Всичко зависи от записванията „в последната минута“ и за активния сезон – средата на август до средата на септември, уточни в интервю за Дир. Бг Димитър Попов, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) .

Гърция - големият печеливш

За българите номер едно и този сезон си остава Гърция. За съжаление на България и за радост на българския потребител, Гърция става все по-популярна, отбеляза Димитър Попов.

Според туроператорите, които работят с Гърция, осезателно се усеща увеличение на българските туристи там. Става все по-трудно да се резервират места през сезона.

„Най-големият печеливш в случая си остава Гърция, по отношение и на политическата нестабилност в Турция, въпреки че се забелязва съживяване на пазара там.
За разлика от западните генериращи пазари към дестинация Турция, потокът от български туристи ще се съвземе доста бързо и ще достигне предишните нива. Освен ако не стана нещо извънредно“, прогнозира Димитър Попов.

10% ръст на туристите в София

Ръстът на туристите в България е на база на тези, които пристигат в София с нискотарифните превозвачи. Тези туристи допринасят за имиджа България като дестинация, но те идват за три до четири нощувки, докато туристите по морето остават средно за по 10 нощувки.

Имаме ръст на туристите в София – 10%, но в същото време имаме спад на руските туристи по морето. Това е негативна тенденция, показателен е броят на нощувките, обясни още Димитър Попов.

По думите му за руските туристи още нямаме точни данни, но общо има спад на чартърните туристи, които пристигат по морето.

“Там има големи неясноти по отношение на настаняването, защото голяма част от руските туристи отсядат в апарт хотелите, в които имат собственост или са на техни близки. Т.е. те нямат резервации по нашите хотели, но те все пак са туристи“, каза Попов.

По думите му в България ръстът на чартърите се запазва на нивото на миналата година, докато Албания например бележи ръст, както и Черна гора, а Гърция остава номер едно.

Всичко зависи от Турция, подчерта Димитър Попов. Ако големите компании обявят – отваряме Турция и се възстановят чартърите до там, това ще се отрази основно на България, посочи той.

Попов отбеляза, че по отношение на западните пазари по принцип има по-голям интерес към България. Като лятна туристическа дестинация обаче страната ни вече е добила имидж на евтина в отрицателен смисъл - с не чак толкова добро обслужване, презастрояване, липса на достатъчно плажове.

Туроператорите: Да развиваме устойчив туризъм

„Всъщност забравяме, че имаме възможности за далеч по-устойчив туризъм, които се неглижират през последните години“, отбеляза Димитър Попов.

Като примери той посочи културния туризъм, планинския и пешеходния туризъм. „Някъде да се говори за стратегия за пешеходен туризъм, също медицински туризъм, балнео лечение. Това са видове туризъм, които имат огромен потенциал в България“, отбеляза експертът, който е представител на туроператорите.

Според Попов няма как да очакваме особени постижения в скоро време и трябва спешно да се освободим от имиджа на евтина дестинация.

България има много преимущества в сравнение с Румъния или с Македония например, както и с други страни, по отношение на тези алтернативи, но просто не се използват, коментира Попов.

Той отбеляза, че Асоциацията на туроператорите е поискала да се пренапише стратегията за туризъм.

Стратегията е сбъркана, даже въобще липсва и затова Черноморието е такова, категоричен е Димитър Попов.

Да се направи задълбочен анализ за всички форми на туризъм, които имат потенциал и са устойчиви и които не изискват нови строежи и бази, предлагат от Асоциацията на туроператорите.

В България има голяма леглова база, задачата е тази база да се напълни с туристи. Да се прави туризъм, от който има висока принадена стойност, обясни Димитър Попов.

„Трябва да задържим туристите в България, не само на морето, в Банско, на Боровец или Пампорово, има и други места – като например в Северозападна България. Това от друга страна е и начин да задържим и хората на България, да не емигрират от държавата или към големите градове. За тези неща трябва да се мисли по-държавнически“, коментира той.