Урок за водачи – 25

Послание от Станислав Рихтер (учен и поет, обвиняван в прекалена дързост и не уравновесено поведение поради което са искали да го затворят в лудница, но той е успял да докаже, че притежава  бистър и остър ум и е освободен).

Слабите ме обвиниха, че моята енергия е силна и не издържат на нея.

Но аз си спомних, че обичащите сянката и тъмнината обвиняват силата на слънчевата светлина, но то не е спряло да свети.

Бавните ме обвиниха, че крача бързо и неричмично и не съм в крак с тях.

Но аз си спомних, че и светлината преминава с бясна скорост, но аз не съм се отказал да я следвам.

Гладните ме обвиниха, че много ям и трупам килограми.

Но аз си спомних, че ако аз спра да ям и им дам на тях, това няма да ги направи по-малко гладни.

Играещите на "скромност" и "добро възпитание" ме обвиниха, че искам и изявявам желанията си на висок глас.

Но аз си спомних, че обичам откритостта и честността, а не подмолните тъмни сделки.

Високите ме обвиниха, че съм нисък. Ниските, че високо се издигам.

Но аз си спомних, че ако напусна своите мерки и се съобразя с тях, но тогава аз няма да съм аз.

Страхливите ме обвиниха, че имам бурна и разрушителна енергия.

Но аз си спомних, че всички обичат да гледат мощните водопадите, но никой не застава на пътя им, а стоят от страни и се задоволяват с пръскащите капчици вода.

Студените ме обвиниха, че съм като огнена стихия и изгарям .

Но аз се сетих за истинския огън – той изгаря само тези, които се напъхват  в него, а топли и осветява, тези които стоят до него.

Малките ме обвиниха в грандоманство и нескромност.

Но аз си спомних, че е страшно нескромно да си останеш малък и да не искаш да растеш.

Недоволните ме обвиниха за това че са такива.

Но аз си спомних, че и аз бях такъв, докато не реших да променя нещата.

Свитите ме обвиниха в разпуснатост и неморалност.

Бедните в печелбарство.

Стиснатите в алчност.

Прахосниците в спестовност.

Слабите в сила.

Силните в слабост.

Дългите в краткост.

Кратките в дългоречие.

Нетърпеливите в мудност.

Мудните в бясност.

Нещастите в неразумност.

Пияните в сухост.

Сухите в мокрост и несериозност.

 

А аз обвинявах себе си, че искам да ги следвам и че не успявам.

Че искам да направя всички щастливи и доволни, а се провалям.

 

И се отказах, да следвам другите. Да слушам техните съвети и напътствия

И... станах водач ... на себе си....А другите ... те ме последваха.

 

©Victoria

Uchiliste po stastie

 

 

 

Колко ли хора трябва да минат през същото чистилище ?

+А аз обвинявах себе си, че искам да ги следвам и че не успявам.
Че искам да направя всички щастливи и доволни, а се провалям.

И се отказах, да следвам другите. Да слушам техните съвети и напътствия
И... станах водач ... на себе си....А другите ... те ме последваха."

Това странно ми напомня за... мене си :)
Поздрави!