Хранене на новороденото: Кърмене 7 пъти през три часа с 6-часова нощна пауза. Първа седмица: 10, 20, 30, 40, 50, 60, 70 мл кърма. От втората седмица: 80 – 90 мл. След хранене бебето трябва да се оригне – доближава се внимателно изправеното дете с лице към майката, обхващайки с лявата ръка главичката, а с дясната седалището му, така, че главичката му да се допре до рамото. Задържа се в това положение докато оригне погълнатия въздух, но не повече от 10 мин. Детето се слага за сън обърнато задължително настрани, а не по гръб, (редуват се веднъж на лявата страна да спи и на дясната) като се внимава да не спи на прегънато ухо. Това се прави с цел детето, ако върне или повърне част от приетата храна, да не се задуши. След 20-ия ден се дава сутрин на гладно 1-2 капки витамин D. Примерни часове на хранене са 6, 9, 12, 15, 18, 21 и 24 ч.

През втория и третия месец се храни детето 6 пъти през 3 часа, като се премахне последното хранене ( в 24 часа). Часовете са 6, 9, 12, 15, 18 и 21 ч. При деца с намален апетит, оригвания, повръщания и при тези, които не могат да издържат нощна пауза от 9 часа, може да се премине на 6-кратно хранене през интервал от 3 ½ часа. Продължава профилактиката на рахита. Нощното кърмене се маха най-безболезнено като се дава на детето вода. Постепенно то отвиква да се буди нощем. През втория месец на детето се дават около 90 - 100 мл, а през третия –  100 - 110 мл кърма/храна. От началото на втория месец се дава на кърмачето плодово-зеленчукови сокове (морков, ябълка). Сок от цитрусови плодове не се дава до 1 годинка, защото предизвикват разстройство. Доматеният и гроздовият сок също често предизвикват разстройство, затова да не се почва с тях. До 3 годинки не се дават ягоди – те предизвикват алергии. Започва се с една чаена лъжичка плодов сок, като количеството постепенно се увеличава и достига в средата на втория месец 2 пъти по 2 чаени лъжички. Соковете се дават след хранене или между храненията и никога преди хранене. При даването на всеки нов сок се следят изпражненията на детето. Ако те станат по-редки и по-чести, трябва да се преустанови даването на този вид сок. През втория месец детето пие два пъти на ден по 10 мл сок, а през третия месец – по 20 мл сок (след храненето в 9 и в 15 часа). Плодовете и зеленчуците за сок се измиват щателно с вода и четка и след това обезателно се попарват с вряла вода. Твърдите плодове се настъргват, а меките се стриват с лъжица; изцеждат се през марля; използват се стъклени или емайлирани съдове, а не метални, за да не се разруши витамин С. Соковете се приготвят непосредствено преди даване на детето (при престояване витамин С частично се разрушава).

Четвърти месец. Кърмене/хранене през 3 часа 6 пъти на ден по 170 мл на ядене. Продължават да се дават плодови и зеленчукови сокове – по 30 мл два пъти на ден в 9 и в 15 часа. Дава се и витамин D. Почват да се дават плодово-зеленчукови пюрета с лъжичка вместо обедното хранене с кърма в 12 часа. Тъй като те нямат мляко, към тях се добавя равно количество млечно-брашнена каша или квасено мляко, за да се замести млечното хранене. Може да се добави и кърма.  Започва се с малки количества (1-2 чаени лъжички) пюре и се дохранва с мляко детето. Постепенно се увеличава докато за 10 дни се замести напълно млечното хранене. Ако детето има проблеми след пюрето и не е гладно може да се изместят следващите хранения с половин час.

През петия месец детето се храни 5 пъти дневно през 3 ½ часа. Детето изяжда около 180 –190 мл на ядене. Още едно кърмене се замества с млечно-плодова каша (кисел) или с млечно-брашнена каша (готова от инстантни брашна или домашно приготвена). Брашнените каши (включително банановата, пшеничено-млечната и ябълково-млечната) не  бива да се дават ежедневно, защото така детето се прехранва и излишно напълнява. Млечният кисел има предимство пред кашите, защото се приготвя от плодове, които са богати на витамини и минерални соли. Най-добре е да се храни детето с кисел и само два пъти седмично да му се дава каша. През петия месец се дава на детето ¼ твърдо сварен яйчен жълтък (да се вари 15 минути), прибавен към пюрето. Вместо краве мляко може да се слага и кърма в кашата.

През шестия месец детето се храни 5 пъти през 3 ½ часа както през петия месец. Детето изяжда около 200 г храна на ядене. Зеленчуковото пюре се замества три пъти седмично с месно-зеленчуково. То може да се приготви и в домашна обстановка (не е необходимо да се купуват готови бурканчета) като се свари парчето пилешко или телешко месо и се пасира с пасатора заедно със сварените зеленчуци.

Седми месец. Детето се храни 5 пъти през 3 ½ часа. Изяжда около 200 г на ядене. Почва да се дава по ½ твърдо сварен жълтък (вари се 15 минути) в пюрето през ден и през ден се дава месно-зеленчуково пюре. В началото на месеца още едно кърмене (това в 10 ч.) се замества с попара. Тя е по-трудно смилаема, затова следващото хранене трябва да е след 3 ½ - 4 часа. През седмия месец в менюто се включва и супа от пасирани зеленчуци или само месен бульон (без месо) от телешко, пилешко и нетлъсто говеждо месо. Поради ниската си хранителна стойност, не трябва да се дава в големи количества (ограничава се приема на други храни) и не като самостоятелна храна (с хляб надробен вътре). Затова трябва да се дава само 30 мл супа (бульон), която е най-добре да се дава преди храненето с пюре.

Осми и девети месец. Детето се храни 5 пъти през 3 ½ часа по 200 г храна. През този месец към супата се прибавя смляно варено месо (телешко, пилешко, нетлъсто говеждо) или добре сварени стрити вътрешности – мозък, черен дроб и други. Най-добре е три пъти седмично месото да се прибавя към супата, а през останалите 3 дни – към пюрето. Така детето ще получава ежедневно месо. Към 8-ия месец на детето трябва да се дава коричка хляб, за да се привикне към активно отношение към храненето. Това е добре да става преди приемането на редовната порция храна. Следи се да не се задави.

Десети месец. Детето се храни 5 пъти през 3 ½ часа. Започва се отбиване на кърмачето. При отбиването запова да се дава квасено мляко с 5% захар. Преди сутрешното кърмене се дава на детето 30-40 мл квасено мляко и се докърмя. Постепенно се увеличава количеството на квасеното мляко и за 10 дни се измества напълно сутрешното кърмене. През следващата седмица се замества по същия начин и вечерното. Когато детето свикне напълно с квасеното мляко се прибавя фино стрита – отначало ½ , а по-късно и цяла бисквита.

Единадесети и дванадесети месец. Детето се храни 4 пъти през 4 часа по 250 мл храна (това при условие, че може да приема толкова храна на порция и не е с ниско тегло и капризен апетит). Ако не, се храни 5 пъти през 3 ½ часа по 200 мл. В този възрастов период се внася преходната храна в менюто – постепенно малко по малко с дохранване от бебешката храна за 10 дни докато се измести дадената бебешка храна (както при заместването на кърменията). Преходната храна по вкус се доближава до тази на възрастните, но е по-мека и кашава, но в никакъв случай пасирана. Месото обезателно е смляно; зеленчуците – нарязани на дребно, а по-твърдите – едро смлени. Плодовете и зеленчуците за консумация в суров вид са обелени и настъргани. Даването на преходна храна започва при обедното хранене (мусака, пълнени чушки, пиле фрикасе, пудинг, пюре от картофи с жълтък от яйце, със сирене и др.). Като свикне детето с нея на обяд, се измества по същия начин вечерното хранене (ястие без месо – домати с ориз, пюре от грах, тихвички с ориз, миш-маш). Преходна храна: 1 меню -  ½ кафена чашка супа от пасирани зеленчуци, мусака с месо и пюре от картофи или пълнени чушки с месо и ориз, или кюфтета с бял или доматен сос, 20 г (2-3 хапки) хляб, ½ чашка настъргани сурови плодове или плодово пюре; 2 меню – ½ кафена чашка супа от зеленуци или супа с месо (топчета), пюре от картофи със сирене и твърдо сварен жълтък от яйце, пудинг, пиле фрикасе (месото смляно), ½ чашка настъргани плодове или плодова каша.

От една година до година и 6 месеца. Детето се храни 4 пъти през 4 часа по 300 –350 мл храна (равно количество при всяко хранене, защото детето има по-малък обем на стомаха), която се разпределя и равномерно и по състав.  Детето се храни в 8, 12, 16 и 20 часа. Нуждите на детето са дневно от 1300 калории внесени от 40 г белтъчини, 40 г мазнини и 180 г въглехидрати. Ежедневно млякото да се включва в количество 400-450 г (прясно, квасено или в различни десерти). Млечни произведения може да се дават ежедневно по 20-25 г. Месо и риба да се дава по 50-60 г 4-5 пъти седмично. Детето може да получава едно цяло яйце – жълтък и белтък (3-5 пъти седмично). Ако детето получи обрив от белтъка, се преустановява даването на цяло яйце. Кравето масло и олиото са най-подходящи и лесно усвоими мазнини. Плодове и зеленчуци се дават по 300-400 г дневно. Захар – не повече от 40-45 г дневно – тя не внася биологично активни вещества. На закуска сутрин детето може да получава попара със сирене, прясно мляко, айрян или чай с по-меки тестени произведения, млечно-плодови храни (кисели), млечно-брашнени кремове, мляко с ориз или грис в количество до 250 г. Към тях се добавят 50-80 г плодове или зеленчуци (домати, краставици, череши, ягоди, ябълки, грозде, настъргани моркови, протокали или плодово-зеленчукови сокове по 100-150 г). Обядът се състои от 50 г супа, 130 г ястие, 30 г салата, 120 г десерт (плод, компот, млечен или млечно-плодов десерт). През лятото менюто включва таратор, супа от спанак, пълнени чушки, тиквички яхния, салата от домати и краставици, десерти – ябълки, череши, ягоди, диня, грозде, мляко с ориз с настъргана ябълка, кисел от праскови. През зимата – консервирани зеленчуци, компоти и нектари. Следобедната закуска наподобява сутрешната. Вечерята е 150 г постно ястие (зеленчуково пюре, мусака, сарми), 150-200 г квасено мляко или друг млечен десерт. Подходящи храни са постните сарми, пюрето от картофи с грах, омлет с моркови, домати с ориз. Ястията да не се повтарят 1 път седмично, за да не омръзват. Не трябва педантично да се спазва препоръчаното количество храна, а да се съобразява с индивидуалните нужди на детето. Не трябва късно да се въвежда преходната храна или същата да се пасира – това кара децата трудно да се научат да дъвчат и повръщат при всяка по-голяма частичка. Не трябва и рязко да се преминава от кърмаческа храна към обща. Не трябва да се увеличава количеството на супата (макар и да не се дроби с хляб), защото детето отказва основното ястие или десерта, които са много по-ценни. Не трябва да се дава твърде много хляб – детето отказва други храни, защото е сито; свиква да приема голям обем храна, което води до затлъстяване. Не трябва да се дават захар, бонбони и шоколад – те не внасят биологично активни вещества в организма и създават неправилни вкусови навици.

От една година и шест месеца до три години. От една страна, детето има кътни зъби и може да дъвче по-добре. От друга страна, вкусът, ароматът и видът на храната придобиват все по-голямо значение за доброто храносмилане, което налага известни промени в храненето. Хранителният режим остава непроменен – 4 пъти на ден през равни интервали по 350-400 мл храна. Преходната храна се заменя с обща храна (не е като на възрастните, просто месото не е смляно, а нарезано на късчета по ½ -1 см; плодовете са на парчета, а не настъргани). Храните стават по-разнообразни: закуски с повече дъвкане (сандвичи,  баници, мекици); обяд с нарязано на парчета месо (телешко рагу, агнешко с грах или спанак); вечеря освен зеленукови пюрета, може да се дадат картофи огретен, гювеч, праз с ориз и др. По състав храната да отговаря на същите изисквания като преходната. Внимание да се отдели на навиците свързани с храненето – измиване на ръце, самостоятелно хранене, чисто хранене. Ако има проблеми с апетита – задължително да се спазва режимът на хранене,както и дневния режим; между храненията да не се дават плодове или лакомства; водата да не се замества с мляко или плодов сок; спокойна обстановка и ласкаво отношение по време на хранене; добър вкус и приятен външен вид на храната; красиво подредена маса; Децата приемат с охота тестени и пържени храни, но те по-трудно се смилат и изместват от менюто плодовете и зеленчуците, затова да не се предлагат често и в големи количества. Да не се дава много хляб, захар и захарни изделия.