ТАЙНИТЕ НА ИМУНИТЕТА

От­тук ид­ва и раз­би­ра­не­то за ро­ля­та на иму­ни­те­та. То­ва е за­щит­на сис­те­ма на ор­га­низ­ма, ко­я­то, от ед­на стра­на, ос­во­бож­да­ва от всич­ко ге­не­тич­но чуж­до, а от дру­га - под­дър­жа “неп­ри­кос­но­ве­ност­та” на сво­и­те ор­га­ни и клет­ки.
Спе­ци­а­лис­ти­те в об­ласт­та на иму­но­ло­ги­я­та по­каз­ват и ед­на дру­га глед­на точ­ка за сил­ния и сла­бия иму­ни­тет. Те уве­ря­ват, че сил­ни­ят иму­ни­тет мо­же да бъ­де и вре­ден за здра­ве­то в ня­как­ва сте­пен. Вяр­но, ние сме свик­на­ли да мис­лим, че доб­ри­ят иму­ни­те­тът е аб­со­лют­но бла­гоп­ри­ят­но със­то­я­ние, за­що­то хо­ра­та по-мал­ко бо­ле­ду­ват и по-бър­зо оз­д­ра­вя­ват. И то­ва е ло­гич­но. Но спо­ред спе­ци­а­лис­ти­те има и дру­га ло­ги­ка. В пос­лед­но вре­ме ве­че е до­ка­за­но, че ос­нов­но­то е не си­ла­та на иму­ни­те­та, а не­го­ва­та ба­лан­си­ра­ност, из­би­ра­тел­ност и край­на ефикасност. Най-мал­ко­то от­к­ло­ня­ва­не в ед­на­та или дру­га­та по­со­ка мо­же да нав­ре­ди на ор­га­низ­ма. Ще под­к­ре­пим с при­ме­ри. Най-ба­нал­на­та си­ту­а­ция - ан­ги­на или фа­рин­гит. Всич­ки зна­ем до как­ви ус­лож­не­ния мо­гат да до­ве­дат те­, въп­ре­ки че по прин­цип са бо­лес­ти, ко­и­то лес­но се под­да­ват на ле­че­ние. Но в определени случаи те пре­диз­вик­ват проб­ле­ми със сър­це­то, бъб­ре­ци­те и ста­ви­те. А при­чи­на за то­ва е соб­с­т­ве­ни­ят иму­ни­тет.

МНОГО ХУБАВО НЕ Е НА ХУБАВО

Когато ни нападне някоя болест, всеки от нас си казва - от­с­лаб­нал иму­ни­тет, и ето ти ус­лож­не­ния. Но се оказ­ва, че не е съв­сем та­ка. По­ве­че­то та­ки­ва си­ту­а­ции са пре­диз­ви­ка­ни по-точ­но от об­рат­на­та при­чи­на - пре­ка­ле­но ви­со­ка­та ак­тив­ност на иму­ни­те­та и на­ру­ша­ва­не на не­го­ва­та из­би­ра­тел­ност към “сво­е­то” и “чуж­до­то”. В ре­зул­тат на то­ва в ор­га­низ­ма се из­ра­бот­ват мно­жес­т­во спе­ци­фич­ни ве­щес­т­ва - ан­ти­те­ла, ко­и­то ата­ку­ват не са­мо бо­лес­тот­вор­ни­те мик­ро­би, но и сър­це­то, ста­ви­те, бъб­ре­ци­те. И по­доб­на ре­ак­ция на иму­ни­те­та към ин­фек­ци­и­те се случ­ва чес­то.
Да взе­мем ви­рус­ни­те хе­па­ти­ти. При тях ви­ру­сът по­па­да в чер­нод­роб­ни­те клет­ки. И ако имун­на­та ре­ак­ция е пре­ка­ле­но ви­со­ка, настъпва ма­со­во уми­ра­не на соб­с­т­ве­ни­те клет­ки на ор­га­низ­ма, за­ра­зе­ни с ви­ру­са. То­ва, от ед­на стра­на, е доб­ре. Но от дру­га, та­ка­ва бур­на дей­ност се прев­ръ­ща в бе­да. За­що­то “под об­с­т­ре­ла” по­па­дат и соб­с­т­ве­ни, с ни­що “неп­ро­ви­ни­ли” се здра­ви клет­ки на чер­ния дроб. Про­ти­ча мощ­на ата­ка - без­раз­бор­на, от ти­па “бий сво­и­те, за да се стра­ху­ват чуж­ди­те”. В край­на смет­ка бо­лест­та стре­ми­тел­но се раз­ви­ва, бър­зо увреж­да чер­нод­роб­ни­те клет­ки, ко­е­то мо­же да до­ве­де до чер­нод­роб­на не­дос­та­тъч­ност.

ИМУ­НИ­ТЕ­ТЪТ НЕ МО­ЖЕ ДА БЪ­ДЕ ИЗ­ЛЪ­ГАН

Вяр­но, че има ме­то­ди за ле­че­ние и въз­с­та­но­вя­ва­не на чер­ния дроб, вкл. и тран­с­п­лан­та­ци­я­та. Но и тук има иму­но­ло­ги­чен фе­но­мен. След тран­с­п­лан­та­ция от­но­во възниква имун­на ата­ка срещу при­са­де­ния ор­ган, т.е. срещу чуж­дия ор­ган. Иму­ни­те­тът не мо­же да бъ­де из­лъ­ган - той дей­с­т­ва ка­то про­фе­си­о­на­лен те­лох­ра­ни­тел. Ако се по­я­ви не­що чуж­до, зна­чи тряб­ва да се не­ут­ра­ли­зи­ра. И той про­я­вя­ва поч­ти фан­тас­тич­на ак­тив­ност, опит­вай­ки се с всич­ки си­ли да се справи с то­зи чужд еле­мент. И ако то­зи иму­ни­тет е мно­го ви­сок, то рис­кът от от­х­вър­ля­не на при­са­де­ния ор­ган (нап­ри­мер бъб­ре­ци или че­рен дроб) на­рас­т­ва де­сет­ки пъ­ти. Мно­го уси­лия са не­об­хо­ди­ми, за да се про­ме­ни та­ка­ва си­ту­а­ция. То­ва ста­ва са­мо с по­мощ­та на иму­но­по­тис­ка­щи пре­па­ра­ти. Но, за съ­жа­ле­ние, има слу­чаи, ко­га­то съв­ре­мен­на­та ме­ди­ци­на е без­сил­на - ор­га­нът не мо­же да се прис­по­со­би, не­за­ви­си­мо от пер­фек­т­но из­пъл­не­на­та опе­ра­ция по при­саж­да­не­то.

ПРО­ТИ­ВО­РЕ­ЧИЯ В ПО­ВЕ­ДЕ­НИ­Е­ТО НА ИМУ­НИ­ТЕ­ТА ИМА И ПРИ БРЕ­МЕН­НОСТ

Ще за­поч­нем с то­ва, че са­ма­та бре­мен­ност в слу­чая е не­що ка­то па­ра­докс. Как иму­ни­те­тът на же­на­та, кой­то по­на­ча­ло от­х­вър­ля всич­ко чуж­до, “тър­пи” на своя те­ри­то­рия на­по­ло­ви­на чужд плод (една втора от ге­ните са от ба­ща­та)? И на всич­ко­то от­го­ре иму­ни­те­тът поз­во­ля­ва на чуждия ор­га­ни­зъм да се раз­ви­ва. При­чи­ни­те за то­зи па­ра­докс ве­че са яс­ни: пър­во - то­ва е ба­ри­ер­на­та фун­к­ция на пла­цен­та­та, ко­я­то за­щи­та­ва раз­ви­ва­щия се плод от иму­ни­те­та на май­ка­та. Вто­ро - то­ва е ес­тес­т­ве­но­то от­с­лаб­ва­не на иму­ни­те­та при бре­мен­ност, ко­е­то в та­ка­ва си­ту­а­ция е нор­мал­но. Ето за­то­ва е про­ти­во­по­ка­за­но бре­мен­ни же­ни да приемат пре­па­ра­ти, за­сил­ва­щи иму­ни­те­та.
И все пак, има си­ту­а­ции, ко­га­то имун­на­та сис­те­ма ата­ку­ва тъ­ка­ни­те на пло­да. Най-яр­ки­ят при­мер за то­ва е та­ка на­ре­че­ни­ят ре­зус-кон­ф­ликт. Същ­ност­та е след­на­та. По по­вър­х­ност­та на кръв­ни­те клет­ки ерит­ро­ци­ти­те тряб­ва да се на­ми­рат спе­ци­фич­ни ве­щес­т­ва, на­ре­че­ни ре­зус-фак­то­ри. Ако ги има, оз­на­ча­ва, че чо­век е с по­ло­жи­те­лен ре­зус-фак­тор, но ако ги ня­ма - съ­от­вет­но той е с от­ри­ца­те­лен ре­зус-фак­тор.

ПО­НЯ­КО­ГА ЖЕН­С­КИ­ЯТ ОР­ГА­НИ­ЗЪМ НЕ П­РИ­Е­МА СПЕР­МА­ТО­ЗО­И­ДИ­ТЕ

По вре­ме на раж­да­не в жен­с­кия ор­га­ни­зъм най-нап­ред по­па­дат чуж­ди ерит­ро­ци­ти с ре­зус-фак­то­ри. Иму­ни­те­тът “за­пом­ня” как из­г­леж­дат те и ко­га­то се стиг­не до вто­ра и вся­ка след­ва­ща бре­мен­ност, то­га­ва той мо­же да се раз­бун­ту­ва и да ата­ку­ва и уни­що­жи кръв­ни­те клет­ки на пло­да. То­ва во­ди до се­ри­оз­ни на­ру­ше­ния в раз­ви­ти­е­то на бе­бе­то, а по­ня­ко­га и до фатален изход. В то­зи слу­чай иму­ни­те­тът съ­що е мно­го ак­ти­вен, но то­ва е вред­но.
Има и още по-ин­те­рес­ни слу­чаи - нап­ри­мер ор­га­низ­мът на же­на­та “не при­е­ма” спер­ма­то­зо­и­ди­те. Имун­на­та сис­те­ма из­ра­бот­ва ан­ти­те­ла, ко­и­то прос­то не поз­во­ля­ват на мъж­ки­те оп­ло­ди­тел­ни клет­ки да дей­с­т­ват. То­ва се на­ри­ча иму­но­ло­гич­на не­съв­мес­ти­мост на пар­т­н­ьо­ри­те. А то­зи проб­лем чес­то во­ди до без­п­ло­дие. Же­на­та не мо­же да ро­ди, без да има как­ви­то и да е при­чи­ни - ин­фек­ции, хро­нич­ни за­бо­ля­ва­ния, на­ру­ше­ние на раз­ви­ти­е­то.
Ни­кой до то­зи мо­мент не мо­же със си­гур­ност да обяс­ни от­къ­де ид­ва та­зи “ом­ра­за” на жен­с­кия иму­ни­тет към определени мъ­же.

АВ­ТО­И­МУН­НИ­ТЕ ЗА­БО­ЛЯ­ВА­НИЯ СА НЕ­ЩО КА­ТО ИЗ­НЕ­ВЯ­РА НА СОБ­С­Т­ВЕ­НИЯ ОР­ГА­НИ­ЗЪМ

По­доб­на и още по-ти­пич­на е си­ту­а­ци­я­та с по­пу­ляр­ни­те на­пос­ле­дък ав­то­и­мун­ни за­бо­ля­ва­ния - рев­ма­то­и­ден ар­т­рит, сис­тем­на кож­на ту­бер­ку­ло­за, яз­вен ко­лит, ан­ти­фос­фо­ли­пи­ден син­д­ром и дру­ги. Всич­ко то­ва са па­ра­док­си на имун­на­та сис­те­ма, за­що­то иму­ни­те­тът “се из­п­ра­вя” сре­щу клет­ки­те и тъ­ка­ни­те на соб­с­т­ве­ния си ор­га­ни­зъм. А по си­ла­та на ло­ги­ка­та той би тряб­ва­ло да ги пред­паз­ва. Бор­ба­та на иму­ни­те­та про­тив всич­ко чуж­до е на­пъл­но ес­тес­т­ве­на. Той е приз­ван да па­зи сво­я­та “соб­с­т­ве­ност” и да не до­пус­ка на­ру­ше­ния на не­го­ва­та ця­лост. Той се ста­рае и по­ня­ко­га пра­ви то­ва пре­ка­ле­но аг­ре­сив­но. Те­зи дей­с­т­вия са обяс­ни­ми и от­час­ти раз­би­ра­е­ми.
Но ко­га­то иму­ни­те­тът ата­ку­ва сво­и­те соб­с­т­ве­ни клет­ки, то­ва ве­че е ис­тин­с­ка бе­да. Да, мно­го е неп­ри­ят­но и слож­но, но то­ва не оз­на­ча­ва, че хо­ра­та с ав­то­и­мун­ни за­бо­ля­ва­ния са об­ре­че­ни. Ве­че има но­ви тех­но­ло­гии, раз­ра­бот­ват се но­ви ме­то­ди на ле­че­ние, съз­да­ват се ефикасни пре­па­ра­ти. Те оба­че, за­се­га по­не, са­мо об­лек­ча­ват за­бо­ля­ва­не­то. Но не мо­гат да го из­ле­ку­ват.
Не са изяс­не­ни при­чи­ни­те за аг­ре­си­я­та на имун­на­та сис­те­ма про­тив соб­с­т­ве­ния ор­га­ни­зъм. Но ве­че е до­ка­за­но, че зна­че­ние имат и нас­лед­с­т­ве­ност­та, и ге­не­тич­на­та пред­раз­по­ло­же­ност.

КОЛ­КО­ТО ПО­ВЕ­ЧЕ МЕ­ДИ­КА­МЕН­ТИ ПРИ­Е­МА ЕДИН ОР­ГА­НИ­ЗЪМ, ТОЛ­КО­ВА ПО­ВЕ­ЧЕ ОТ­С­ЛАБ­ВА...

Тук се проявява та­ка на­ре­че­на­та би­о­ло­ги­чна па­мет: ка­то е по­лу­чил даден медикамент при лечение един път, организмът се на­дя­ва да по­лу­ча­ва още, и още... Из­во­дът се нат­рап­ва от са­мо се­бе си - кол­ко­то по­ве­че се ле­ку­ва един ор­га­ни­зъм, тол­ко­ва по­ве­че той от­с­лаб­ва. Но има бо­лес­ти, ко­и­то прос­то не мо­же да не се ле­ку­ват - ав­то­и­мун­ните, алер­гич­ни­те, теж­ки­те ви­рус­ни ин­фек­ции и дру­ги сериозни за­бо­ля­ва­ния. Чо­век не мо­же сам да се спра­ви с тях, затова са му необходими лекарства.

ДАЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА ОРГАНИЗМА ДА СЕ ЗАЩИТИ САМ

В зак­лю­че­ние на всич­ко, ка­за­но дотук, ще по­съ­вет­ва­ме всич­ки да се от­на­сят вни­ма­тел­но към своя иму­ни­тет. Нап­ри­мер не е же­ла­тел­но при ле­ка хре­ма или мал­ко ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра вед­на­га да се при­е­мат иму­ноп­ре­па­ра­ти или ан­ти­би­о­ти­ци. В по­ве­че­то слу­чаи, ако не ста­ва ду­ма за хро­нич­ни за­бо­ля­ва­ния, дру­ги­те със­то­я­ния са ес­тес­т­ве­на за­щит­на ре­ак­ция на ор­га­низ­ма срещу ня­как­ва опас­ност. Дай­те въз­мож­ност на своя иму­ни­тет да се бо­ри с то­ва. Об­раз­но ка­за­но, иму­ни­те­тът ще пот­ре­ни­ра, а то­ва ще му е от пол­за. Ако все пак ре­ши­те да при­е­ма­те пре­па­ра­ти, дей­с­т­ва­щи на иму­ни­те­та, най-доб­ре се кон­сул­ти­рай­те със спе­ци­а­лист.
А още по-доб­ре е да по­ви­ши­те за­щит­ни­те си­ли на ор­га­низ­ма си пре­ди бо­лест­та, т.е. да под­дър­жа­те на ни­во иму­ни­те­та си, не­за­ви­си­мо да­ли сте бол­ни или не. За ес­тес­т­ве­на­та сти­му­ла­ция на иму­ни­те­та не са не­об­хо­ди­ми ня­как­ви скъ­пи пре­па­ра­ти, но­ви ме­то­ди­ки или слож­ни те­ра­пев­тич­ни кур­со­ве. Тук всич­ко е мно­го по-еле­мен­тар­но - за­ка­ля­ва­не, физ­кул­ту­ра, здра­вос­ло­вен на­чин на жи­вот.

Ед­на стра­ни­ца на д-р Сто­ян КО­ЛЕВ