Когато се спомене Синдром на Даун обикновено изтръпваме, смятайки човека с генетичното заболяване за обречен. Дали е така в действителност и какво можем да направим...
Представяме ви няколко разобличени мита и действителните факти, каквито са за държави като САЩ.



Мит: Синдромът на Даун е рядка генетична болест     
Фактите: Синдромът на Даун е най-често срещаното генетично заболяване. Едно на 722 живо родени деца е със Синдром на Даун. В САЩ на година се раждат по 5000 деца със Синдрома, понастоящем около 400 000 души от населението на страната е със заболяването. В България на година се раждат около 100 деца.


Мит: Хората със Синдром на Даун имат кратка продължителност на живота
Фактите: Продължителността на живот на хората със Синдром на Даун през последното десетилетие значително се увеличи и достига средната продължителност на хората без заболяването.


Мит: Повечето деца със Синдром на Даун са на възрастни родители.
Фактите: Повечето деца със Синдрома са родени от жени под 35-годишна възраст, поради факта честотата на раждане е по-висока в по-млада възраст. Рискът от раждане на дете със Синдром на Даун обаче нараства с възрастта на майката.


Мит:  Хората със Синдром на Даун са „умствено изостанали“
Фактите: Повечето хора със Синдром на Даун имат коефициент на интелигентност, който поставя заболяването в групата със средните показатели на умствено изоставане. Децата със Синдром на Даун могат да участват в обществения живот и да се обучават по специално разработени за тях програми. Педагозите и учените все още откриват потенциалните възможности на хората със Синдром на Даун.


Мит: Хората със Синдром на Даун се отглеждат и живеят в специализирани заведения
Фактите: В Западните страни хората със Синдром на Даун живеят в семейна среда, в дома на родителите си и активно участват в социалния живот. Посещават училище, получават професионална подготовка и са част от празненства в общностите, на тях се гледа като равноправни членове на семейството и обществото и се приобщават в социалния живот по различни начини.


Мит: Родителите няма да намерят подкрепа от обществото при отглеждането на детето със Синдром на Даун.
Фактите: В САЩ почти във всяка община има групи за подкрепа или други организации за оказване на директна подкрепа и помощ на родителите в индивидуалните занимания с детето и отговорностите, свързани с него. 


Мит: Децата със Синдром на Даун трябва да се обучават изолирано.
Фактите: Децата със Синдром на Даун могат да се запишат в обикновено училище. В някои случаи те се интегрират в класовете след преминаването през специални курсове, в други се въвеждат без специализирана подготовка. Тенденция е те да се включват във всички сфери на социалния и образователния процес в училище и обществото. Все по-често се срещат хора със Синдром на Даун, които следват висше образование и получават редовни дипломи за колежански специалности.


Мит: Възрастните със Синдром на Даун са неспособни.
Фактите: В САЩ фирми търсят млади хора със Синдром на Даун за определени длъжности. Обикновено са наемани в малки или средни офиси на банки, фирми, домове за грижи на възрастни и други, хотели и ресторанти. Могат да участват в музикални продукции, в развлекателната индустрия, църквата, в заведения за грижа за деца, спорта и компютърната индустрия. Хората със Синдром на Даун обикновено внасят висок ентусиазъм на работното си място, надеждни и предани служители са.


Мит: Хората със Синдром на Даун са щастливи постоянно. 
Фактите: Хората със Синдром на Даун са също толкова чувствителни и изпитват емоции като всички останали. Те могат да изпитват дадена емоция в нейната пълнота.  Радват се на позитивните преживявания, свързани с приятелството и могат да бъдат наранени и разстроени при необмислена постъпка и грубо поведение.


Мит: Възрастните със Синдром на Даун не са способни да поддържат връзка, като брака.
Фактите: Хората със Синдром на Даун започват връзка, социализират се, носят отговорности, могат да поддържат приятелства и да имат пълноценна връзка с партньор на семейни начала и брак.


Мит: Синдромът на Даун не се лекува.
Фактите: Научни екипи провеждат сериозни изследвания по идентифицирането на тези гени в 21 хромозома, които водят до специфичните белези на генетичната болест. В средите им се изразява увереност, че много от проблемите, които са характерни при Синдром на Даун, е възможно да се коригира и предотвратят в бъдеще.