1. Бактериални конюнктивити – остри форми
Бактериалните конюнктивити са често срещани в лекарската практика. Най-често те се дължат на патологичното действие на следните причинители: S. aureus, Str. viridans, Str. haemolyticus, Str. pneumoniae, H. influenza, Proteus, Klebsiella, E. colli и други.
Тези възпалителни заболявания на конюнктивитите започнат най-напред на едното и след това обхващат и другото око. Болните имат чувство за чуждо тяло в очите, парене и глождене. Клепачите са умерено оточни и зачервени. Поради силно изразената секреция при ставане от сън клепачите са залепнали.
При началните форми на заболяването секрецията е серозна. При по-нататъшното развитие обаче тя става серозно-гнойна или фибринозна, в резултат на което се променя и цвета и. Първоначално е слузна, белезникава на цвят, но постепено с превръщането и в гнойна става жълтеникава и по-вискозна. Макар и рядко, в някои случаи на бактериални конюнктивити могат да се наблюдават псевдомембрани, фоликули и кръвоизливи. Най-важният клиничен белег е силно изразената конюнктивална инекция. В някои случаи при намалена имунна защита на организма и влошено изхранване на очния лимб (мястото на преход на склерата в роговица) могат да се получат точковидни язвички на роговицата в близост до лимба. Като цяло остро протичащите бактериални конюнктивити имат самоограничаващ се ход на разпространение и не водят до тежки усложнения. В редки случаи при компрометирана имунна система те могат да предизвикат роговични улцерации, които в последствие силно да увредят зрението на пациента.
Най-често лечението им включва следните по-важни етапи:
- Механично почистване на секрета от конюнктивалната торбичка и от миглените ръбове с помощта на специални антисептични разтвори. Това до голяма степен намалява субективните оплаквания на пациента, но не повлиява прогнозата на заболяването
- Приложение на антибиотици – в началото се предписват широкоспектърни антибиотици, които да са насочени към по-голям брой патогенни микроорганизми. Трябва да се знае обаче, че и най-добрият широкоспектърен антибиотик не е в състояние да покрие цялата бактериална флора. Най-често се започва със сулфонамидни разтвори от 10-30%. Те лесно се възприемат от организма и имат сравнително добър ефект. Други често използвани антибиотици са разтвори на бацитрацин, еритромицин. В началото на лечението е препоръчително да се избягва използването на аминогликозидни антибиотици, тъй като в някои случаи те са токсични за роговицата. Също така не е препоръчително и прилагането на хинолонови препарати като ципрофлоксацинът на пример, тъй като тези антибиотици са удачни при по-сериозни бактериални инфекции и прилагането им в хода на конюнктивита може да доведе до резистентност. Освен разтвори при терапията на конюнктивитите могат да се прилагат и различни антибиотични мазила. Всъщност тези препарати се възприемат по-добре от децата и имат същия ефект както и разтворите.