Времето засия и на мен ми стана едно такова приповдигнато...начертах хиляди планове за бъдещето, самовдъхнових се с мечти и проекти и най-важното - намерих сили да завърша едно отдавна започнало приключение.
Всичко започна според поговорката :"Видяла жабата, че подковават коня и вдигнала крак"
Нарязах едни стари детски роклички от басма и започнах да се радвам на себе си, свързвайки квадратчета на машината. Горда бях, мнооооооого горда !
Всичко започна според поговорката :"Видяла жабата, че подковават коня и вдигнала крак"
Почти година не пишех нищо, но ежедневно четях и следях чуждите блогове и цъках ли цъках многозначително с език. Дори си повярвах, че мога да правя някои неща, които се заричам да не подхващам скоро отново. Едни го наричат quilt, други patchwork , в моя случай май май става дума за юрган :)))
И така - откъде идва вдъхновението:
След гледането и цъкането с език, се започна едно чудене: добре де, ама как точно става това нещо...и за да е пълна почудата се започна с опита:
Нарязах едни стари детски роклички от басма и започнах да се радвам на себе си, свързвайки квадратчета на машината. Горда бях, мнооооооого горда ! Сигурно месец ми отне да направя цяла торба с подобни квадратчета, подмятах ги насам-натам, гладих и преглаждах, любувах им се...абе радостно ми беше.
Някъде тук в мен се породи съмнението....това нещо ставаше голямо. Предугаждах неприятности, но смело се заех да свързвам квадрватите в ленти и после лентите в цяло. Посегнах смело към ватата. Приших и долният пласт бяло хасе.
И тук започна адът...трябваше да се шие на ръка...Ако бях помислила по-рано нямаше да се налага да впрягам в ход невероятната си упоритост (чист инат) и нямаше да ми отнеме още два месеца да ги натъкмявам този долен и горен пласт да не се разместват да му се и не види. Синът ми разбира се възседна творението ми, още незвършено, та донякъде ме успокои, че не е чак толкова безсмислено всичкото това шиене. Поне той си го харесваше юрганчето.
Ставаше нещо огромно и дебело, при това изключително бавно и изнервящо :))) Но инатът надделя, произведението бе завършено, изпрано , изгладено и всичко което можете да се сетите. После брат ми ми дойде на гости и цъкайки известно време с език простичко ме попита: " Какъв е този грозен юрган?"
Голям инат съм, но Quilts - No More!!!
Някъде тук в мен се породи съмнението....това нещо ставаше голямо. Предугаждах неприятности, но смело се заех да свързвам квадрватите в ленти и после лентите в цяло. Посегнах смело към ватата. Приших и долният пласт бяло хасе.И тук започна адът...трябваше да се шие на ръка...Ако бях помислила по-рано нямаше да се налага да впрягам в ход невероятната си упоритост (чист инат) и нямаше да ми отнеме още два месеца да ги натъкмявам този долен и горен пласт да не се разместват да му се и не види. Синът ми разбира се възседна творението ми, още незвършено, та донякъде ме успокои, че не е чак толкова безсмислено всичкото това шиене. Поне той си го харесваше юрганчето.
Ставаше нещо огромно и дебело, при това изключително бавно и изнервящо :))) Но инатът надделя, произведението бе завършено, изпрано , изгладено и всичко което можете да се сетите. После брат ми ми дойде на гости и цъкайки известно време с език простичко ме попита: " Какъв е този грозен юрган?"Еми тук свършва моето приключение - наистина това което видях из гореспоменатите сайтове и блогове е красиво и изключитено майсторски направено. Моят опит си е просто едно желание да видя горе-долу как се прави. Еми трудно е!!! Не е за всеки. За нерваци пък изобщо не е. Но истината е, че научих много неща за изработването, практически умения попридобих, поподозрях що е quilt и patchwork и в крайна сметка синът ми се търкаля на мекичко юрганче:)
Голям инат съм, но Quilts - No More!!! 
Posts
.jpg)
