Кой всъщност е бащата? Това е един често срещан въпрос от латино сериалите, чийто отговор обикновено продължава близо 100 епизода и е обвързан с различни страсти и премеждия. Практиката обаче показва, че не само героите от филмите и зрителите се вълнуват от така дефинирания проблем. Съдебномедицинските лекари посочват, че през последните години желаещите за експертиза по отношение на бащинството рязко са се увеличили. Интересно е, че в повечето случаи резултатите оправдават страховете на мъжете – след няколко изследвания т.нар. татко всъщност се оказва, че не е никакъв татко.
Спорният родителски произход може да възникне в хода на различни ситуации. Обикновено бащата е този, чийто родителски произход се подлага на съмнение. В някои случаи обаче майчинството също подлежи на подобна експертиза. Това се наблюдава най-вече при присвояване на чуждо дете, съмнителна или оспорвана бременност и други.
Решаването на този проблем се базира на няколко вида изследвания: кръвногрупови, хромозомни и ДНК изследвания и антропобиометрични изследвания.
Най-често експертизата по отношение на спорния родителски въпрос започва с кръвногрупови изследвания. Те имат за цел въз основа на подробно изучаване на еритроцити, левкоцити и различни полиморфни ензимни и серумни системи да анализират механизма на унаследяване и да дадат отговор дали биологичното бащинство на посочения мъж е възможно или тази възможност се изключва. В случаите на изключване на бащинството – резултатът е категоричен, поради което не са необходими по-нататъшни изследвания. При неизключване на бащинството се налага извършването или на хромозомна, или по-често на ДНК експертиза.
Кръвногруповата експертиза се основава на изследвания върху
• Еритроцити
• Левкоцити
• Серумни системи
• Ензимни системи
Съществуват хиляди различни кръвногрупови изследвания, всяко от които е независимо от другите и обикновено няма връзка с тях. Това до голямо степен повишава тяхната надеждност и прецизност.
Най-често се изучават особеностите на еритроцитния ред. Обекти на изследване са майката, детето, лицето или лицата, посочени за баща, и евентуално родителите на страните по делото. От тях се взима определено количество кръв, която започва да се изследва за различни кръвногрупови фактори – това са най-често белтъчни молекули по повърхността на кръвните клетки, които се строго специфични за всеки индивид. Освен това тези фактори имат строго определен механизъм на унаследяване. Тъй като детето получава по 50% от генетичната информация от майката и съответно от бащата (чрез половите клетки на двамата по време на оплождането), нито един фактор не може да се появи у детето, ако не съществува у бащата или майката. Т.е. ако даден кръвногрупов елемент се открие у детето, а същият липсва у майката, той задължително произтича от бащата. Ако този фактор или антиген липсва у лицето, посочено за баща, съответната кръвна връзка не съществува и бащинството трябва да бъде категорично изключено.
Освен това трябва да се има предвид, че изследваните кръвногрупови фактори остават неизменни през целия живот на човека, поради което те могат да бъдат определени по всяко време от неговия жизнен път.
Най-простият метод за изследване възможно бащинство е чрез установяване кръвната група на детето, майката и лицето сочено за баща по системата АВ0. По повърхността на еритроцитите има определени антигени (кръвногрупови фактори). Това може да бъде антигенът А (кръвна група А), антигенът В (кръвна група В), антигените А и В (кръвна група АВ) и липса на двата антигена (кръвна група 0). Тези антигени се кодират от определени гени, които детето унаследява от родителите си. Т.е. ако детето е кръвна група АВ, то задължително е унаследило антигенът А от майка си, а антигенът В от баща си или обратното. Така ако единият родител е кръвна група 0, той със сигурност не може да има дете с кръвна група АВ.
Изследването на посочените антигени става с помощта на специални тест-серуми, които с изключителна надеждност и прецизност доказват наличието или съответно отсъствието на даден антиген.
Друг метод за изключване на бащинството е чрез изследване кръвногруповата Rhesus система, според която 85% от хората са Rhesus положителни, а останалите са Rhesus отрицателни. Тук отново се касае за определени антигени по повърхността на еритроцитите, които аналогично се доказват с помощта на специални тест-серуми. За разлика от системата АВ0 при Rhesus системата броят на антигените е значително по-голям, възможните генетични комбинации при родителите е много разнообразен, поради което е необходимо прецизно и задълбочено изследване. Принципът на доказване или изключване на бащинство е същият както и при системата АВ0, т.е. търсим дали наличните антигени у детето присъстват у майката и у лицето сочено за баща.
Съществуват и други кръвногрупови еритроцитни фактори, с помощта на които се изследва предполагаемо бащинство. Те имат допълваща и прецизираща роля. Към тях спадат системите MNSs, K, Le, Fy и други. Те сравнително рядко се използват и са значително по-слабо проучени в сравнение със системите АВ0 и Rhesus.
Същото важи и за кръвногруповите изследвания върху левкоцити, серумни и ензимни системи. От една страна те са значително полиморфни системи с множество вариации по отношение на унаследяването, а от друга страна изследването им е свързано със скъпи и сложни по своята характеристика техники.
Когато в хода на кръвногруповата експертиза не може да се изключи предполагаемо бащинство, е необходимо провеждането на по-специфични и конкретизиращи изследвания. Едно от тях е хромозомната експертиза. Става въпрос за качествено изследване на хромозомите на детето, майката и мъжа, посочен за баща с помощта на специални оцветителни техники. Целта е да се изследват важни от генетично ниво локуси в хромозомите, които по-късно да се сравнят между лицата, за които се предполага родствена връзка. Тук отново основният принцип е, че детето получава половината от наследствената си информация от майката, а другата половина от бащата.
Най-категоричният метод, доказващ или отхвърлящ бащинството, е ДНК-анализът. Благодарение на високотехнологични методи става възможно разкодирването на голяма част от тази така важна генетична молекула. В нея са записани всички човешки гени и най-точно може да се прецизира техният родителски произход. За целта отново се взима кръв от трите страни и се изолира наследствен материал. С помощта на сравнително простия метод на полимеразната верижна реакция (PCR) се амплифицират (многократно умножават) определени генетични последователности от ДНК на трите страни. След това се преминава на познатия принцип: гени, които се установяват у детето, но липсват у майката, се търсят у мъжа, посочен за баща.
Вариантите най-общо са три:
1. Ако всички изследвани гени присъстват, с голяма сигурност може да се твърди, че той е биологичният баща. Преминава се към т.нар. биостатистическо оценяване на вероятността за бащинство. Т.е. определя се вероятността друг индивид от популацията да има същата генетична комбинация, както и изследвания мъж. Теоритично такава възможност съществува, но на практика резултатите са недвусмислени, поради което мъжа, сочен за баща, се приема за биологичен баща на детето с 99,99999% сигурност.
2. Ако обаче се установи, че има няколко гена, които не се откриват и у мъжа, посочен за баща, последният със сигурност се отхвърля за биологичен баща.
3. Най-сложно е, когато само един ген не пасва между генотипа на детето и мъжа, сочен за баща. В този случай бащинството отново се приема, а генетичната разлика се отдава на различни мутационни реакции.
Години преди разкодирването на ДНК молекулата и възможностите за изследване на генетично ниво един от основните методи за доказване или отхвърляне на бащинството са били антропологичните изследвания. Те се основават изключително на описателни белези на лицето, кожния релеф и главата. Търси се визуална прилика и разлика между детето, майката и мъжа, посочен за баща. Понастоящем този вид експертиза не почива на сигурни научни основи, субективният елемент е твърде голям, поради което и не намира приложение в практиката.
Последните данни показват, че изследванията, проведени върху еритроцити, левкоцити, серумни и ензимни системи, дават обща вероятност за изключване на предполагаемо бащинство 99,6%. Хромозомната експертиза повишава този процент, а с най-големи възможности е ДНК-анализът, който при неизключване дава конкретна вероятност, близка до 100%.
Всичко това показва, че ако преди десетилетия жените спокойно са можели да лъжат за бащинството на децата си, сега благодарение на буйното развитие на медицината и генетиката в частност тази тяхна измама лесно може да бъда изобличена. Въпросът в случая е, дали искаме да узнаем истината…
Спорният родителски произход може да възникне в хода на различни ситуации. Обикновено бащата е този, чийто родителски произход се подлага на съмнение. В някои случаи обаче майчинството също подлежи на подобна експертиза. Това се наблюдава най-вече при присвояване на чуждо дете, съмнителна или оспорвана бременност и други.
Решаването на този проблем се базира на няколко вида изследвания: кръвногрупови, хромозомни и ДНК изследвания и антропобиометрични изследвания.
Най-често експертизата по отношение на спорния родителски въпрос започва с кръвногрупови изследвания. Те имат за цел въз основа на подробно изучаване на еритроцити, левкоцити и различни полиморфни ензимни и серумни системи да анализират механизма на унаследяване и да дадат отговор дали биологичното бащинство на посочения мъж е възможно или тази възможност се изключва. В случаите на изключване на бащинството – резултатът е категоричен, поради което не са необходими по-нататъшни изследвания. При неизключване на бащинството се налага извършването или на хромозомна, или по-често на ДНК експертиза.
Кръвногруповата експертиза се основава на изследвания върху
• Еритроцити
• Левкоцити
• Серумни системи
• Ензимни системи
Съществуват хиляди различни кръвногрупови изследвания, всяко от които е независимо от другите и обикновено няма връзка с тях. Това до голямо степен повишава тяхната надеждност и прецизност.
Най-често се изучават особеностите на еритроцитния ред. Обекти на изследване са майката, детето, лицето или лицата, посочени за баща, и евентуално родителите на страните по делото. От тях се взима определено количество кръв, която започва да се изследва за различни кръвногрупови фактори – това са най-често белтъчни молекули по повърхността на кръвните клетки, които се строго специфични за всеки индивид. Освен това тези фактори имат строго определен механизъм на унаследяване. Тъй като детето получава по 50% от генетичната информация от майката и съответно от бащата (чрез половите клетки на двамата по време на оплождането), нито един фактор не може да се появи у детето, ако не съществува у бащата или майката. Т.е. ако даден кръвногрупов елемент се открие у детето, а същият липсва у майката, той задължително произтича от бащата. Ако този фактор или антиген липсва у лицето, посочено за баща, съответната кръвна връзка не съществува и бащинството трябва да бъде категорично изключено.
Освен това трябва да се има предвид, че изследваните кръвногрупови фактори остават неизменни през целия живот на човека, поради което те могат да бъдат определени по всяко време от неговия жизнен път.
Най-простият метод за изследване възможно бащинство е чрез установяване кръвната група на детето, майката и лицето сочено за баща по системата АВ0. По повърхността на еритроцитите има определени антигени (кръвногрупови фактори). Това може да бъде антигенът А (кръвна група А), антигенът В (кръвна група В), антигените А и В (кръвна група АВ) и липса на двата антигена (кръвна група 0). Тези антигени се кодират от определени гени, които детето унаследява от родителите си. Т.е. ако детето е кръвна група АВ, то задължително е унаследило антигенът А от майка си, а антигенът В от баща си или обратното. Така ако единият родител е кръвна група 0, той със сигурност не може да има дете с кръвна група АВ.
Изследването на посочените антигени става с помощта на специални тест-серуми, които с изключителна надеждност и прецизност доказват наличието или съответно отсъствието на даден антиген.
Друг метод за изключване на бащинството е чрез изследване кръвногруповата Rhesus система, според която 85% от хората са Rhesus положителни, а останалите са Rhesus отрицателни. Тук отново се касае за определени антигени по повърхността на еритроцитите, които аналогично се доказват с помощта на специални тест-серуми. За разлика от системата АВ0 при Rhesus системата броят на антигените е значително по-голям, възможните генетични комбинации при родителите е много разнообразен, поради което е необходимо прецизно и задълбочено изследване. Принципът на доказване или изключване на бащинство е същият както и при системата АВ0, т.е. търсим дали наличните антигени у детето присъстват у майката и у лицето сочено за баща.
Съществуват и други кръвногрупови еритроцитни фактори, с помощта на които се изследва предполагаемо бащинство. Те имат допълваща и прецизираща роля. Към тях спадат системите MNSs, K, Le, Fy и други. Те сравнително рядко се използват и са значително по-слабо проучени в сравнение със системите АВ0 и Rhesus.
Същото важи и за кръвногруповите изследвания върху левкоцити, серумни и ензимни системи. От една страна те са значително полиморфни системи с множество вариации по отношение на унаследяването, а от друга страна изследването им е свързано със скъпи и сложни по своята характеристика техники.
Когато в хода на кръвногруповата експертиза не може да се изключи предполагаемо бащинство, е необходимо провеждането на по-специфични и конкретизиращи изследвания. Едно от тях е хромозомната експертиза. Става въпрос за качествено изследване на хромозомите на детето, майката и мъжа, посочен за баща с помощта на специални оцветителни техники. Целта е да се изследват важни от генетично ниво локуси в хромозомите, които по-късно да се сравнят между лицата, за които се предполага родствена връзка. Тук отново основният принцип е, че детето получава половината от наследствената си информация от майката, а другата половина от бащата.
Най-категоричният метод, доказващ или отхвърлящ бащинството, е ДНК-анализът. Благодарение на високотехнологични методи става възможно разкодирването на голяма част от тази така важна генетична молекула. В нея са записани всички човешки гени и най-точно може да се прецизира техният родителски произход. За целта отново се взима кръв от трите страни и се изолира наследствен материал. С помощта на сравнително простия метод на полимеразната верижна реакция (PCR) се амплифицират (многократно умножават) определени генетични последователности от ДНК на трите страни. След това се преминава на познатия принцип: гени, които се установяват у детето, но липсват у майката, се търсят у мъжа, посочен за баща.
Вариантите най-общо са три:
1. Ако всички изследвани гени присъстват, с голяма сигурност може да се твърди, че той е биологичният баща. Преминава се към т.нар. биостатистическо оценяване на вероятността за бащинство. Т.е. определя се вероятността друг индивид от популацията да има същата генетична комбинация, както и изследвания мъж. Теоритично такава възможност съществува, но на практика резултатите са недвусмислени, поради което мъжа, сочен за баща, се приема за биологичен баща на детето с 99,99999% сигурност.
2. Ако обаче се установи, че има няколко гена, които не се откриват и у мъжа, посочен за баща, последният със сигурност се отхвърля за биологичен баща.
3. Най-сложно е, когато само един ген не пасва между генотипа на детето и мъжа, сочен за баща. В този случай бащинството отново се приема, а генетичната разлика се отдава на различни мутационни реакции.
Години преди разкодирването на ДНК молекулата и възможностите за изследване на генетично ниво един от основните методи за доказване или отхвърляне на бащинството са били антропологичните изследвания. Те се основават изключително на описателни белези на лицето, кожния релеф и главата. Търси се визуална прилика и разлика между детето, майката и мъжа, посочен за баща. Понастоящем този вид експертиза не почива на сигурни научни основи, субективният елемент е твърде голям, поради което и не намира приложение в практиката.
Последните данни показват, че изследванията, проведени върху еритроцити, левкоцити, серумни и ензимни системи, дават обща вероятност за изключване на предполагаемо бащинство 99,6%. Хромозомната експертиза повишава този процент, а с най-големи възможности е ДНК-анализът, който при неизключване дава конкретна вероятност, близка до 100%.
Всичко това показва, че ако преди десетилетия жените спокойно са можели да лъжат за бащинството на децата си, сега благодарение на буйното развитие на медицината и генетиката в частност тази тяхна измама лесно може да бъда изобличена. Въпросът в случая е, дали искаме да узнаем истината…
