Михаил Стефанов
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Две ужасни трагедии се случиха миналата седмица. Първата е, че в София по особено жесток начин беше убито дете – и то от друго дете. Втората е, че снимката на тялото му, лежащо в кървава локва на тротоара, беше разпространена от агенция "Булфото" и се появи по първите страници на водещи вестници като "Стандарт" и "24 часа".
Без съмнение нелепата смърт на 12-годишното момче е тежък удар за неговите близки и приятели. Тя е и поредният ясен сигнал за това, че нещо куца в нашето (като общество) отношение към проблемите на децата и младите хора.
По тази причина подобна новина не бива по никакъв начин да бъде подминавана от медиите. Възползвайки се от нея, те имат чудесната възможност да продължат да задават обществено важните въпроси за това как се грижим, възпитаваме и опазваме живота на нашите деца.
Едно е обаче да задаваш въпроси по повод убито дете, а съвсем друго е да качиш снимка на трупа му, захвърлен на тротоара. Първото е задължение на всяка уважаваща себе си медия. Второто е циничен акт, който е в грубо нарушение на изконните права на децата (с които твърде малко журналисти са наясно) и на Етични кодекс на българските журналисти (с когото всички би трябвало да са запознати).
Защо всъщност не бива да публикуваме снимки на убити деца?
Разкриването на самоличността и публикуването на снимки на деца – жертви на насилие има няколко ужасяващи последствия:
- Грубо нарушава достойнството на детето, като публично го белязва и променя начина, по който хората го възприемат – "убитото дете", "изнасиленото дете" и т.н.
Точно за това на едни по-западни географски дължини публикуването на снимки и имена на деца – жертви или в риск от насилие е забранено със закон. И никой не нарича това цензура, защото всички разбират, че животът и достойнството на децата ни са по-важни от която и да е снимка първа страница.
Особено ако на нея има детски труп…
*Авторът е Директор "Връзки с обществеността" в групата от неправителствени организации Национална Мрежа за Децата. Текстът отразява личното му мнение.
56 коментара
Абсолютно съгласен. Също с публикации по самоубийства на деца - опастността е в копиране на примера от други деца.
тва ми напомня как преди няколко години Нощен Труд бяха илюстрирали статията си за заловен педофил, като на първа страница бяха публикували в голям формат ...една от снимките заради които педофилът е бил арестуван (голо 12 годишно момиче). поне малко се бяха засрамили и бяха замъглили лицето й.
Защо трябва да се показват снимки изобщо на убити хора. Ами то инциденти стават по цяла Европа, но за разлика от тук, там има някаква морална цензура и във вечерните новини никога не става въпрос за кой кого утрепал със сатъра и кой как си е заминал в битов или пътен инцидент.
Абе не сме си добър матрЯл, както казва Бат Бою!
Статията правилно мотивира да не се показват трупове по вестниците, но не мога да разбера каква е разликата дали трупът е на дете или възрастен. Всичките доводи дадени от автора имат абсолютно същото значение и когато става въпрос за жертви над 18 години.
Кучетата си лаят, керванът си върви.
Тъпо и грозно е да се показват снимки, но явно гоненето на рейтинг е по- висока категория.
Дори вчера уважавана поне от мен медия като Евроспорт не спря да предава от близък план контузията на руснака при високия скок.
Не знам какво се учи в момента в университета по журналистика, но моралът е последната дисциплина.
Никой нормален човек не иска да гледа ужасии.
За Нощен труд изобщо не ми говорете! Още помня едно заглавие дословно, първа страница огромен шрифт, снимка, а именно: "Изверг изнасили тенесист с клон!".........БЕЗ КОМЕНТАР!
Ами журналята копират юдейския метод на Мърдок и Ребека от Нюз ъф д Уърлд ,руги техни събратя отидоха още по-далеч в Бразилия-плащали на убийци и след това се явявали на местопрестъплението като кадри били показвани на първите страници и по телевизиите им.Още по отвратително е жуналистическото"ибрикч ийство" във връзка със събитията в Либия.Сейф бил заловен,Сейфбил в Хага да госъдят бил убит,журналята били репресирани в хотел,а те ги били накарали просто да си приготвят сами закуската,После Сейф свободенразвява зеления байрак в Триполи.Ако другите лъжат защото така им изнася как може с такава лекота журналята да се превърнат в говорители на едни разбойници и техни катраници.Нека се поинтересуват какво значи"катраник"щото съм сигурен,че и това не знаят.Извод:нитокапкадовер ие в това,което ви представят за кризата,политиката,събития та.Истината:точно обратното на това,което пишат.Толкоз от бачо Доньо.
Благодаря на автора! Кратко и с много точни думи е изразил това, което всички нормални хора трябва да чустват.
Искам да допълня,че изказвам моите уважения към автора,това което пише е вярно.Той не е журналист и в случая е напълно безпристрастен.Това което дълбоко ме възмущава и което няма нищо общо дори с журналистическата етика съм изложил по-горе.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.