Имат ли опасни странични ефекти?
Какви качества трябва да има една бактерия, за да се нарича пробиотична?
Дефиниция липсва. Само е ясно, че не всеки микроб от полето или гората става за това. Иначе всеки селянин би могъл да прави бизнес с произведеното от него кисело мляко. Историята на пробиотиката е съвсем друга - като модерна приказка. Повече от 4 години в изследователския център на Нестле 35 учени търсили подходящи щамове сред 4000 различни бактерии. Те трябвало да са устойчиви на киселата среда в стомаха. Това рядко се удава на обикновените киселомлечни култури, примерно Стрептококус термофилус и Лактобацилус булгарикус. Освен това трябвало да могат да се прикрепват към клетките на червата, в противен случай веднага биха били изхвърлени веднага от живеещите там техни колеги.
И ето, че на клиента му се предлага нещо срещу парите: над 1 милиард пробиотични микроби под името бифидобактерии лудуват във всяка кофичка кисело мляко.
Обикновените киселомлечни бактерии не се закрепват по стените на червата, защото живеят в млякото преди да сме го изяли, а не след храносмилането му. От друга страна, предполагаемите "пробиотични" бактерии не могат да подквасват млякото, което е основната задача на киселомлечните бактерии. Следователно те се слагат във вече подквасено мляко. Може би вече се досещате откъде произлизат пробиотичните култури, които трябва да се заселят в гънките на червата ни? Те не са нищо друго, а чревни бактерии, главно от човешки произход. Микроби от изпражнения, вагинални секрети или изолирани по някакъв повод от някакъв пациент. Микроби, които според микробиолога проф. Михаел Тойбер са представители на съвсем нови видове. Микроби, върху които и гентехнолозите вече искат да сложат ръка, като ги произвеждат от свински изпражнения или миши черва. Бактериални щамове с неизяснена природа, които междувременно се изпробват дори върху кърмачета. "Трябва да бъде посочено, че бифидобактериите може да бъдат и патогенни", казва швейцарският учен. Някои от тях могат да предизвикат кариес и възпаление на мозъчната кора.
Важният въпрос за странични действия е забравен
Има ли въобще полза от бифидобактериите? Най-вече: осигуряват ли те здравословна чревна флора? Според изследванията на самите производители, отговорът е: не. Това потвърждава и едно френско изследване, както и фирмено циркулярно писмо на Нестле, разпространявано сред лекарите. Според него пробиотичните бактерии потискат най-вече "добрите" бифидобактерии на организма. След подмяната чревната флора само частично се възобновява. След опити с доброволци броят бифидобактерии на организма остава много по-малък в сравнение с този преди храненето с пробиотични продукти.
Следователно яденето на пробиотични продукти може да въздейства на чревната флора. Това не е изненада за микробиолозите. Повечето бактерии не обичат да се спречкват с причинители на болести. Те се карат с роднините си, които имат апетит за същите храни в червата. Пришълците потискат цялата бифидофлора, образувана в червата, без самите те да могат да се заселят там.
Не липсват доказателства за болестотворното действие на пробиотичните продукти. "Пробиотичните млека може да са опасни за живота", се появи като заглавие в пресата в началото на 2000 г. Повод беше лекарският конгрес в Бирмингам, на който виенският имунен експерт д-р Волфганг Гранигер представи проучванията си. Според тях пробиотичните продукти са животозастрашаващи за пациенти с отслабена имунна система, защото предизвикват заболявания като възпаления на мозъчната кора, възпаления на белите дробове и отравяния на кръвта.
Беше представен и случай с възрастна диабетичка, която от пробиотични продукти получила абсцес на черния дроб и само операцията я спасила. Това вече било твърде много за д-р Елизабет Питерман, директор на виенската болница "Хануш", и тя зачеркнала пробиотичните продукти от менюто в болницата. А биомлекозаводът "Шайц" изтеглил от пазара пробиотичната си серия. Кой предлага на клиентите си храни, съдържащи микроби, определяни от хигиенистите като фекално замърсяване? Не трябва да се забравя, че пробиотичните бактерии са специално селектирани така, че да се закрепят за чревната лигавица. Затова е повече от вероятно, че те ще създадат проблем при наличието на слаба имунна система.
Още преди повече от 100 години е наблюдавано как бактериите от храносмилателния тракт преминават през чревната лигавица и се настаняват в черния дроб, далака и бъбреците. Но такива пътешествия се осъществяват в ограничени размери и малкото бактерии, които сменят нахождението си, биват унищожени от имунната система. Когато се вземат антибиотици, микробиологичното равновесие в червата се обърква. След прекъсването им може да настъпи прекомерно разрастване на бактериите и оттам - повече пътешествия (транслокации).
Имунопотискащите вещества, възпаленията на чревната лигавица, бедното на белтъчини хранене, диабетът, алергиите и стресът също благоприятстват тези транслокации.
Особено тревожно е агресивното рекламиране на пробиотични млека за кърмачета, тъй като чревната стена при тях е още по-пропусклива за бактерии. И накрая, не трябва да се забравя, че вещества, които стимулират имунитета, могат да предизвикват и алергии.
Между другото идеята за пробиотиците не е на Нестле, а на угоителите на свине и говеда. Когато микробите се вкарат в новородени животни с неустановена чревна флора, те се заселват и чрез образуването на антибиотично действащи вещества намаляват нуждата от медикаменти. Същевременно малките количества антибиотик и пробиотикът от баластните вещества допринасят за угояването. Значи в най-добрия случай пробиотиците са угоители? Кой ли иска да ограби пазара, който се крепи само на вярата на своите клиенти? И така, за хранително-вкусовата промишленост и експертите по хранене важи ценното правило: мълчанието е злато.
Бел. ред.: На тази страница представяме мнението на известния специалист-диетолог Удо ПОЛМЕР.
Пълния текст четете в новия бр. 48 на в. "Лечител"
