„Доброто само по себе си е категория, в която йерархичната скала на човешки прояви зависи изцяло от субективния фактор. Едно и също на вид “добро” за едни може наистина да е добро, а за други да не е, да е нещо съвсем различно и дори с негативен знак. Доброто е “добро” само за този, който го квалифицира като такова, защото базирано на неговата лична житейска философия, на битието, в което расте и се развива, на обстоятелствата, на които е подложена неговата представа за “добро” и “недобро”.

Поредицата от фактори квалифициращи дадено нещо за “добро” е дълга и всеки сам за себе си може да изготви подобен списък с пояснения. Непоисканото добро и доброто направено от милосърдие са на много близки отстояния от истински извършеното добро. Границата е тънка и кой от вас къде я вижда и поставя е въпрос на лична преценка и морален избор. Човекът не живее изолирано на земята – той общува, създава връзки и следствия, които съдържат в себе си понятията “добро” и “недобро”.

Какво означава всъщност “непоискано добро”? – да се намесите в живота на даден човек воден от емоционални подбуди (с какъвто и знак да са те!) с мотивацията и убеждението, че вършите добро, защото сте загрижени за човека, на когото смятате, че помагате. Така ли е в действителност? И да, и не. Когато помагате на някого, без да ви е помолил за това, вие правите съзнателна намеса в неговата програма за развитие и усвояване на уроци, които душата му е заложила за усвояване, а това се осъществява чрез придобиване на опит, преминавайки през трудности, преодоляване на препятствия, проява на качества и способности, които душата по този път развива и усъвършенства. Това важи за всеки един човек. Всеки от вас преминава през трудности и знае, че те са го научили на нещо важно и полезно, дали са му нещо, взели са му нещо, за да го придобие.

Помнете, че всеки от вас носи отговорност първо за своя собствен живот, за изпълнението на своята собствена програма и мисия на земята, и след това да проявявате загриженост за друг/други около вас, каквито и да са те – ваши близки, роднини, приятели, колеги, непознати. Отново се връщам на емоциите и чувствата, които ръководят действията ви за едно или друго нещо. Помагайки на другиго, без да е поискал помощ или съвет от вас, вие го лишавате от урока, който му е бил нужен да усвои. Налагайки насилствено своята воля с вашия модел за добро, вие не помагате, вие можете да навредите, при това не само на този, за когото го правите, но и на самите себе си.

Владейте ясно съзнанието си, кога е удачно да помогнете, с какво, по какъв начин, до каква степен и кога. Научете се да мислите в перспектива и оказвайки помощ с добро, да погледнете напред в бъдещето и да проектирате промяната, която би настъпила с човека и с неговия живот, на когото помагате, но не през вашите очи погледнато, а през неговите! Може би изглежда лесно и морално отговорно да поискате да направите добро някому, може би… Да помогнете на страдащ човек е състрадание, но ако помогнете без да са го искали от вас – добре ли ще е наистина? Правете разлика между “добро” и “кауза”. Върнете лентата назад в своя живот и си спомнете колко пъти сте получавали непоискано добро и какви са били следствията за вас от него. Тогава ще осъзнаете каква е разликата между поисканото и непоисканото добро.“

Текста е от dreamland-bg.com

от  Ошвешт през  Галя  Йосифова – Виния