... „Стоп. Тя е върколак. И аз знам, че е върколак. Проблемът в това е дали тя осъзнава, че е върколак? Ако не, дали е етично да ...”
Докато мислил, върколачката изчезнала.
Оръжието взел Джон. Из гората се появява някой. Той грабва оръжието и стреля.
Джон: „Сега, Дийн, иди и виж: върколак ли беше или не...
Сам се рови в интернет и търси „жертви на ангел”.
– Дийн, виж. Тук пише за тринайсет годишно момиче. А тук има и детска порнография. Бях прав – ангелите са педофили и извратеняци.
– Сам, струва ми се, че е време от този сайт да сваляме.
Детството на Гордън:
- Горди, защо плачеш?
- Татко удави всички котета...
- Е, добре, това разбира се е лошо, но ти не се разстройвай...
- Да! Всичките ги удави, а на мен не ми даде да удавя нито едно!
Телефон звъни. Женски глас.
- Ало, Дийн? Ти ли си любими?
- Да, аз съм. А коя си ти?
- Чухте ли? Гордън хванал и измъчвал до смърт Сам Уинчестър!
- Да! Чуваше се много добре!
Джо на Сам (под секрет):
- Сънувах, че аз и ти правим любов, направо на гробищата.
Сам:
- Сериозно? Каква развинтена фантазия! Аз и ти да правим любов!
Девойка на Дийн:
- Обичам те! Ти обичаш ли ме?
- И тебе също!
Взели братята Джо с тях на лов. В гората. Тя се изгубила. Вика:
- Сам! Дийн! Къде сте?!
Няма отговор.
- Има ли някой?!
Чувства как някой я пипа за рамото. Обръща се и гледа Уендиго, което и говори с човешки глас:
- Защо не ми даваш да спя?
- А...да...аз се изгубих...
- А защо викаш?
- Да може някой да ме чуе...
- Е, аз те чух, по-леко ли ти стана?
Продължение на историята:
Джо води братята през гората:
- Сега ще видим голяма купчина лайна...
Вървят малко и наистина – отсреща им купчина лайна. Джо гордо посочва към нея:
- Ето на! Това е именно мястото, където видях Уендиго..
Сам звъни на баща си, но никой не отговаря. Внезапно, по време на поредното звънене, някой вдига на другия край:
Сам с треперещ глас:
- Ало?
- Ало!!!!!!
- Здравей!
- Здравей!!!!!!!
- Как си?
- Отлично!!!!!
- О, струва ми се, че съм сбъркал номера...
Звъни се. Сам вдига слушалката.
- Сам Уинчестър? Вашият брат се е опитал да изнасили една девойка.
- Опитал се е или я е изнасилил?
- Опитал се е...
- Значи, това не е моят брат ...
Дийн:
- Сам, вчера застрелях две черни хрътки...
- Бяха ли агресивни?
- Те - не, но техният стопанин - да!
Седи си Дийн в бара. Към него се присламчва една девойка, която дълго се мъчи да му привлече вниманието. Без заобикалки, в края на краищата решава да го заговори:
- Ти отскоро ли си в града?
Дийн:
- Знаеш ли, красавице, просто не ми се иска. ...
Дийн се оплаква на Сам:
- Трудно стана вече да се запознаеш с хубава девойка!
- А защо така? Трудно се заговаря?
- Не е това... завързвам разговор, ала миналия ден заговорих едно момиче, а тя скочи и ми се развика: „Върви по дяволите! Това е женски тоалет!”
«Гнездо», - помислиха си Уинчестър, приближавайки се към нахождението на вампирите...
«Обед», - помислиха си вампирите, гледайки през прозореца.
Събужда се Дийн след пиянстване. Главата го цепи.
Стига до банята. Плиска си лицето с хладна вода и напрегнато се вглежда в огледалото. От ваната се подава Сам:
- Пак ли се напи вчера? Защо мълчиш, Дийн?
- О! Точно така! Вярно, че се казвах Дийн...
- Дийн, какво най-много те дразни?
- Токът. От него всичко ме тресе.
Пътуват братята с Импалата. На Сам му е лошо (навярно, заради осъзнаването на своята демоническа свръхстествена природа).
Сам:
- Спри в гората, че нещо ме заболя корема...
Дийн спира. Сам отива към гората. Изведнъж се чува викане:
- Ааа! Дийн! Край! Настъпиха последните дни! Струва ми се, че тук се появи някакво адско същество!
Дийн побягва.
Сам, целия нервен (на границата на срива):
- Гледай! Ето го.. малко, с краченца, очички, ръчички мърдат...
Дийн внимателно поглежда:
- Идиот! Срал си върху жаба!
Сам и Дийн се срещат, Дийн носи обеци и пушка.Сам го пита:
-За какво са ти тия обеци?
-Ами Джо има рожден ден и съм й взел подарък.
-А за какво ти е тая пушка?
-Да й пробия ушите.